Човек не губи истинската си същност във филма "Язовецът"

Тя е французойка. Казва се Моран и е пристигнала със съпруга си и с приятели в България. Той, мъжът й, се интересува повече от тракийското наследство, открито в българските земи.  А тя е със свои търсения. Какво търси? Може би все още търси себе си.

"Кой би дошъл на това море?" - се пита госпожа Моран, докато скучае в компанията на досадните си сънародници. Един ден отегчената французойка получава неочакван подарък - нейн портрет. Някой я е нарисувал по-млада и по-уверена, смела да постига мечтите си. Кой е дръзкият художник, който събужда любопитството на отегчената жена? Да, тя отдавна не е такава каквато Язовецът я е нарисувал. А той - такава я е видял и се е влюбил в нея, в мига, в който я е зърнал. Образът й му се е видял спасителен от света, в който сам е избрал да живее и който иска да й покаже, точно на нея, защото не го показва на всеки.

Циганският му бордей пленява французойката, която хем не разбира стария моряк, самоук художник, хем е толкова близък до нея - заради вниманието, с което я дарява или...? Госпожа Моран без за иска, или пък съвсем съзнателно, пада в мрежите на чаровния моряк. И авантюрата съживява отегчената жена, което се забелязва и от сънародниците й, които дори вече не са й толкова досадни.

Романтичната тръпка обаче се превръща в болка. Онази болка, която влюбеният изпитва, когато осъзнава, че любовта не може да я бъде. И реалността не пропуска да напомни за себе си. Тя връща госпожа Моран в ежедневността.

Изградила до съвършенство образа на госпожа Моран, Невена Коканова доказва за пореден път таланта си и това, че е неповторима. А той, морякът - Антон Горчев, може да накара всяка жена да се влюби в него. Автор на сценария по едноименната повест на Емилиян Станев е Кольо Дончев. Докосващата музика е на Тончо Русев.

Прочети цялата публикация