На 6 октомври 1014 г. умира цар Самуил

На 6 октомври 1014 г. в Преспа умира българският цар Самуил. Два дни по-рано владетелят рухва при вида на ослепените войници, които византийският император Василий II изпраща обратно след битката при Ключ. Така една от най-тежките загуби във войните между България и Византия се превръща и в личната трагедия, с която е запомнена смъртта на Самуил.
Сражението се състои на 29 юли 1014 г. в проходите на Беласишката планина. Византийската армия, водена от Василий II и военачалника Никифор Ксифий, успява да заобиколи българските укрепления и да нанесе тежко поражение на войските на Самуил.
Разказът за ослепената войскаНай-подробното описание на последвалите събития идва от византийския хронист Йоан Скилица, писал десетилетия след битката. Той разказва:
„Те казват, че императорът ослепил пленниците, около петнадесет хиляди на брой, като оставил по един човек с едно око на всеки сто.“Според хрониката така оставените войници трябвало да водят останалите обратно към България.
Тъкмо тук историците поставят важно уточнение. Битката и смъртта на Самуил са сигурно датирани, но мащабът на ослепяването и точният брой на пленниците не могат да бъдат потвърдени независимо. Съвременни изследователи отбелязват, че числото 15 000 вероятно е преувеличено, тъй като разказът на Скилица е съставен значително по-късно и няма съвременен на събитията източник, който да потвърди всички подробности.
В българската историческа памет обаче именно този разказ обяснява внезапния край на владетеля. Според хрониката, когато войниците достигнали до Самуил, той не понесъл гледката, получил сърдечен удар и починал два дни по-късно. Медицинската причина не може да бъде доказана със съвременна сигурност, но датата 6 октомври 1014 г. е възприета като деня на смъртта му.
Последните години на цар СамуилСамуил управлява България от 997 до 1014 г. През по-голямата част от царуването му държавата води продължителна война с Византия, ръководена от Василий II. След падането на източните български земи политическият център се премества на запад, в района на Охрид и Преспа.
След смъртта на Самуил властта поема синът му Гаврил Радомир. Войната продължава още няколко години, но България постепенно губи военните и политическите си възможности за съпротива. През 1018 г. византийската власт окончателно установява контрол над българските земи.
Самуил е погребан в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро. Поражението при Ключ, разказът за ослепените войници и смъртта на царя остават сред най-драматичните епизоди от последния век на Първото българско царство.
Източници: militarymuseum.bg, nationalgeographic.bg, medievalists.net
Прочети цялата публикация



Цар Самуил: владетелят, за когото спорят София и Скопие
Тленните останки на цар Самуил вече са в „Света София“
Къде почиват българските владетели – от Кубрат до Борис III
България посреща цар Самуил на 3 октомври
Спор в Гърция за споразумението с България за останките на цар Самуил
Цар Самуил се завръща у дома: България посреща тленните останки на 3 октомври с изтребители, салюти и почести
Цар Самуил се завръща у дома: България посреща тленните останки на 3 октомври с изтребители, салюти и почести
Цар Самуил се завръща у дома: България посреща тленните останки на 3 октомври с изтребители, салюти и почести
Цар Самуил се завръща у дома: България посреща тленните останки на 3 октомври с изтребители, салюти и почести
България посреща цар Самуил на 3 октомври
Снаряд удари петролен танкер в Ормузкия проток
Десетки са под карантина в Сибир след смърт в институт за изследване на чумата
Сливанията и придобиванията в света се забавят през третото тримесечие
Баба-мечта: Нели Сано разказа за внучката си Беатрис и семейството
Пълен стадион посреща националите ни в Люксембург
Индия се присъединява към усилията за деблокиране на корабоплаването в Черно море
Криза с противогрипните ваксини: Ще дойдат, когато епидемията е в пика си
Украйна извърши една от най-големите атаки с дронове срещу руската столица
„Не знам какво е, но е много добро“: Тръмп разреши на всички американци да купуват „червен“ дизел