Според УНИЦЕФ – у нас умират по 1,6 деца на 1000 във възраст между 5-14 години, а основният проблем са катастрофите

В доклада на УНИЦЕФ „Детското благосъстояние в един непредсказуем свят“ се показва противоречива картина за положението на децата в България. Макар голяма част от тях да определят живота си като удовлетворяващ и да създават лесно социални контакти, статистическите данни показват сериозни проблеми в областта на здравето и образованието. България се нарежда сред държавите с най-слаби резултати по показатели, свързани с физическото здраве и академичните умения, което поставя под въпрос качеството на средата, в която растат децата.

Особено тревожни са данните за физическото здраве. Според доклада 29,2% от българските деца между 5 и 19 години страдат от наднормено тегло или затлъстяване. Това поставя България сред страните с най-високи нива на детско затлъстяване (на 32 място от 37 страни). Причините са комплексни – нездравословно хранене, липса на физическа активност и прекомерно време пред екраните. Все по-често свободното време на децата преминава в използване на телефони, компютри и социални мрежи вместо в спорт и движение. Допълнителен проблем е агресивната реклама на вредни храни в дигиталната среда, която влияе върху хранителните навици още от ранна възраст.

Наред с това България се представя слабо и по отношение на детската смъртност. По данни на УНИЦЕФ в страната умират 1,6 деца на 1000 във възрастовата група между 5 и 14 години – значително по-висок дял в сравнение с много други европейски държави. Докладът посочва, че основните причини за смъртността в тази възраст често са външни фактори като пътнотранспортни произшествия, което показва недостатъчна безопасност на средата, в която живеят децата.

Най-сериозният проблем обаче остава образованието. България е сред най-слабо представящите се европейски държави по отношение на академичните умения. Само около 30% от 15-годишните ученици притежават основни знания по математика и четене. Това означава, че близо две трети от българските ученици изпитват затруднения при разбирането на текстове и решаването на базови практически задачи. Според изследването PISA резултатите в световен мащаб спадат след пандемията от COVID-19, но в България проблемът е особено силно изразен. Дистанционното обучение задълбочава неравенствата между децата, тъй като много ученици не разполагат с добра техника, спокойна среда за учене или подкрепа от семейството. В България 71% от децата на 15 години са много доволни от живота, а делът на самоубийства при деца между 15 и 19 години е 2,8 на 100 000 деца. Като пример може да се даде, че в Германия 68% от 15-годишните са много доволни, а делът на самоубийствата в същата възрастова група е 4,1 на 100 000. Затова и по този показател Германия изостава след България, заемайки 21 място.

Въпреки слабите резултати в образованието, българските деца показват сравнително добри социални умения. Около 79% от 15-годишните споделят, че лесно създават приятелства в училище. Това показва, че социалната среда и връзките между връстниците остават важен източник на подкрепа. Освен това 71% от децата в България определят живота си като удовлетворяващ, което поставя страната на сравнително добро място по отношение на психичното благополучие. Този парадокс може да се обясни с факта, че икономическите трудности са широко разпространени и често се възприемат като „нормални“, което намалява усещането за социална изолация и различие.

В доклада се обръща внимание и на влиянието на дигиталните технологии. Според данните деца, които често се разсейват с телефоните си по време на час, показват по-ниски академични резултати. Въпреки това самите ученици не подкрепят напълно строгите забрани за телефони в училище. Повечето от тях предпочитат решения, създадени съвместно между учители и ученици, което показва нуждата младите хора да участват активно във вземането на решения, които ги засягат.

Така благосъстоянието на българските деца е изпълнено с противоречия. От една страна, те успяват да запазят социалните си връзки и удовлетвореността си от живота. От друга – високите нива на наднормено тегло, слабите образователни резултати и проблемите с физическото здраве показват, че българското общество все още не успява да осигури достатъчно добра среда за развитие на младото поколение. Решаването на тези проблеми ли… Изискват се дългосрочни политики, инвестиции в образование и здравеопазване и по-активна подкрепа за семействата и децата. Както се казва, това си го знаем. Въпросът е какво правим…

Прочети цялата публикация