Когато хората не могат да влязат в музея, той „влиза“ в домовете им

Музеи, галерии, концертни зали и читалища остават вече втори месец без своите посетители. Причината е ясна – всички са подвластни на ограничителните мерки по време на пандемия. Материалният ни свят е ограничен, но духът няма как да бъде поставен под карантина. Човек винаги се стреми да научи нещо повече, да живее пълноценно живота си, да се труди в делника и да чака с нетърпение празничните дни.

За да не прекъсва живата връзка със своята публика, един от най-популярните музеи в София – Етнографският, пренесе програмата си във виртуална среда. С находчивост и ентусиазъм научните работници продължават да са полезни като пренасочват усилията си към мрежата. На страницата на музея в социалните мрежи те споделиха нови видео материали, посветени на пролетните празници. Връзката с публиката е интерактивна, всеки има възможност да публикува снимка и да сподели свой опит във връзка с предложена от музея тема – стари техники при изписване на великденски яйца, подготовка и украса на обредните хлябове, тънкости при направата на домашен квас, който подобрява качествата на домашните печива.

Видео демонстрацията за замесване на обредните хлябове е проведена лично от директора на Етнографския музей гл.ас. д-р Иглика Мишкова.

„Празниците са времето, което ни сплотява и ни разграничава от делника. Периодът, в който сме под карантина дава прекрасна възможност за увличане на цялото семейство в подготовката. Затова решихме да започнем с публикации в съвсем новата ни фейсбук страница още преди Великденските празници" – разказва тя пред Радио България и допълва:

Всичко беше направено в домашна атмосфера, в моя собствен дом – споделих с публиката в социалните мрежи начина, по който аз самата, с моето семейство се готвим за празника.

Хлябът в българската традиция по принцип е безкръвната жертва. Това е нашето преклонение и вариант да подготвим трапезата си за всеки празник. Предците ни първоначално са приготвяли обредни хлябове за Великден, а по-късно, чак след Освобождението (1878г.) постепенно навлизат сладките хлябове – козунаците.  

Сега хората се връщат към един по-бавен ритъм на живот, това ни дава прекрасната възможност да обърнем повече внимание на близките си. Времето, прекарано вкъщи ни позволява да оценим всичко, което сме имали – дори и отиването до работа, като ежедневен процес – казва Иглика Мишкова. Като възможност за връщане към стара но забравена традиция, етнологът предлага демонстрация за подготовка на хлебен квас в домашни условия. „Технологията е бавна и изисква внимание, но пък захващането на квас учи човек на търпение“ – казва Иглика Мишкова:

„Желаещите да си захванат квас и да го ползват вместо мая, трябва да знаят, че всяко време на годината е абсолютно благоприятно за това. Единственото изискване е, че трябва да „храните“ кваса по-продължително време, около една седмица, задължително с брашно и вода. Нужно е малко повече внимание, но пък козунаците, направени с квас са много по-вкусни, с по-добре развит аромат, а и на вид са по-красиви. В нашата традицията и в народните песни се пее за двата празника заедно – „червения Великден и зеления Гергьовден“. За Гергьовден ще подготвим разказ за самия празник, свързан с трудовата дейност на хората, а не само с трапезата, която всички ще си приготвят. Обмисляме различни варианти, работим по темата, за да дадем любопитна и полезна информация на нашата публика“.

Снимки: Марта Рос, Facebook / Национален етнографски музей - БАН

Прочети цялата публикация