Путин иска да убеди всички, че е силен, но не е

Срещата на върха в Аляска Москва представя от Москва като една своеобразна демонстрация на световния ред - двете големи сили Русия и САЩ се събират, за да определят съдбата на света.

В действителност обаче руският президент Владимир Путин се намира в задънена улица - с ограничени финансови ресурси, а максималистичните му амбиции в Украйна са изправени пред провал.

Войната му целеше да унищожи суверенитета на Киев, но години по-късно печалбите за Русия са минимални, а икономиката на страната е поставена под силен натиск. Така започва анализът на East Stratcom Task Force към Дипломатическата служба на Европейския съюз за актуалните пропагандни кампании на Кремъл преди срещата в Аляска между Доналд Тръмп и Владимир Путин.

Крадецът вика: "Дръжте крадеца"

Руската пропагандна машина има прост подход: гръмко обвинява Европейския съюз (ЕС) и Украйна, че не търсят мир, докато Кремъл върши точно това, в което упреква другите. В последните дни онлайн се появяват множество послания, че ЕС саботира преговорите в Аляска. Истината е, че преговорите се блокират от Русия, която отказва компромиси, поставя неприемливи условия и продължава атаките, правейки мирното решение невъзможно.

Друга част от посланията на руската пропаганда се опитват да представят Путин като миротворец. Всъщност обаче неговият режим мобилизира стотици хиляди души на фронта, разпали кървава война и продължава да бомбардира цивилната инфраструктура, за да срине икономиката и духа на Украйна. Русия е агресорът, а не посредникът за мир.

Обвинения има към ЕС и за неправомерна намеса. И все пак Русия е тази, която нахлу в чужда държава, разрушава градове и предизвиква мащабна геополитическа криза.

Още една любима теза на руската пропаганда - Европейският съюз е без значение и не може да оказва влияние. Всъщност обаче именно ЕС е най-големият поддръжник на Украйна - основен донор на финансова, военна и хуманитарна помощ. Санкциите на ЕС сериозно намалиха приходите на Русия от петрол и свиха валутните ѝ резерви. Без тази подкрепа руската военна машина щеше да е далеч по-силна.

Лошият опит от преговорите досега

Москва има дълга практика да прикрива неискрените си преговори с кампании за дезинформация. През 2014-2015 г. Русия подписа Минските споразумения, но бързо наруши примирието и започна да разпространява лъжи, по адрес на Украйна и Запада. Въпреки ясните доказателства, Кремъл отричаше връзките си с проруските сепаратисти в Донецк и Луганск и прехвърляше вината към западните лидери - част от утвърдения пропаганден сценарий, който се спазва оттогава насам.

Сходна тактика бе приложена и при мирните преговори в Истанбул през март 2022 г., когато започна кампания с лъжовни твърдения, че западни лидери - най-вече тогавашния британски премиер Борис Джонсън - са провалили разговорите.

Макар тези истории многократно да са опровергавани, Кремъл продължава да ги повтаря. В действителност преговорите бяха подкопани от действията на самата Русия - включително масовото убийство в Буча, максималистичните ѝ изисквания и ниското равнище на изпратената делегация, което показа липса на истинска готовност за мир.

Гръмки обвинения и прикрити слабости

Проектирането на вина е любим похват на пропагандата Кремъл - да представя себе си като силен и разумен, а останалите като слаби, хаотични или враждебни. Но реалността е, че големите амбиции на Путин се разпадат.

Русия е затънала в скъпоструващо безизходно положение, армията ѝ се изтощава, икономиката буксува, а военните ѝ успехи са незначителни на общия фон.

С други думи, гръмките обвинения и дезинформационните кампании на Кремъл са само димна завеса, прикриваща собствените му престъпления и провали. Разкриването на този механизъм е ключово, за да се разбере какво всъщност стои зад срещата в Аляска - и какво се случва на бойното поле в Украйна.

Прочети цялата публикация