САЩ искат Русия да приеме гаранции за Украйна като за член на НАТО

Съединените щати искат Русия да приеме гаранции за сигурността на Украйна, сходни с механизмите за взаимна защита в НАТО. Предложението ще бъде обсъдено на новия кръг от преговори между Москва, Киев и Вашингтон, който започва във вторник в Абу Даби.

Американски представители са поискали от Русия да допусне гаранции, моделирани по членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор. Член 5 приема нападението срещу един съюзник като нападение срещу всички, а член 4 предвижда консултации, когато сигурността на държава членка е застрашена. За Украйна това би означавало ангажимент от Съединените щати и европейските държави при евентуална нова руска атака, без страната автоматично да стане член на НАТО.

Политико определя предложението като значителна промяна в американския подход, тъй като гаранциите се обсъждат с държавата, започнала пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Все още няма данни Москва да е приела конкретния модел, нито е ясно какви военни и политически действия ще бъдат задействани при ново нападение.

Европа ще участва, но не в основния формат

Американската делегация в Абу Даби се ръководи от специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Поканени са представители на Германия, Франция, Великобритания, Италия, НАТО и Европейския съюз, които ще проведат отделни разговори с американската и украинската страна.

Вашингтон настоява Европа да бъде включена в бъдещата архитектура за сигурност на континента. „Много силно вярваме, че на този етап, за да се сложи край на войната, Европа трябва да бъде на масата“, заяви американски представител, цитиран от Асошиейтед прес.

Москва обаче настоява преговорите да останат в тристранен формат между Русия, Украйна и Съединените щати. Съветникът по външната политика на руския президент Юрий Ушаков заяви, че европейските представители няма да бъдат поканени на основната маса. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков допусна по-широко европейско участие на по-късен етап, тъй като разговорите засягат бъдещата сигурност на Европа.

Териториите остават основната пречка

Русия настоява Украйна да изтегли войските си от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, които Москва обяви за анексирани през 2022 г., въпреки че не контролира напълно нито една от тях. Кремъл иска също Киев да се откаже от стремежа си към членство в НАТО и да приеме ограничения върху армията си.

Украйна отхвърля доброволното предаване на територии и настоява първо да бъде постигнато прекратяване на огъня. Киев смята, че последващото споразумение трябва да включва надеждни гаранции, които да предотвратят ново руско нахлуване.

Американски представители твърдят, че двете страни са показали известна частна гъвкавост по въпроса за Донецка област, но публичните им позиции остават непроменени. Според Вашингтон териториалният въпрос няма да може да бъде решен, преди да бъде уточнено как ще изглежда следвоенната система за сигурност.

Президентът Доналд Тръмп заяви, че Москва и Киев са „много близо“ до сделка, но добави, че Украйна ще бъде с „малко по-различна форма“. Държавният секретар Марко Рубио предупреди, че процесът все още има дълъг път.

Разговорите започват на фона на продължаващи бойни действия. Русия засили ударите по украинската електроенергийна система, а украинските сили атакуваха руски петролни обекти. Ако срещите в Абу Даби доведат до напредък, Уиткоф и Къшнър може да посетят Москва и Киев за разговори с Владимир Путин и Володимир Зеленски.

Източници: politico.com, apnews.com, axios.com

Прочети цялата публикация