Историята на един град, който плаща за „чудеса“, а получава лоша градска среда

Емилиян ЕНЕВ

Това е историята за един град, който плаща за „чудеса“, а получава лоша градска среда.

Представете си град на голяма река.

Красив, интелигентен, с история.

Но управляван от една много странна фирма - „Градски Чудеса“ АД.

Тя държи всичко: улици, тротоари, зелени площи, лампи, кошчета, площадки, мостове.

Няма конкуренция, няма избор. Тази фирма е монополът на инфраструктурата и благоустройството в града.

И какво прави тя? Разбира се - първо иска пари.

„Дайте ни още, че няма как иначе…“

Преди две години фирмата се появи с любезна усмивка и каза:

„Данъците са ниски! Как искате да оправим улиците? Дайте още!“

Хората - добри, търпеливи - дали. Вдигнаха се данъци, такси и налози с очаквания градът да заприлича наистина на Виена. Мина време.

Градът стана като стара кола: тропа, пука, дрънчи, но продължава да се движи само защото гражданите му имат нерви от стомана. После хората разбраха, че от “Чудесата” нямали право да им искат повече пари, а цялата схема с увеличение на таксата била незаконна.

И точно тогава, в момента, в който всички очакваха поне някой тротоар да бъде оправен…

Фирмата пак поиска още. Още данъци. Още такси. Още тежести за всички.

Но тук идва абсурдът…

Когато отвориш склада на „Чудесата“, виждаш не чудеса, а трагикомедия.

- Капиталова програма (парите да се оправи инфраструктурата и благоустройството): 84,9 млн. лв.

Изпълнени? 21%.

Тоест - 4 от всеки 5 лева стоят и събират прах.

- Собствени средства: 11,3 млн. лв.

Използвани? 14%.

Все едно да си купиш семена, да ги държиш в шкафа и после да обясняваш, че няма домати, понеже „народът не плаща достатъчно“.

Хората, които направили ревизия на склада, били изумени, че парите от техни данъци се трупат в неизползвани и неусвоени камари.

Кредити? Да - но не за работа, а за лихви

Фирмата взема кредити за „големи проекти“ с конкретен срок за усвояване и изпълнение на проектите. Но компанията не знаела как да управлява средствата, постоянно увеличавала сроковете за усвояване, а градската среда се влошавала с всеки изминат месец. Парите стоят, но улиците не стоят.

И тогава - голямото откровение…

Фирмата излиза отново пред хората и казва:

„Проблемът е, че вие плащате малко. Трябват ни още пари.“

Хората гледат града, гледат цифрите, гледат мръсотията, проблемите с екологията и влошената градска среда и си казват:

„Ама как така няма пари, като парите стоят по сметки и складове и никой не ги използва?“

Никой не може да обясни.

А зад алегорията прозира добре познат град…

Градът в историята е „условен“.

Фирмата е „измислена“.

Но хората лесно разпознават героите.

Защото всички усещат:

Това е приказка за град, който прилича на Русе.

За община, която иска още данъци, но не може да вложи и ефективно да използва това, което вече е събрала.

Финал: Истината в две изречения.

Не е нормално да вдигаш данъци, когато:

- не използваш парите, които имаш,

- не изпълняваш програмите, които сам си планирал,

- не управляваш ресурсите ефективно.

Преди да се искат повече пари от хората, трябва да се покаже повече отговорност към парите на хората.

Защото иначе не е програма за управление на градска среда, инфраструктура и благоустройство. Не е стратегия. Не е инвестиция.

А абсурд - от онези, които вече никой не намира за смешни.

Текстът е публикуван във Фейсбук

Прочети цялата публикация