Вашингтон с Иран в капана на Чърчил

А този капан на Чърчил е останал в историята с извода "генералите винаги водят последната война". На този етап е войната в Иран, но опасенията, че САЩ се "насочват към стратегическо поражение" растат. Повече от 2 седмици обективната ситуация на място наистина може да се обобщи с факта, че САЩ и Израел бомбардират тежко Иран, но в отговор не се наблюдава очаквано намаляване на ответните мерки от страна на Иран. Даже има информации, че Иран нанася по-ефективни удари, особено срещу Израел. Дори след ликвидирането на аятолах Хаменей, върховен лидер на Иран, не са възникнали смущения във функционирането на държавната система на страната. Няма масови протести по улиците, за което призовава не само избрания за роля в събитията син на шах Пахлави, но и в преки предания на фарси от Тел Авив и Вашингтон.

Ако е имало дебати в Белия дом относно целта на тази "операция" в Иран, явно не е била избистрена конкретната цел на тази акция. Цели като смяна на режима, предотвратяване на възможностите за производство на ядрени оръжия и унищожаването на ракетни и оръжейни запаси Тръмп споменаваше по различно време. Не е ясно коя от тези цели, представляващи отделна фаза в прекратяването на войната, е валидна с днешна дата. Разногласията в администрацията на президента Тръмп вече излизат наяве, а вицепрезидентът Ванс избягва точен отговор на въпроси дали се е противопоставял на война срещу Иран. "За да не попадна в затвора", казва вицето. А че войната с Иран може да въвлече САЩ в дълъг конфликт се обсъжда сериозно сред убедените в "Америка на първо място" републиканци. Преобладаващото мнение е "не" на нови войни в Близкия изток. Те се застъпват за намаляване разходите за външна политика. Американските ресурси трябвало да се насочват към вътрешната икономика. Без отчитане на фактора "Досиета Епщейн". Класическата формула е за използване на външната политика за прикриване на вътрешни проблеми. Едва ли САЩ правят изключение в тази връзка.

Тези дни излизат наяве в западни медии информации, че на преговорите в Женева, последен етап, Уиткоф, специален пратеник на Тръмп, е поискал от Аракчи, ирански външен министър, Иран да разпусне флота си и да се откаже от контрола над Ормузкия проток. Очевидно Техеран е отказал и бомбите полетяха на следващата сутрин. Половин час след тези на Тел Авив. А от дни Иран затвори Ормузкия проток, но преминават със знамената си кораби от Русия, Индия, Китай, Бангладеш и Турция. Наричат ги приятелски. Без кораби на САЩ, Израел и съюзниците им. Wall Street Journal обаче съобщава, че Иран е изнесъл повече петрол през пролива, отколкото преди войната. Явно мисията за контрол и отваряне на Ормузкия проток от страна на Вашингтон на този етап се е провалила.

Всъщност кои са грешките на екипа на Тръмп относно водената война в Иран? Огромната мощ на американския флот се оказва недостатъчна за успех, защото това не са 80-те години на 20-ти век с т.н. "танкерна война", когато американски военни кораби са екскортирали танкери, за да преминават през Ормузкия проток. Сега се казва, че "това е твърде опасно", защото американският флот може да се справи само, ако се стои пред оръдията му. С рояци дронове, скрити в пещери и заровени в дупки, с флотилия от мини-корабчета, с безпилотни ирански подводници всеки кораб в Ормузкия проток може да се атакува от иранския бряг и няма шанс да премине. Иранците са се адаптирали. А и доказват, че са в състояние да взривят световния пазар на енергийни ресурси /за което предупредиха!/, да вдигнат цените до непоносима степен и да предизвикат настоявания от редица страни САЩ да излязат от войната и да нормализират обстановката. Разбира се, без унижение за Тръмп. За имидж още не се говори. Въпреки, че има изказвания в Саудитска Арабия за скъсване на връзките с Вашингтон, защото "не ни питаха за започване на война с Иран, а сега искат да се включим в тази война". Имат предвид призиви в това отношение на сенатор Линдзи Греъм, ярък "ястреб".

Определено грешка е и че САЩ са използвали стандартната си тактика "шок и страхопочитание" за атака с огромна сила с търсене на бърз нокаутиращ удар. Но Иран контраатакува с украинска тактика, която показа, че по-слаб противник може да воюва дълго. Техеран е проучил доста добре 4-годишната специална операция на Русия. За която е помагал на руснаците със своите "Шахеди". Днес е убеден, че съотношението "цена-убийство" е в негова полза. Защото цената за САЩ се оказа висока с използването на особено скъпи, за милиони, дори милиарди, ракети, радари, оръжия, които успешно се унищожават с дронове за само 20 хил.дол. Самолетоносачът "Форд" вече е край Хайфа, а не в Персийския залив. Бил твърде скъп, за да се използва. А Техеран твърди, че на него е имало пожар. Иранско дело, казват. Имало поражения и на другия самолетоносач "Линкълн", който вече бил на път за САЩ. Американската мощ някак е неутрализирана, но Тръмп твърди, че не е дошъл момента за край на войната. Няма условия за това, но Техеран "искал преговори".

Изненадан бил от ударите над монархиите от Персийския залив. Щял да работи за "отваряне на Ормузкия проток". А срещу такава тактика действа Корпусът на гвардейците на ислямската революция със своята доктрина за децентрализирана мозаечна отбрана, която явно е подготвяна от години. Силите на Гвардейците са разпределени на 31 автономни единици и се бият дори, ако централното командване е унищожено. Това е другата американска грешка - Иран ще падне, ако се обезглави. Разбира се, че това обезглавяване проработи успешно във Венецуела, а преди това в Либия, Сирия и Ирак.Там т.н. режими паднаха. Друг въпрос е какво остана от тези страни. Но в Иран политическата и културна среда е друга, различна и това е убегнало на Тръмп и екипа му. Елитите в Иран, макар и разредени, твърдо остават на власт. Съпътстваща грешка е и предположението, че атаката ще дестабилизира правителството до степен, че масови демонстрации ще свалят т.н. теокрация. Нещо като "митинг под знамето". Но призивът, че "сега е времето, веднъж на поколение се получава" не предизвика ентусиазъм сред иранците. Дали е страх от "всеки излязъл на улицата е предател и ще бъде убит" или "между управляващите и американците с евреите избирам нашите" не е ясно, но милиони се събират по площадите да изпратят аятолах Хаменей и не мърдат от там, макар и бомби да падат наоколо. Определено Америка и Израел не се приемат за освободители.

Оказва се, че на практика санкциите може да преминат в обратен ред. Ако Иран запази контрола над Ормузкия проток , това ще промени характера на енергийните пазари. Това са всъщност санкции в обратен ред. 1/5-та от от световния петрол и газ да се контролират от Техеран? И да се продава петрол и газ само на "приятели", предимно в Азия? САЩ ще го преживеят, но Европа едва ли. Иран е научил много от 12-дневната миналогодишна война с Израел и САЩ. Ракетите му пробиват "Железния купол" на Израел, справят се с прихващачите "Пейтриът", поразяват цели в държавата на Нетаняху и предизвикват хаос. Между другото растат спекулациите дали е ранен или жив Нетаняху, но се потвърди, че родната му къща е ударена и е загинал брат му. На Запад се появи информация, че Нетаняху е в Германия. Съпругата и синът му били във Флорида.

Психологическата война е в ход, а лъжите растат необуздавани. Пентагонът бе принуден да признае, че е "подценил ефективността на ракетите и иранските дронове". Не са очаквали и получаваните от Русия разузнавателни данни, както и използването на китайската сателитна навигационна система. Тя е осигурила точност на ракетите и е затруднила атаките с контрамерки. На Иран е предоставено висококачествено сателитно разузнаване, което е позволило да се унищожат 4 от 8-те радарни системи THAAD на САЩ. Оцелелите такива радарни системи се демонтират от Азия и ще се пренасят в Близкия изток. Корпусът в Иран пък заяви, че от онзи ден Иран разполага с руско торпедо "Посейдон", за което Путин твърди, че е "неудържимо". Ако е вярно, не е за завиждане американският флот. Значи Русия и Китай са убедени, че след Иран, ако падне, те са на мушката на Вашингтон. Защото това си е стратегическа американска доктрина и те не я крият. То и Анкара е убедена, че след Техеран Турция ще е цел за Израел, например, въпреки добрите отношения Ердоган/Тръмп. Засега Техеран разчита и на руските електронни контрамерки срещу дроновете, където Москва доказа, че е много силна. Нищо повече от това, което предоставя Вашинтон на Киев, но сега Москва и Пекин го правят за Иран. Да няма спекулации, че нищо не правели за съюзника си в БРИКС. Защото и БРИКС ще оцелее, ако Техеран се справи. Без пряка конфронтация на САЩ срещу Русия и Китай, разбира се. Старите времена на баналните съюзи "ние" и "тях" са свършили. Това е геополитика в наши дни и в новия транзакционен световен ред. Който е възприет и от Тръмп.

Тръмп допусна и друга грешка- недостатъчно инвестиране в производството на боеприпаси и за седмица се изразходваха за Иран толкова, колкото за цяла година. Тръмп призова през уикенда най-големите производители на оръжия "да работят извънредно", но бизнесмените учтиво са казали, че ще "мине поне година, докато се стигне до каквото и да било увеличение на производството". "Потресаваща грешка при изчисленията" пишат медии, които се считат за подкрепящи демократите. Не било оценено естеството на съвременната война, базирана на дронове, и се прилагала "инерцията на стария начин на мислене". Трябвало да се искат евтини дронове, каквито няма в страните от НАТО, а не ракети -прихващачи и системата "Пейтриът" за милиарди. За да се стигне до там, че Зеленски да предлага на Тръмп продажба на технологии за дронове за 50 млрд дол. Е, има отказ, но резултатите до момента в Иран са красноречиви. А има и срок за край на тази война в Иран. Междинните избори през ноември. Тръмп се нуждае от победа и то в рамките на 4 седмици. Ако Тръмп влезе в тези избори с новата война, с увеличаващи се цени на бензина, репутацията му ще бъде съсипана, а социологическите проучвания ще удавят републиканците. Във време, когато Корпусът на гвардейците в Иран не е притиснат от време и срокове и може да воюва в безсрочна война. Казват че "всичко, което трябва да прави е да не стои пред американските оръжия и да не обстрелва всички в региона с ракети и дронове. Засега ги обстрелва. Не само американските военни бази, но и нефтени платформи. В отговор на удара върху иранския остров Харт с петролните складове и рафинерии. Болезнен удар.

Появяват се съобщения, че Уиткоф е направил два опита за контакт с Техеран чрез посредници, за да се започнат преговори за прекратяване на огъня. Отговорът е "твърдо не". Аракчи казва, че "Тръмп нареди, за пореден път, да бомбардира на масата за преговори. От Корпуса на гвардейците говорят, че светът трябва да се готви за 200дол за петрол. Освен, ако "Израел не престане да съществува". Факт е, че целият регион се дестабилизира, а арабските страни също не харесват Израел. Наблюдават се търкания между Вашингтон и Тел Авив. А Техеран е съсредоточен да нанася колкото се може повече щети на нападналите го. И не отстъпва. Изнася1.5 млн барела на ден. Цената в момента варира около 100 дол. Войната да приключи до месец? Забравете, казват в Техеран. А Тръмп е притиснат и трябва да спре именно до края на един месец. Дали ще приеме исканията на Техеран за оттегляне на САЩ, плащане на репарации и гаранции за сигурност, че Израел никога повече няма да напада Иран?

Едва ли. Но задънената улица е факт. И всички от арабския свят звънят на Путин. Тази война изигра играта в полза на руския президент и то точно тогава, когато най-много се нуждаеше. Ще се облекчи икономическия натиск върху руската икономика и ще лиши Украйна от основни боеприпаси и подкрепа от страна на САЩ. Путин може да си позволи "да свали крака от педала на газта" и да не изпраща повече войска в месомелачката в Украйна. Няма да превзема Донбас със сила. Но от Одеса едва ли ще се откаже. Определено Кирил Дмитриев пак ще пътува до Флорида. Търпение, първо е Иран. Той ще повлече крак за решаване на другите проблеми. Да му мисли Зеленски. Може тримата големи да се съберат в някой хубав хотел някой ден и да поделят света. Горката стара Европа. Както се казва, "разбунихме гнездо на стършели и го направихме още по-твърдо". Наземна операция или тактическо ядрено оръжие? И това се коментира. Още 5 хил войници от Япония, за да се преодолее безизходцата от Ормузкия проток? Сухопътно нахлуване? Сред планини и пустини и готовност от страна на Иран за партизанска война? Опциите не са много, а време няма. Чака се решение на Тръмп при вътрешни неразбории в Израел, в Кнесета и извън него. Предстои.

Прочети цялата публикация