Влиза в сила Пактът на ЕС за миграция и убежище

Влиза в сила Пактът на ЕС за миграция и убежище. Важният ден, поставящ начало на нов етап в европейската миграционна политика, ще бъде отбелязан със специална неформална министерска конференция в Никозия, съобщиха от кипърското председателство на Съвета на ЕС. Започващото прилагане на новия европейски пакт е кулминация на дългогодишните усилия за справяне с миграционната криза в Европа. Той въвежда съгласувана система от общи правила, процедури и задължения за всички държави членки, заяви кипърският заместник-министър по миграцията Николас Йоанидис. Днешната "празнична" министерска среща, както я нарекоха от кипърското европредседателство, ще акцентира върху значението на пакта за създаването на общ, ефективен и всеобхватен европейски подход към управлението на миграцията и убежището, както и върху следващите стъпки за успешното му действие, се посочва в съобщението. Двете работни сесии на конференцията са озаглавени "От преговори към изпълнение" и "Отвъд прилагането: Пътят напред". В дискусиите ще бъдат обсъдени националната подготовка, новите процедури, ИТ системите, предоставяната на държавите членки оперативна помощ. Специално внимание ще бъде насочено към новата система за европейска солидарност и споделена отговорност.

Новият Пакт на ЕС за миграцията и убежището влиза в сила във всички страни членки, включително България, на 12 юни, след като бе окончателно приет през 2024 г. и премина през двугодишен подготвителен период. Реформата въвежда общи правила с цел по-ефективно управление на границите и споделяне на отговорността между държавите.

Въвежда се строга седемдневна процедура по проверка на самоличността, сигурността и здравето на всеки влизащ без разрешение мигрант. Кандидатите за убежище с нисък шанс за одобрение (например идващи от сигурни страни) ще преминават през бърза процедура директно на границата, което ще позволява по-бързото им връщане. Държавите от ЕС са длъжни да помагат на страните под миграционен натиск, но имат избор как да го направят.

Пактът не задължава България автоматично да приема определен брой мигранти на своя територия. Механизмът предлага гъвкавост, при която страната ни може да избира между три форми на принос:

Релокация: Приемане на търсещи закрила лица от друга държава членка.

Финансов принос: Плащане на определена сума за всеки мигрант, който страната откаже да приеме, като средствата отиват за управление на миграцията в ЕС.

Оперативна подкрепа: Изпращане на персонал, техническо оборудване или експерти в помощ на пограничните държави. Тъй като България сама по себе си е външна граница на ЕС и често е подложена на миграционен натиск, страната ни по-скоро може да се възползва от финансова и оперативна помощ от останалите членки, вместо да бъде нетен приемател на релокирани мигранти.

Българското правителство прие Национален план за прилагане на Пакта, разработен от Министерството на вътрешните работи (МВР). Този план обхващаше техническата и организационна подготовка до юни 2026 г., включително модернизиране на ИТ системите за регистрация, изграждане и реформиране на центровете за настаняване от отворен и затворен тип близо до границите и обучение на граничните служители съгласно новите европейски изисквания.

Папа Лъв XIV призова за законни и безопасни пътища за мигрантите. На Канарските острови той почете паметта на загиналите в опит да стигнат до бреговете на Европа и заяви, че човешкото достойнство няма паспорт и не губи стойност при преминаване на граница. "Всяка лодка, която пристига, не просто превозва мигранти. Тя носи със себе си и въпрос - какъв свят сме построили, ако толкова много от нашите братя и сестри трябва да рискуват да загинат в търсене на живот." С тези думи папа Лъв XIV се обърна към хората на Канарските острови. Той е първият глава на Римокатолическата църква, който посещава архипелага. В своята реч папата призова за законни и безопасни пътища за мигрантите, спасяване и помощ и истинско сътрудничество срещу трафикантите. Лъв XIV поиска и ефективна защита на жертвите, сериозни процеси на приемане и интеграция и политики, които позволяват на всеки човек да живее достойно в собствената си земя. "Европа не може да провъзгласи човешкото достойнство и да свикне Средиземно море и Атлантическият океан да бъдат гробища без надгробни плочи", подчерта Светият отец.

Прочети цялата публикация