Турция се готви да намали газовата си зависимост от Русия и Иран

Турция може да покрива повече от половината си нужди от природен газ до края на 2028 г. чрез увеличаване на собственото производство и рязко нарастване на вноса на втечнен газ (LNG) от Съединените щати, съобщава "Ройтерс". Тази промяна би означавала сериозен удар за Русия и Иран, които все още разчитат на турския пазар като един от последните големи в Европа.
Вашингтон отдавна настоява съюзниците си, включително членката на НАТО Турция, да ограничат енергийните си връзки с Москва и Техеран. На срещата си в Белия дом на 25 септември президентът Доналд Тръмп е призовал Реджеп Тайип Ердоган да прекрати покупките на руски газ, посочвайки американските доставки като по-надеждна алтернатива.
Според енергийни анализатори диверсификацията на доставките ще укрепи енергийната сигурност на Анкара и ще подпомогне амбицията ѝ да се превърне в регионален газов хъб. Планът на Турция е да използва руски и ирански газ основно за вътрешно потребление, докато реекспортира собственото си производство и внасяния LNG към Европа.
Русия остава основен доставчик на природен газ за Турция, но делът ѝ е намалял от над 60% преди две десетилетия до 37% през първата половина на 2025 г. Повечето европейски държави спряха вноса на руски газ след нахлуването в Украйна през 2022 г.
Двата основни руски договора - по тръбопроводите "Син поток" и "Турски поток" - за общо 22 млрд. куб. м годишно, са близо до изтичане, а договорът с Иран за 10 млрд. куб. м приключва през средата на 2026 г. Турция вероятно ще поднови някои от тези споразумения, но при по-гъвкави условия и по-малки обеми, за да увеличи разнообразието на източниците си, отбелязва експертът по енергийна политика Сохбет Карбуз.
Държавната компания TPAO вече увеличава добива от местните находища в Черно море, докато държавни и частни оператори разширяват терминалите за втечнен газ, за да внасят по-големи количества от САЩ и Алжир. Според изчисления на "Ройтерс", вътрешното производство и договорените LNG доставки ще достигнат 26 млрд. куб. м годишно от 2028 г., спрямо 15 млрд. през тази година. Това ще покрие повече от половината от годишното потребление на Турция, което възлиза на около 53 млрд. куб. м.
За да подкрепи тази стратегия, Анкара вече е подписала споразумения за доставка на американски LNG на стойност 43 млрд. долара, включително 20-годишен договор с компанията Mercuria, подписан през септември. Турция разполага с 58 млрд. куб. м капацитет за внос на втечнен газ годишно, достатъчен да задоволи цялото ѝ вътрешно търсене.
Въпреки това, руският газ продължава да тече на пълен капацитет, а Кремъл заяви, че енергийното сътрудничество с Анкара остава стабилно. Според Алексей Белогориев от Московския институт по енергетика и финанси Турция теоретично може да прекрати вноса от Русия в рамките на две-три години, но едва ли ще го направи, тъй като "руският газ остава по-евтин и позволява на BOTAS да оказва натиск върху други доставчици".
Енергийният министър Алпарслан Байрактар заяви в интервю, че Турция трябва да се възползва от всички налични източници - Русия, Иран, Азербайджан и САЩ, но отбеляза, че американският LNG е по-конкурентен по цена.
Експерти смятат, че след като Европа напълно забрани руския енергиен внос до 2028 г., Турция може да консумира руския и иранския газ вътрешно, а собствения си и внасяния LNG - да изнася към ЕС, превръщайки се в ключов регионален посредник.
В същото време Анкара запазва дълбоки икономически връзки с Москва - руската компания "Росатом" строи първата турска атомна електроцентрала "Аккую", а Русия остава водещ доставчик на суров петрол и дизел за турския пазар.
Прочети цялата публикация



"Няма пари, но се дръжте!"
Договор за капитулацията на Украйна: Путин се готви за следващата си война
Бивш посланик на САЩ в Киев: Крайно време е Путин да разбере, че няма да спечели войната
Капитулация на Украйна: САЩ искат страната да откъсне парче от територията си и да намали своята армия
Financial Times: Киев критикува плана на САЩ за уреждане на конфликта в Украйна
Нова Газа като перла на Близкия изток с мирис на газ
Сагата с „Лукойл“: ще стане ясно колко зависима е България
Адът в Судан: кои държави са въвлечени и на чия страна
"И след санкциите Путин има достатъчно ресурси за войната"
Папа Лъв XIV от Турция: Бъдещето на човечеството е пред опасност
ЕС се отказва от сканирането на кореспонденцията на потребителите – ИТ гигантите печелят битката за неприкосновеността на личния живот
Фотографска изложба на евродепутата Христо Петров и на основателката на Фондация „Код Участие“ Анета Тенева в ЕП
Лондон отложи санкциите срещу "Лукойл", но само за да продаде бизнеса зад граница
Афганистанският стрелец по войници от Националната гвардия до Белия дом работил за ЦРУ
Люка Филип е новият председател на Интерпол
ЕЦБ оставя отворена врата за понижение на лихвите през 2026 г.
Ивет Горанова продължава безкомпромисно към елиминациите в Кайро
Путин твърди, че 70% от Покровск са под руски контрол, Киев съобщава за ожесточени боеве
11 дни срещу 9 месеца: Как китайците засрамиха НАСА
Доживотен за убийство на жена, но без наказание за изнасилване: политическият парадокс на Италия