Истинският Лари: човекът зад „Народът срещу Лари Флинт“

В златна инвалидна количка, със самоуверена усмивка и склонност да превръща всяка съдебна зала в сцена – така Лари Флинт остава в паметта на публиката. Образът е пресъздаден от Уди Харелсън във филма „Народът срещу Лари Флинт“, но истинската история зад него е още по-противоречива.

Флинт е роден на 1 ноември 1942 г. в беден район на Кентъки. Напуска училище след девети клас, а на 15 години се записва в армията с фалшив акт за раждане. По-късно служи във Военноморските сили на САЩ като радарен оператор, но истинското му издигане започва в баровете и нощните клубове на Охайо.

От клубна реклама до Hustler

През 1968 г. Флинт отваря клуб с голи танцьорки в Дейтън. Четири години по-късно създава четиристраничен бюлетин за своите заведения. Идеята е проста – рекламно издание, което да напомня на клиентите за клубовете. Бюлетинът обаче постепенно се разраства, а през юли 1974 г. излиза първият брой на списание Hustler.

Изданието е по-грубо и по-провокативно от конкурентите си Playboy и Penthouse. То не се стреми да изглежда изискано. Напротив – използва вулгарност, политическа сатира и изображения, които предизвикват гняв у религиозни организации и морални кампании. В разгара на успеха Флинт твърди, че списанието достига тираж от около 3 милиона броя месечно, макар че тези данни не са били независимо одитирани.

Бизнесът го прави богат, но съдилищата го превръщат в национална фигура. През 1977 г. срещу него са повдигнати обвинения за непристойност в Синсинати. Година по-късно, на 6 март 1978 г., Флинт е прострелян край съда в Лорънсвил, Джорджия, докато се връща от обедна почивка по време на процес. Куршумът го парализира от кръста надолу. След нападението той прекарва години в постоянни болки и зависимост от обезболяващи лекарства.

Когато скандалът стига до Върховния съд

Най-важната му битка започва след сатирична публикация за евангелисткия проповедник Джери Фалуел. Фалуел завежда дело за причинени емоционални страдания, а съдът присъжда обезщетение. През 1988 г. обаче Върховният съд на САЩ отменя решението и постановява, че публични личности не могат да получават обезщетение за пародия, която не може разумно да бъде възприета като фактическо твърдение.

Така човек, който дотогава защитава преди всичко собственото си право да публикува, се превръща в символ на по-широк принцип. Делото Hustler Magazine v. Falwell остава едно от ключовите решения за границите на свободата на словото в Съединените щати.

Алтея, загубата и филмът

Личната цена на този живот е свързана най-вече с Алтея Лийзър – танцьорка, която Флинт среща в клубовете и която става негова четвърта съпруга и партньор в бизнеса. Алтея умира през 1987 г. на 33 години, след като е намерена в семейния дом. Смъртта е определена като удавяне, свързано с наркотична интоксикация и последиците от СПИН.

Милош Форман превръща тази бурна биография във филма „Народът срещу Лари Флинт“ от 1996 г. Харелсън получава номинация за „Оскар“ за ролята, а Форман – за режисура. Кортни Лав играе Алтея, а Едуард Нортън – адвоката Алън Айзъкман. Самият Флинт също се появява във филма, в малка роля на съдия.

Лари Флинт умира в Лос Анджелис на 10 февруари 2021 г. на 78 години. „Никога не съм се извинявал за това, което съм направил“, казва той пред Лос Анджелис таймс. Именно това упорство обяснява защо историята му продължава да се разказва: не защото героят е лесен за харесване, а защото успява да превърне личната си битка в дело, което променя границите на публичната реч.

Източници: latimes.com, washingtonpost.com

Прочети цялата публикация