На 15 октомври 1014 г. Гаврил Радомир поема трона

Девет дни след смъртта на цар Самуил неговият син Гаврил Радомир е провъзгласен за цар на България. Това става на 15 октомври 1014 г. – дата, посочена от византийския хронист Йоан Скилица.

Самуил умира на 6 октомври 1014 г., след като българската армия е разгромена при Ключ на 29 юли същата година. Византийският император Василий II пленява голям брой български войници и нарежда те да бъдат ослепени. Средновековните разкази свързват смъртта на Самуил с потреса му при вида на осакатената войска.

Синът, който извежда Самуил от бойното поле

Гаврил Радомир вече има военен опит, когато заема престола. След поражението при Ключ той спасява баща си, като го извежда от бойното поле и го отвежда на сигурно място. По-късно самият той трябва да поеме държавата в момент, когато византийският натиск е засилен, а българската войска е понесла тежки загуби.

Йоан Скилица описва новия владетел с думите: „По ръст и сила приличал на баща си, но значително му отстъпвал по разум и мъдрост.“ Оценката е част от византийския разказ за наследника на Самуил и не променя факта, че Гаврил Радомир продължава съпротивата срещу империята.

Кратко царуване и династичен конфликт

Гаврил Радомир управлява България от октомври 1014 до 1015 г. През този период войната с Византия не спира. Българската държава запазва съпротивата си, но е отслабена от поражението при Ключ и от вътрешни борби около престола.

През 1015 г. Гаврил Радомир е убит от братовчеда си Иван Владислав, син на Арон – братът на Самуил. След убийството Иван Владислав заема трона. Така властта преминава към друга линия на династията, а България продължава да воюва с Византия още няколко години.

През 1018 г., след смъртта на Иван Владислав, Първото българско царство пада под византийска власт. Управлението на Гаврил Радомир остава кратко, но се вписва в последния етап от съпротивата на държавата на Самуил срещу Василий II.

Източници: nationalgeographic.bg, bgnes.bg, bulgarianhistory.org

Прочети цялата публикация