Близо половината българи не вярват, че борбата с корупцията е желана и възможна

Правителството се проваля в три основни сектора – правосъдие, вътрешен ред и здравеопазване, а налице е "огромна дистанция между държавата и обикновените граждани". Ето защо 45% от имащите право на глас у нас не вярват, че борбата с корупцията в България е "желана и възможна". Това сочат част от изводите на редовното тримесечно социологическо изследване на агенция "Алфа рисърч". Допитването е направено между 13 и 20 септември чрез пряко стандартизирано интервю сред представителна извадка от 1030 пълнолетни жители на цялата страна. Според анкетираните се очертават четири успешни направления в работата на правителството. На първо място е инфраструктурата (51%) с предприетите стъпки по изграждането на автомагистралите "Хемус", "Струма" и въвеждане на ТОЛ система, обобщават от агенцията. Следват външната политика (43%) с активността за подобряване на отношенията с Македония и страните от Западните Балкани и туризмът (42%) с усилията за привличане на повече туристи и осигуряване на по-добър туристически продукт. На четвърта позиция според оценките на анкетираните е образование (31%) с мерките за повишаване на учителските заплати и намаляване на отпадналите от училище деца. Втора група оформят сферите с по-ниска оценка за показаните до момента резултати, но с подкрепа за заявените приоритети. Сред тях социолозите отчитат финансите. 25% от попитаните смятат, че правителството се справя успешно със събираемостта на данъците и борбата с контрабандата. След финансите се нареждат земеделие (21%), отбрана (17%), енергетика (17%). В дъното на класацията са три силно проблемни сфери, които от години събират тревогите и критичността на българските граждани – вътрешен ред и сигурност (13%), здравеопазване (9%), правосъдие (7%). Отлагането или имитацията на промени в тези системи генерира недоволство както към съответните ресорни министри, така и към правителството като цяло, коментират от "Алфа Рисърч". Липсата на адекватни политики в най-критично оценяваните ресори от дейността на кабинета е потенциален риск за неговата стабилност, но към момента този риск отстъпва на заден план пред притесненията от ескалацията на напрежението в света, коментират социолозите. В съотношение 38% към 62% анкетираните възприемат ситуацията в България като спокойна и стабилна, докато във външно-политически план тревогите са много по-високи – 20% към 79%. Парламентът, прокуратурата и съдът продължават да бъдат с много ниско ниво на доверие, допринасяйки за устойчивото обществено усещане, че е налице огромна дистанция между държавата и обикновените граждани, смятат от агенцията. И допълват, че този разрив увеличава рязко нивото на скептицизъм към способността за решаване на един от фундаменталните проблеми у нас – борбата с корупцията. 45% от имащите право на глас у нас не вярват, че борбата с корупцията в България е "желана и възможна". За 18% нещата биха могли да се подобрят ако президентът назначава ръководството на бъдещия единен орган за борба с корупцията, както предлага БСП. Според 15 на сто пък ако ръководството на органа трябва да се назначава от НС, както предлага ГЕРБ. Все по-малко избиратели на патриотите одобряват кабинета През септември правителството запазва положителните си оценки почти без промяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен ръст в дела на неговите противници: от 33% на 38%, сочат данните. Твърдо зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ (49%). Доста по-различна е картината сред избирателите на коалиционния партньор "Обединени патриоти" – едва 13% от тях изказват одобрение за работата на кабинета, срещу 41% неодобрение. Както и в началото на мандата, положителните оценки за премиера са 32% срещу 39% отрицателни. В персонален план той привлича основно избиратели на ГЕРБ, а в по-малка степен - привърженици на "Обединените патриоти", "Воля", извънпарламентарната десница. Разгледана по сфери на дейност и степен на изпълнение на предизборни приоритети, оценката за работата на правителството е по-диференцирана и показва ясно както одобряваните, така и дефицитните политики, посочват социолозите. Половината от членовете на кабинета, предимно ангажирани с оценявани като успешни ресори, имат положителен индекс за дейността си. Томислав Дончев – най-харесван министър, Цачева – най-нехаресван Във второ поредно проучване най-одобряван е вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 16.4). Втори е военния тминистър Красимир Каракачанов (индекс 10.9), а трети - спортният Красен Кралев (индекс 10.2). Тройката в дъното на таблицата попълват министри, чиято работа през първите месеци на мандата бе съпътствана от скандали със силен обществен отзвук: министърът на околната среда Нено Димов (индекс от -10.3), икономическият Емил Караниколов (-10.5), правосъдният Цецка Цачева (-16.8). Половин година след изборите – същите нагласи Половин година след изборите съотношението на силите между основните парламентарни партии остава без съществена промяна, отчитат социолозите. ГЕРБ запазва електоралната си преднина от 6 нас сто пред БСП и печели подкрепата на 25% от избирателите. БСП е харесвана от около 19 на сто. "Ако днес имаше избори двете партии биха излъчили приблизително същия брой депутати", твърдят от Алфа рисърч. Според изследването подкрепата за Обединените патриоти спада, но коалицията би запазила третото си място. Няма динамика в подкрепата за ДПС. Експертите обаче твърдят, че ако изборите бяха днес партията на Веселин Марешки "Воля" не би влязла в НС, защото събира подкрепата на 1.8%. Според социолозите изминалите три месеца показват, че парламентарната опозиция не може да уплътни ролята си на алтернатива. Положението при извънпарламентарните партии е същото и затова единственият източник на напрежение за правителството би било евентуално противоборство в управляващата коалиция. Фрагментираната извънпарламентарна опозиция в лицето на Реформаторски блок, „Да, България“ и Нова република се ползват общо с 4.5% подкрепа, но нито една от формациите не се откроява като фаворит, смятат от "Алфа рисърч".

Прочети цялата публикация