От приемното семейство към университета: Каква подкрепа получават младежите по пътя към самостоятелен живот

Започна новата академична година - време на надежди, очаквания и нови предизвикателства. За повечето студенти това е естествена стъпка напред, но за децата, израснали в приемни семейства, този момент е особено значим.  Той бележи пътя не само към образованието, но и първите стъпки към самостоятелен живот. Огнян Тодоров е едно от децата, прекарали последните пет години от живота си в приемно семейство. Тази есен обаче поема по самостоятелния си път, като студент. "Заради биологичното ми семейство един ден ме извикаха в социалните и ме попитаха директно дали искам да отида в приемно... аз отговорих да. Причините - побой, тормоз върху мен и върху майка ми от страна на втория ми баща. Аз, моите две сестри и братчето ми ни закараха във Видин, където ни настаниха в приемни семейства, където и сме и до ден днешен", разказва Огнян. "При братя и сестри е много специално, по принцип не трябва да се разделят... винаги се прави всичко възможно детето да бъде настанено заедно с тях. Ако това не е възможно в едно семейство, то поне в две, но да са заедно в един и същи град, за да може да се поддържа връзка'', каза директорът на Националната асоциация за приемна грижа Александър Миланов. Огнян вече е пълнолетен, но споделя, че връзката с приемното семейство остава. "По документи се напуска, но не се прекъсва връзката, която си изградил с тях, защото те си ти стават като биологично семейство", допълва момчето

Прочети цялата публикация