Западът е прав за диагнозата на Украйна, но греши в лечението

В бившия Съветски съюз и неговите държави сателити почти всички са гледали "Ирония на съдбата" - романтична комедия от 1976 г., в която московски хирург се напива в обществена баня в навечерието на Нова година и в крайна сметка се озовава в самолет за Ленинград. Той казва на таксиметровия шофьор московския си адрес - "Трета улица на строителите" - и пристига пред идентичен жилищен блок, където ключът му отключва входната врата. Това пише за Foreign Policy грузинският репортер Ани Чхиквадзе.
"Светът, който филмът описва, някога е бил много по-голям от самата Русия. Можело е да пристигнеш в Киев, Тбилиси или Рига и да говориш на руски; да цитираш същите съветски филми; да се смееш на същите шеги; и да приемаш, че под всички знамена, езици и новопрокарани граници все още съществува някакво общо социално и културно пространство, което държи всичко заедно.
Когато Русия се зае да възстанови този свят със сила, някои от нейните носталгични опорни точки, които дотогава бяха ограничени до държавната телевизия, намериха широка подкрепа на Запад. Тъкър Карлсън, превърнал това в обичайна тема в предаванията си, убеждава аудиторията си, че Украйна е слаба, корумпирана и обречена. Кандис Оуенс пътува до Русия и се върна, заявявайки: "Те ни лъжат за Русия". Други, като американската конгресменка Марджъри Тейлър Грийн, отказват да подкрепят помощта за страна, която се защитава от нашествие.
Джон Миършаймър и Ноам Чомски изградиха дългогодишните си кариери около обяснението, че каквото и да прави Русия, вината е на някой друг. Франческа Албанезе - специален докладчик на ООН, призова за прекратяване на доставките на оръжие за страна, която се сражава срещу нашественик.
Левицата и десницата рядко са съгласни по каквото и да било, но в този случай някои от техните мислители стигат до една и съща позиция: рано или късно Киев трябва да се научи да живее с исканията на Москва. Независимо дали става дума за Оуен Матюс, който пише в списание "Спектейтър", че Украйна губи войната, или за Джефри Сакс, който настоява, че Киев никога няма да се присъедини към НАТО, в основата стои едно и също убеждение. За някои хора, формирани от онзи свят, изчезването му е тъжно. В тях има нещо от "Вишнева градина" на Антон Чехов: толкова са привързани към имението, че едва могат да си представят свят отвъд него.
Напускането на Русия и заминаването на Запад невинаги означаваше отказ от имперските представи. Йосиф Бродски, преследван и изгонен от съветската държава, посрещна украинската независимост със стихотворение, изпълнено с обиди, в което си представяше как на смъртния си одър украинците ще се обръщат към руския поет Александър Пушкин, а не към собствения си Тарас Шевченко. Самият Пушкин в стихотворението си "На клеветниците на Русия" призовава Европа да не се намесва в онова, което представя като семейна свада между славяни, по време на потушаването на полското въстание от Русия през 1831 г.
Поразителното е колко много хора, които никога не са живели в този свят, са стигнали до същото заключение. Тези коментатори правилно посочват проблемите на Украйна. На Киев не му достигат войници, средства и ракети-прехващачи "Пейтриът"; корупцията продължава да съществува; а декларациите на съюзниците ѝ далеч изпреварват реалните им действия. Те са прави за диагнозата, но грешат в предписаното лечение.
Освен това преувеличават заплахата. Русия настъпва с огромна цена за Украйна, но ако един охлюв беше тръгнал от изходните ѝ позиции, вероятно щеше да достигне части от днешната фронтова линия преди руските войски. Украйна спечели решаващата битка за Киев, когато целта на Москва беше страната да бъде разоръжена и поставена под управлението на избрано от Русия правителство. Украйна не е длъжна да си върне цялата територия, за да победи. Ако запази суверенитета си, сигурността си и западната си ориентация, по-мащабният руски проект ще се провали. Единствената истинска руска победа е тази, към която водят подобни аргументи - Украйна да бъде оставена уязвима и подчинена на волята на Москва.
Най-лошото в този така наречен реалистичен подход е твърдението, че той е в интерес на самата Украйна. Според прогнозите на тези наблюдатели страната трябваше да загуби през 2022 г., а след това и през всяка следваща година. Вместо да преразгледат изходната си теза, те просто отлагат срока и чакат историята да оправдае възгледите им.
Дори по-сериозните скептици признават, че руският президент Владимир Путин не е променил военните си цели и че специалният пратеник на САЩ Джаред Къшнър е наивен, ако смята, че бизнес сделки могат да примамят Кремъл към мир. Ако Путин не може да бъде убеден, за какво изобщо трябва да преговаря Украйна? Отстъпката пред човек, който иска максимума, ще бъде само първоначална вноска. Грузия научи това по трудния начин. Примирието ѝ с Русия през 2008 г. беше последвано от руското нахлуване в Крим, а Минските споразумения - от пълномащабното нашествие.
Друг аргумент, който непрекъснато се появява отново и отново, е, че Западът е провокирал войната. Миършаймър и Чомски описват руската агресия като отговор на заплашително НАТО - предполагаемата екзистенциална заплаха, за която говори Путин и която неговите западни тълкуватели услужливо повтарят. Но Москва използваше военна сила в Молдова и Грузия още в началото на 90-те години, когато разширяването на НАТО едва ли можеше да служи като оправдание. Някои наричат тези събития етнически конфликти, но след толкова много руски актове на агресия пренебрегването на действителността изисква сериозна решимост. Единствената сила, която е нахлувала в други държави от региона, е Русия. НАТО само ѝ пречи да го прави.
През всичко това преминава един стар фатализъм, добре познат в Русия: руската мощ е константа, решимостта на Запада е непостоянна, а украинската съпротива е обречена. Той се нарича реализъм, но всъщност е песимизъм, при който историята може да промени всичко, освен поведението на Русия. Този възглед третира желанията на Москва като обективна реалност, а целите на Украйна - като детински стремежи, в духа на доктрината "Брежнев", според която малките държави могат да избират свободно, стига Москва да одобрява избора им.
Някога съветската власт изглеждаше също толкова вечна. По думите на Алексей Юрчак: "Всичко беше завинаги, докато вече не беше". На балтийските държави им казваха, че Русия никога няма да допусне присъединяването им към НАТО. Те не се преместиха на картата. Промени се политиката и дебатът, защото западните правителства решиха това да се случи. Да, те се присъединиха, докато Русия беше слаба. Именно това е същината.
Ако западната политика се е провалила, значи тя трябва да бъде променена. Ако на Украйна не ѝ достига противовъздушна отбрана, решението е да ѝ бъде осигурена още противовъздушна отбрана. Натискът върху Русия трябва да се засилва, докато Москва не разбере, че Западът няма да отстъпи и че войната ще завърши със стратегическа загуба за Русия дори ако тя превземе останалата част от Донбас, от която всъщност няма реална нужда. Това означава да се гарантира бъдещата сигурност на Украйна и Москва да бъде лишена от този лост за натиск. Съществува ли вече западен консенсус по този въпрос? Не. Да се надяваме, че такъв ще се появи, защото в противен случай проблемите ще се окажат много по-близо до дома ни.
Защо тогава този аргумент продължава да се появява? За някои причината е толкова силна омраза към Запада, че всяка война се превръща в история за американските провинения. За други става дума за аудитория. Възмущението и крайните позиции се продават добре, а Москва е подходящ фон за разказ за упадъка на Запада. А за немалко хора причината е просто очевидната им симпатия към Русия - към нейния силен лидер, към фанатизма ѝ, представян като традиция, и към фантазията ѝ, че е Третият Рим, изправен срещу един упадъчен Запад.
При други причината е страхът. В моето планинско село в Грузия съседът ми - мъж на име Валери, казва почти същото като тези коментатори, макар че към Валери човек трябва да прояви повече разбиране. Руските войски вече окупират част от страната му, а някоя сутрин той може да открие, че плевнята му се намира от руската страна на разделителната линия. Когато казва, че Русия е твърде голяма и твърде опасна, човек може да го разбере. Неговата външна политика е политиката на селската пейка. Но същият светоглед, само че без кравите, се появява и в американските телевизионни студиа и вестници - сред хора, които знаят, че разполагат с повече възможности за избор.
Независимо дали повтарят тази гледна точка от Москва или от Запада, тези хора ще открият, че Украйна след края на войната ще бъде още по-трудна за разпознаване. Младите украинци говорят повече украински, потребяват по-малко руска култура и разбират все по-малко от съветските препратки, които някога се разпространяваха от Москва до Николаев. След поколения на русификация възстановяването на националното съзнание не е лесна задача. То може да бъде съпроводено с грешки. Но от страна, бомбардирана в името на една уж обща история, която е била съхранена с цената на тирания и кръвопролития, не може да се очаква да пази тази история за удобството на хората, които си спомнят за нея с умиление.
Путин може да хвърли още бомби и вероятно ще го направи, но след почти пет години война е трудно да си представим, че украинците ще решат, че капитулацията е отговорът. Както и други империи, руската рано или късно ще рухне - включително в съзнанието на хората. Заедно с нея ще изчезне и копнежът човек да пристигне в Киев или Тбилиси и да очаква, че ключът му ще пасне на ключалката".
* Оригиналното заглавие на статията е "Съветската носталгия е геополитическа задънена улица" (Soviet Nostalgia Is a Geopolitical Dead End)
Източник: news.bg
Прочети цялата публикация



НАТО в границите от 1997 г.: какво иска Путин от Европа
Внимателно с външната политика по време на избори!
Сибиха: Русия повтаря ултиматума преди нахлуването в Грузия и Украйна
Принц Хари пред украински войници: Вие ще спечели войната с Русия
Как Путин мечтае да унищожи НАТО с помощта на Тръмп
Кейт Мидълтън предприема най-дългото си пътуване след диагнозата рак
България, където политиката е мръсна дума, а различният е враг
Новороденото бебе на звезда от "Хари Потър" се бори с тежки здравословни проблеми
Западът мисли твърде малко за победата на Украйна
Володимир Зеленски отказа телефонен разговор с Путин, иска лична среща
Пуйол се завръща във футбола
Западът е прав за диагнозата на Украйна, но греши в лечението
Ела Лангли обра шест награди на Музикалните кънтри награди
Марсилия без една от звездите си срещу Левски
Британският премиер с остри думи към Москва: Русия е най-големият губещ във войната
Шестима загинали и четирима ранени при експлозия в жилищна сграда в Тбилиси