Клиничните пътеки и каква точно трябва да бъде реформата в българското здравеопазване?

Дали е остарял моделът на клиничните пътеки и каква точно трябва да бъде реформата в българското здравеопазване? Темата дискутираха доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Света Анна", и проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК в предаването „Денят на живо". Според проф. Григор Димитров клиничните пътеки са се превърнали във феномен основно за отчитане на дейности, а не за реално лечение. По думите му те първоначално са били създадени като технологичен ред за извършване на медицински манипулации, но днес не изпълняват ефективно тази функция. Още през 2010 г. е имало организиран опит за въвеждане на диагностично-свързаните групи (ДСГ) - модел, който според Димитров е значително по-добър. Процесът обаче е спрян заради спор кой да финансира необходимия софтуер, въпреки че сумата не е била висока. Доц. Росен Калпачки подчерта, че клиничните пътеки са били наложителни в момента на въвеждането им, но с времето са остарели морално и технологично. Те са насочени към конкретна диагноза и са остойностени още при постъпването на пациента в болницата, без да отчитат изхода от лечението. „Клиничната пътека не оценява резултата. Цената е фиксирана предварително, независимо от качеството на работата", обясни Калпачки. Той даде пример с лечението на инсулт - ако се наложи втори скенер, той не се заплаща допълнително и остава за сметка на болницата

Прочети цялата публикация