Бяла риза, черна роза

Да повярвам ли, че мога да се върна сам,
да запаля оня огън, който в мен горя.

Да повярвам, че съм облак в пролетна вода,
бяла риза, черна роза – аз ли съм това?

Стръмен вятър с тон на огън, бяла тишина
и смъртта е просто спомен в моята душа.

Бяла риза, черна роза – дума без лице,
дълго падах в тази пропаст сам и без сърце.

Сам като зимен кошмар, кой сънува моите черти,
днес се пробужда и знам: свърши дългият ми сън.

Ден и нощ. Нощ и ден…

Беше зима, беше пролет, свят несподелен,
път през голите тополи тича срещу мен.

Да повярвам ли, че мога да го извървя.
Бяла риза, черна роза – аз ли съм това.

Ден и нощ. Нощ и ден…

стихове: Гриша Трифонов,
музика и изпълнение: адв. Димитър Вълчев  

Песни, текстове и песенни стихове за цветята ви поднасяме като букет в очакване на Цветница. Нека хубавият български празник дойде с добро за всички вас! Добре дошли сте и вие в „Изпята поезия“. 

Прочети цялата публикация