Мозъкът на птиците наподобява значително човешкия

Изследвания, публикувани през последните години, предлагат преосмисляне на идеята, че птиците имат „по-опростен“ мозък. Според статия в списание Science, мозъчният преден дял на птиците — включващ структури като хиперпалиум и дорзалния вентрикуларен хребет (DVR) — проявява архитектурни характеристики, сравними с тези на неокортекса при бозайниците. С други думи нашият мозък и този на птиците имат удивителни прилики.

Дълго се смяташе, че липсата на неокортекс (слоеста кора, характерна за бозайниците) означава ограничена когнитивна способност при птиците. Новите данни показват, че тези животни разполагат с мозъчна област, в която невроните са организирани в слоеве и колони, с хоризонтални и вертикални връзки — черти, аналогични на тези в неокортекса при хората.

Изследователи от Рурския университет в Бохум използваха триизмерно изобразяване с поляризирана светлина (3D-PLI) и оцветяване на нервни клетки, за да анализират птичи мозъци. Те откриха, че структурните модели там наподобяват тези при бозайници — организирани невронни вериги с подчертана сензорна и когнитивна обработка.

Резултатите предполагат не просто анатомична прилика, но и еволюционна паралелна адаптация: според учените мозъкът на птиците и този на бозайниците може да са се развили независимо по сходен начин, за да решават сложни задачи.

Следователно изразът „птичи мозък“, използван често като обида, е опроверган от данните — птиците демонстрират значителни когнитивни умения и мозъчна организация, която заслужава сериозно внимание в изследванията на нервната еволюция.

Примери за изключителната интелигентност на птиците се наблюдават в различни видове по света. Новокаледонските гарвани изработват и използват инструменти, планирайки последователни действия, за да достигнат храна — поведение, сравнимо с това на малки деца. Африканските сиви папагали демонстрират речеви и когнитивни способности, разпознавайки цветове, форми и дори задавайки въпроси, както показва известният случай с папагала Алекс. Враните в Токио използват градската среда стратегически, пускайки орехи по пешеходни пътеки, за да бъдат счупени от автомобилите, и чакат зеления сигнал, за да ги съберат безопасно — доказателство за социално обучение и адаптивно мислене. Европейските сойки проявяват епизодична памет, като запомнят къде и кога са скрили различни видове храна.

Тези наблюдения показват, че когнитивната еволюция при птиците е достигнала ниво, което оспорва традиционното разграничение между „птичи мозък“ и човешки разум.

Прочети цялата публикация