Азербайджанската кухня – легенди, поезия и вино

Когато говорим за Азербайджан, обикновено си представяме величествените планини на Кавказ, древните градове по Пътя на коприната, богатите културни традиции и необикновеното гостоприемство на неговия народ. Но има още един свят, чрез който може да бъде опозната душата на страната – азербайджанската кухня. Тя не е просто съвкупност от рецепти, а многовековна културна памет, съхранила влиянията на Изтока и Запада, на номадските племена и градските цивилизации, на поезията, музиката и семейните традиции.

Била съм няколко пъти в Азербайджан и всеки път страната ме изумява с нови изненади, кухнята е една от тях. Азербайджанската кухня се смята за една от най-древните в света. Археологически находки свидетелстват, че още преди хилядолетия местното население е използвало различни видове месо, зърнени култури, плодове и ароматни билки. Благоприятният климат и разнообразният релеф – от крайбрежието на Каспийско море до високите планински райони – създават условия за изключително богато земеделие и животновъдство. Именно това природно разнообразие стои в основата на богатството на местната гастрономия.

В центъра на азербайджанската трапеза винаги стоят гостът и уважението към него. В страната съществува стара поговорка, че домът без гост е като градина без цветя. Затова храната никога не е просто средство за засищане, а ритуал на общуване, уважение и споделеност. Посрещането на гости започва с чай, поднесен в характерните чаши „армуду“, следван от множество ястия, плодове, сладкиши и напитки.

Особено място в кухнята заема пловът – националната гордост на Азербайджан. За разлика от много други страни, където оризът и останалите съставки се приготвят заедно, тук те често се поднасят отделно. Съществуват десетки разновидности на плова – с агнешко месо, сушени плодове, кестени, шафран, билки и ядки. Неслучайно пловът или както му казвам у нас пилав, се смята за символ на изобилието и празничността.

Също толкова популярни са долмата, кебапите, кутабите – тънки тестени питки с различни плънки, както и прочутата супа пити, която традиционно се приготвя в глинени съдове. Шафранът, нарът, дюлите, кестените, кориандърът, джодженът и естрагонът са сред характерните продукти, които придават на азербайджанската кухня нейния разпознаваем вкус.

Една от най-интересните особености на азербайджанската гастрономия е нейното регионално разнообразие. В района на Гянджа и Карабах се предпочитат месни ястия с ароматни подправки и плодове. В Шеки кухнята е известна със своите сладкиши и прочутия шекински плов. В Ленкоран, разположен край Каспийско море, доминират рибните специалитети и ястията с ориз и цитрусови плодове. Планинските райони се отличават с богати месни блюда, млечни продукти и традиционни хлебни изделия, а крайбрежните части на страната предлагат разнообразие от рибни рецепти.

Сред най-ценните символи на Азербайджан е нарът – плод, който заема особено място както в кухнята, така и в културата на страната. Нарът присъства в множество ястия под формата на сокове, сиропи и сосове, но също така е основа за производството на прочутото азербайджанско нарово вино. Благодарение на високото съдържание на естествени захари и антиоксиданти, наровото вино се отличава с наситен рубинен цвят, богат аромат и уникален баланс между сладост и свежест. Наровото вино прекрасно допълва традиционните азербайджански ястия. То се съчетава с агнешко месо, кебапи, ястия със сушени плодове и дори с някои от характерните десерти. В него се преплитат плодородието на азербайджанската земя и вековните традиции на лозарството и овощарството.

Кулинарната култура на Азербайджан обаче не може да бъде разглеждана отделно от духовното наследство на страната. Неслучайно много изследователи откриват връзка между богатството на местната кухня и поетичния свят на великия средновековен поет и мислител Низами Гянджеви. Роден в град Гянджа през XII век, той създава произведения, в които красотата на природата, любовта, човешките добродетели и насладата от живота заемат централно място. В поемите на Низами често присъстват образи на градини, плодове, благоуханни напитки, пиршества и гостоприемство. Неговият свят е свят на хармония между човека и природата – същата хармония, която откриваме и в азербайджанската кухня. Ароматът на шафрановия плов, сладостта на нара и богатството на традиционните трапези сякаш оживяват поетичните картини, които великият автор рисува със словото си преди повече от осем века.

В заключение представяме няколко от най-известните рецепти от азербайджанската кухня, предоставени от Посолството на Република Азербайджан в България по време на дегустацията, организирана на 18 юни по повод Деня на азербайджанската кухня. Гостите бяха лично посрещнати от посланика на Република Азербайджан в България Н. Пр. Елмар Маммадов.

По време на официалната част бяха изнесени няколко онлайн лекции от специалисти по хранене от Баку, които представиха богатите традиции на азербайджанската кухня и съвременните тенденции в здравословното хранене. След приключването на програмата всички присъстващи бяха поканени на дегустация на традиционни азербайджански ястия и специалитети, приготвени по автентични рецепти. Те са част от богатото гастрономическо наследство на страна, чиято кухня с основание е смятана за една от най-вкусните, най-богатите и най-забележителните в света. Магията на азербайджанската кухня

Най-популярните рецепти: ТРАДИЦИОННИ РЕЦЕПТИ ОТ АЗЕРБАЙДЖАНСКАТА КУХНЯ

ДОЛМА

Необходими продукти: 500 г кайма от агнешко или телешко месо 50 лозови листа 1 чаша ориз 1 глава лук 1 връзка кориандър 1 връзка копър 1 връзка магданоз сол и черен пипер на вкус 2 с.л. масло

Начин на приготвяне:

Лозовите листа се попарват за няколко минути във вряща вода. Лукът се нарязва на ситно и се смесва с каймата, ориза и нарязаните зелени подправки. Овкусява се със сол и пипер. Във всяко листо се поставя по малко от сместа и се завива стегнато. Подреждат се плътно в тенджера, заливат се с малко вода и се покриват с чиния, за да не се развиват по време на варенето. Варят се около 45 минути на слаб огън. Поднасят се с кисело мляко и чесън. АЗЕРБАЙДЖАНСКА ПАХЛАВА

Необходими продукти: 500 г брашно 250 мл прясно мляко 2 яйца 20 г мая 300 г орехи 300 г захар 250 г масло кардамон 200 г мед

Начин на приготвяне: Замесва се меко тесто от брашното, млякото, яйцата и маята. Оставя се да втаса. Орехите се смилат и се смесват със захарта и кардамона. Тестото се разделя на тънки кори. В намаслена тава се редуват кори и плънка от орехите. Най-горната кора се намазва с жълтък. Нарязва се на ромбове и се пече около 40 минути на 180°C. След изпичането се залива с мед и се оставя да поеме сиропа. ШЕКЕРБУРА

Необходими продукти: 500 г брашно 250 г масло 150 мл прясно мляко 20 г мая 1 яйце За плънката: 250 г смлени орехи или бадеми 150 г захар кардамон

Начин на приготвяне: От брашното, маслото, млякото, маята и яйцето се замесва меко тесто. Оставя се да почине. Приготвя се плънка от ядките, захарта и кардамона. От тестото се оформят малки кръгчета, които се пълнят и затварят във формата на полумесец. Отгоре се правят характерни орнаменти със специална щипка или вилица. Пекат се около 25 минути при 180°C до леко златист цвят. Азербайджански кутаб с месо и със зелени култури

Азербайджанският гутаб (Qutab) е тънка плоска питка, подобна на много фин чебурек, която се пече на сух сач или тиган. Най-популярните варианти са с месо и със зелени подправки/листни зеленчуци. Гутаб с месо За тестото 500 г брашно 250–280 мл хладка вода 1 ч.л. сол За плънката 300 г кайма (агнешка или смес агнешко и телешко) 1 средна глава лук, много ситно нарязана 2–3 с.л. вода сол на вкус черен пипер на вкус по желание: щипка сумак

Приготвяне 1. Смесете брашното и солта. 2. Добавяйте постепенно водата и омесете гладко, еластично тесто. 3. Покрийте и оставете да почине 30 минути. 4. Смесете каймата с лука, подправките и водата. 5. Разделете тестото на 8–10 топки. 6. Разточете всяка на много тънък кръг (около 2 мм). 7. Разпределете тънък слой плънка върху едната половина. 8. Прегънете като полумесец и притиснете краищата. 9. Печете на сух силно загрят тиган по 2–3 минути от всяка страна. 10. Намажете леко с масло след изпичане.

Поднасяне Традиционно се поднася със: кисело мляко сумак пресен лук Гутаб със зелени култури (от билки и зелени листа) Този вариант е особено популярен през пролетта.

За тестото Същото като горното. За плънката Общо около 500–600 г смес от: спанак пресен кориандър магданоз копър зелен лук киселец (ако има) лапад или манголд мента (малко количество) Допълнително: 2–3 с.л. зехтин или разтопено масло сол черен пипер

Приготвяне 1. Измийте и подсушете всички зелени растения. 2. Нарежете ги много ситно. 3. Смесете със зехтина, солта и пипера. 4. Разточете тестото на тънки кръгове. 5. Поставете обилно количество зелена плънка върху едната половина. 6. Прегънете и затворете краищата. 7. Изпечете на сух тиган до появата на кафяви петънца.

Поднасяне Поръсете със сумак и сервирайте с кисело мляко или айрян. Малка азербайджанска тайна В Азербайджан често използват подправката и плода от Сумак както вътре в плънката, така и върху готовия гутаб. Той придава характерен леко кисел вкус, който отлично балансира месото и зелените подправки. ШЕКИНСКА ПАХЛАВА (ШЕКИ ПАХЛАВА)

Необходими продукти: 12 много тънки кори 500 г смлени орехи 300 г захар шафран 250 г масло 300 мл захарен сироп

Начин на приготвяне: В специална кръгла тава се подреждат множество фини кори. Между тях се поставя смес от орехи и захар. Най-горният слой се украсява с характерна решетка от тесто. Пече се до златисто. След това се залива с топъл сироп, ароматизиран с шафран. Оставя се поне едно денонощие да поеме сиропа. Дограмач - АЗЕРБАЙДЖАНСКИ ТАРАТОР С КОРИАНДЪР

Дограмач – азербайджански таратор с краставици, копър, кориандър, джоджен, зелен лук, босилек, кисело мляко, малко сметана, вода

Необходими продукти: 500 г кисело мляко Сметана 150 мл студена вода 2-3 краставица 1 връзка пресен кориандър Връзка зелен лук Връзка копър Босилек 1 скилидка чесън сол на вкус няколко кубчета лед

Начин на приготвяне: Киселото мляко се разбива с водата до гладка смес. Добавят се настърганата краставица, ситно нарязаният кориандър и счуканият чесън. Овкусява се със сол и се сервира добре охладен. Шах плов (Şah plov) – празничният азербайджански плов

Шах плов е едно от най-впечатляващите ястия на азербайджанската кухня. Оризът и плънката се запичат в „корона“ от тънък лаваш, а при поднасяне се разрязва като торта.

Продукти (6–8 порции) За ориза 500 г басмати 2 с.л. сол вода за варене За плънката 500 г агнешко или телешко месо, нарязано на кубчета 2 глави лук 100 г сушени кайсии 100 г стафиди 80 г сушени сливи 50 г кестени (по желание) 1 ч.л. куркума ½ ч.л. канела сол и черен пипер За обвивката 5–6 листа тънък лаваш 150–200 г разтопено масло

Приготвяне

1. Оризът 1. Измийте ориза няколко пъти. 2. Накиснете го за 30–60 минути. 3. Сварете го в много подсолена вода до около 70–80% готовност (7–8 минути). 4. Отцедете го добре.

2. Плънката 1. Запържете лука до златисто. 2. Добавете месото и го запечатайте. 3. Сложете куркумата, канелата, солта и пипера. 4. Добавете сушените плодове и малко вода. 5. Задушавайте до омекване на месото.

3. Сглобяване 1. Намажете дълбока тенджера или форма с масло. 2. Подредете лавашите така, че да покриват дъното и стените и да висят навън. 3. Намажете всеки лист с масло. 4. Сложете половината ориз. 5. Добавете месната смес. 6. Покрийте с останалия ориз. 7. Загънете стърчащите краища на лаваша върху ориза. 8. Намажете обилно с масло.

4. Печене Загрейте фурната на 180°C. Печете около 50–60 минути до златиста и хрупкава коричка.

Поднасяне Оставете да почине 10 минути, след което обърнете върху голям поднос. Разрежете като торта, за да се покажат пластовете ориз и ароматна плънка. Традиционни подправки Често се използват: шафран куркума канела Сумак

Шафранът е особено характерен за автентичния шах плов и придава на ориза златист цвят и богат аромат.

МАНГАЛ САЛАТ – азербайджанското кьополу

Мангал салатъ (Manqal salatı) е традиционна азербайджанска салата, приготвена основно от печен патладжан, обикновено изпечен на мангал (скара с дървени въглища), откъдето идва и името ѝ.

Продукти 2 големи патладжана 2 домата 2 зелени чушки 1 малка глава червен лук 2–3 скилидки чесън магданоз или кориандър сол черен пипер 2–3 с.л. зехтин по желание – малко лимонов сок

Приготвяне 1. Изпечете патладжаните, доматите и чушките на мангал или във фурна до омекване и леко овъгляване на кожата. 2. Обелете зеленчуците. 3. Нарежете ги на ситно или ги накълцайте с нож. 4. Добавете ситно нарязания лук, чесъна и зелените подправки. 5. Овкусете със сол, черен пипер и зехтин. 6. Разбъркайте добре и оставете за 15–20 минути да се смесят ароматите. БАКИНСКА САЛАТА ОТ ДОМАТИ С ВИШНИ, ЛИЛАВ БОСИЛЕК И КОРИАНДЪР

Необходими продукти: 4 добре узрели домата 150 г пресни вишни без костилки 1 връзка лилав босилек 1 връзка пресен кориандър 2 с.л. зехтин 1 с.л. сок от нар или лимонов сок сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне: Доматите се нарязват на едри парчета, а вишните се разполовяват. Добавят се накъсаните листа лилав босилек и ситно нарязаният кориандър. Подправя се със зехтин, сок от нар, сол и прясно смлян черен пипер. Разбърква се внимателно и се поднася веднага. Тази салата е характерна за съвременната азербайджанска кухня, където сладостта на плодовете се съчетава с ароматни зелени подправки и свежи зеленчуци.

АЗЕРБАЙДЖАНСКИ ПИЛАВ (ШАФРАНОВ ПЛОВ С АГНЕШКО, СУШЕНИ ПЛОДОВЕ И БЕЛЕНИ КЕСТЕНИ)

Необходими продукти: За ориза: 500 г дългозърнест ориз 1 ч.л. шафран 50 г масло сол

За месото: 700 г агнешко месо 2 глави лук 2 с.л. масло сол и черен пипер За гарнитурата (гара): 100 г сушени кайсии 100 г стафиди 100 г сушени сливи 100 г кестени (по желание) 2 с.л. масло

Начин на приготвяне: Оризът се измива добре и се накисва за около 30 минути в подсолена вода. След това се сварява до полуготовност и се отцежда. Шафранът се накисва в няколко супени лъжици гореща вода, за да освободи цвета и аромата си. На дъното на тенджера се поставя малко масло. Оризът се насипва внимателно, без да се притиска, за да остане пухкав. Полива се с разтопеното масло и част от шафрановата вода. Тенджерата се похлупва добре и оризът се задушава на много слаб огън около 30–40 минути. През това време агнешкото месо се нарязва на кубчета и се запържва леко в масло. Добавя се нарязаният лук и се задушава до омекване. Овкусява се със сол и черен пипер. Отделно в масло се задушават сушените кайсии, сливите, стафидите и кестените до леко карамелизиране. При поднасяне оризът се поставя в голямо плато, а месото и плодовете се сервират отделно върху или до него. Това е една от характерните особености на азербайджанския плов – оризът и гарнитурата не се смесват по време на готвенето.

Любопитен факт В Азербайджан съществуват над 40 разновидности на плова. Той е символ на благополучие и гостоприемство и присъства на сватби, празници и семейни тържества. Шафранът, използван в рецептата, традиционно идва от района на Абшерон и е сред най-ценните подправки в азербайджанската кухня. АЗЕРБАЙДЖАНСКИ ЛАВАШ

Необходими продукти: 500 г бяло брашно 250 мл хладка вода 1 ч.л. сол 1 ч.л. суха мая (или 15 г прясна мая) 1 с.л. растително масло

Начин на приготвяне: В купа се разтваря маята в хладката вода. Добавят се солта, маслото и постепенно брашното. Замесва се меко и еластично тесто. Тестото се покрива и се оставя да втаса около 1 час, докато удвои обема си. След втасването се разделя на 8–10 равни части. Всяка част се разточва много тънко в кръгла или овална форма. Традиционно лавашът се пече в глинена пещ „тендир“, но в домашни условия може да се използва добре загрят сух чугунен тиган или плоча. Всяка питка се пече по 1–2 минути от всяка страна до появата на характерни златисти петна. Готовите лаваши се покриват с чиста кърпа, за да останат меки и еластични.

Поднасяне Азербайджанският лаваш се сервира с различни месни ястия, кебапи, сирена, пресни зеленчуци и ароматни подправки. Той е неизменна част от празничната трапеза и традиционното гостоприемство в Азербайджан.

Любопитен факт Лавашът е една от най-древните хлебни традиции в Кавказ. В Азербайджан той се използва не само като хляб, но и като основа за различни ястия и ритуали, свързани със семейни празници и сватби. Тънкият хляб символизира изобилие, благополучие и уважение към гостите.

БОНБОНИ "ЧИНАР"

Бонбони „Чинар“ (Çinar konfetləri) са една от емблематичните сладкарски продукции на град Гянджа. Те са известни още от съветския период и са считани за местна гордост. В последните години има проекти за възстановяване и развитие на производството на прочутите сладки „Чинар“ в Гянджа. Точната оригинална рецепта е промишлена и не е публично достъпна, но според описанията на съвременните варианти „Чинар“ представлява шоколадов бонбон с: лешници мед шоколад захар ванилия допълнителни ароматни съставки

Домашна версия на бонбони „Чинар“

Бонбоните „Чинар“ от Гянджа са сред най-известните и обичани сладкарски изделия в Азербайджан. Тяхната история води началото си още от съветския период, когато се превръщат в емблема на сладкарската индустрия на Гянджа и добиват популярност в целия Кавказ. И до днес „Чинар“ остава символ на традиционното майсторство на града и един от най-разпознаваемите азербайджански сладкарски брандове. Проекти за възстановяване на производството на прочутите бонбони са реализирани именно заради тяхната дългогодишна известност и значимост за местната кулинарна традиция.

Продукти 200 г печени лешници 100 г мед 150 г черен шоколад 50 г млечен шоколад 1 ч.л. ванилия 30 г масло

Приготвяне 1. Смелете лешниците едро. 2. Загрейте меда и маслото на слаб огън. 3. Добавете лешниците и ванилията. 4. Оформете малки топчета и ги охладете за 30 минути. 5. Разтопете двата вида шоколад на водна баня. 6. Потопете топчетата в шоколада. 7. Оставете да стегнат в хладилник. Получават се бонбони с плътна ядкова сърцевина и шоколадова обвивка, близки по вкус до съвременните варианти на „Чинар“.

НИЗАМИ ГЯНДЖЕВИ И ИЗКУСТВОТО НА НАСЛАДАТА ОТ ЖИВОТА

Сред най-великите личности в културната история на Азербайджан е Низами Гянджеви – поет, философ и мислител, чието творчество и днес вдъхновява милиони хора по света. Роден през XII век в град Гянджа, той създава произведения, които възпяват любовта, красотата, мъдростта и хармонията между човека и природата. В своите поеми Низами често описва разцъфнали градини, благоуханни плодове, богати трапези и празнични събирания, превръщайки ги в символ на радостта от живота и духовното богатство на човека. За него храната и гостоприемството не са просто ежедневие, а израз на уважение, щедрост и човечност.

Не е случайно, че в азербайджанската култура трапезата се възприема като място за общуване, споделяне и създаване на приятелства. Същият дух откриваме и в поезията на Низами, където красотата на природата, ароматът на градините и удоволствието от споделената трапеза се преплитат в единна картина на хармоничен живот. Както в стиховете на великия поет, така и в азербайджанската кухня се срещат цветовете на нара, ароматът на шафрана, сладостта на плодовете и уважението към госта. Именно тази връзка между слово, природа и гостоприемство превръща кулинарното наследство на Азербайджан в неразделна част от неговата култура и духовна идентичност.

НАРОВОТО ВИНО – РУБИНЕНОТО СЪКРОВИЩЕ НА АЗЕРБАЙДЖАН

Сред най-уникалните напитки на Азербайджан безспорно е прочутото нарово вино – истинска визитна картичка на страната и символ на нейната древна връзка с нара, наричан неслучайно „царят на плодовете“. Азербайджан е една от държавите с най-богати традиции в отглеждането на нарове. Особено известен е районът около град Гьойчай, смятан за световна столица на нара. Там се отглеждат десетки местни сортове, отличаващи се с наситен цвят, високо съдържание на захари и богат ароматен профил.

За разлика от традиционните вина, които се произвеждат от грозде, наровото вино се създава чрез ферментация на чист сок от нар. Резултатът е напитка с наситен рубинен цвят, сложен аромат и уникален вкус, в който се преплитат нотки на червени плодове, череша, касис, сушени плодове и леки шоколадови нюанси.

Освен с вкусовите си качества, наровото вино е известно и с високото съдържание на естествени антиоксиданти, полифеноли и витамини. Заради това често е определяно като една от най-интересните плодови напитки в света. В азербайджанската традиция нарът е много повече от плод. Той символизира плодородието, изобилието, благополучието и единството на народа. Стотиците семена в един плод се възприемат като символ на многобройните поколения и здравите семейни връзки.

Всяка есен в град Гьойчай се провежда прочутият Фестивал на нара, който събира производители, майстори винари и гости от цял свят. По време на празника се представят различни сортове нарове, традиционни ястия и най-добрите местни вина. Наровото вино се съчетава отлично с агнешко месо, кебапи, плов със сушени плодове, ядки и ориенталски сладкиши. Неговият балансиран вкус подчертава характерните аромати на азербайджанската кухня и превръща всяка трапеза в истинско кулинарно преживяване.

Както виното съхранява аромата на плода, така и азербайджанската култура съхранява духа на своята история. Неслучайно нарът присъства както в местната кухня, така и в поезията, фолклора и изобразителното изкуство на страната, превръщайки се в един от най-разпознаваемите символи на Азербайджан.

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА АЗЕРБАЙДЖАНСКАТА КУХНЯ

■ Над 40 вида плов Пловът е безспорният цар на азербайджанската кухня. В страната съществуват повече от 40 традиционни разновидности на това емблематично ястие. Те се приготвят с различни комбинации от агнешко месо, птиче месо, риба, сушени плодове, кестени, ядки и ароматни подправки. Особеното е, че в азербайджанската традиция оризът и гарнитурата често се поднасят отделно, което позволява всеки вкус да се разгърне самостоятелно. ■ Шафранът от Абшерон – „червеното злато“ на Кавказ Полуостров Абшерон, разположен край Каспийско море, е едно от малкото места в света, където от векове се отглежда висококачествен шафран. Тази ценна подправка придава характерния златист цвят и неповторим аромат на много азербайджански ястия, особено на плова. Заради трудоемкото му производство шафранът често е наричан „червеното злато“ и е сред най-скъпите подправки в света. ■ Чаят е символ на гостоприемството В Азербайджан всяка среща с гост започва с чай. Той се поднася в традиционните чаши „армуду“, чиято форма наподобява круша и помага напитката да остане топла по-дълго време. Отказът от предложен чай се приема като необичаен жест, тъй като напитката е символ на уважение, приятелство и добронамереност. ■ Нарът е национален символ Азербайджан е известен като една от родините на нара. В страната се отглеждат десетки сортове, а плодът присъства в множество ястия, сосове, десерти и напитки. Нарът символизира плодородие, изобилие и семейно благополучие и е сред най-разпознаваемите символи на азербайджанската култура. ■ Кухня на кръстопътя между Европа и Азия Благодарение на стратегическото си положение по древния Път на коприната, Азербайджан е възприел кулинарни влияния от Персия, Централна Азия, Кавказ, Близкия изток и Средиземноморието. Резултатът е уникална кухня, която съчетава ориенталски аромати, кавказка щедрост и вековни местни традиции. ■ Храната е част от културното наследство В Азербайджан много рецепти се предават от поколение на поколение и се пазят като семейно богатство. Приготвянето на празнични ястия често събира няколко поколения около една маса, превръщайки кулинарията в жива връзка между миналото и настоящето. ■ Кухня, призната от ЮНЕСКО Някои елементи от азербайджанската кулинарна традиция са включени в списъците на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Сред тях са традициите, свързани с приготвянето и споделянето на плов – ястие, което олицетворява гостоприемството, единството и културната идентичност на азербайджанския народ.

Азербайджанската кухня е много повече от съвкупност от рецепти. Тя е разказ за история, традиции, семейна памет и гостоприемство, съхранени през вековете. Във всяка чаша чай,

във всяко зрънце шафран и във всеки плод на нара се крие частица от духа на тази древна земя, разположена между Европа и Азия. А най-добрият начин да опознаем една култура често започва именно от нейната трапеза. Оля АЛ-АХМЕД

Прочети цялата публикация