Най-после надежда за България

Първото заседание на новото Народно събрание ме изпълни с надежда. И не съм единственият, който го усети така, пише проф. Ивайло Дичев. Ето какво му дава повод за оптимизъм:

Да започнем със символа: връщането на институцията в историческата ѝ сграда и напускането на Партийния дом, който стана символ на новото срастване на партията ГЕРБ с държавата - овладяването на правосъдието и медиите, присвояването на бизнеси и арестите, а всичко това под съпровода на етно-патриотични подвиквания от трапезните патриоти, каквито пригласяха и едно време на комунистите.

Горещо се надявам, че този мрачен архитектурен печат на Сталин върху поредната завладяна източноевропейска столица, ще се превърне в музей, концертна зала, конгресен център или нещо друго, несвързано с властта. Защото сме парламентарна република, не партийна. На фона на ограбените милиарди от КТБ, стотиците милиона неплатени данъци от Божков и неизмеримите загуби от спирането на евроинтеграцията на западните Балкани, едни двайсет милиона, дадени напусто за ремонт ми се виждат прежалими.

Другият ведър момент: конституционното мнозинство, с което беше избрана новата председателка на парламента, а осиротелите без патериците си управляващи - поставени в ъгъла. Подобно мнозинство си представям на скорошните президентски избори. Е, не е съвсем сигурно как ще гласуват от Демократична България, но пък аплодираха пламенната реч на г-н Радев.

Нека не прахосваме енергията от лятото

Хубавото е не просто това, че има съгласие за търсене на сметка от доскорошното управление, а че така фрагментираният парламент все пак може да се обединява около някакви решения - въпреки клетвите на някои анализатори. Говорили ли са преди, споразумявали ли са се, това не знаем. Нашите съграждани и в частност - журналистите развиха една абсурдна нетърпимост към всякакви политически взаимодействия. Вярно ли е, че сте се срещали с Х, не смятате ли, че ще е неморално да ви подкрепи У? Как се прави политика без комуникация? Уж неопитните нови политици вероятно са успели тайно да подготвят това единомислие, ако пък чудодейно им е дошло отвътре - още по-добре.

Ще е жалко да бъде прахосана протестната енергия от лятото, довела до този нов парламент; незабавните нови избори днес изглеждат опасна руска рулетка. Повечето лидери направиха уговорката, че вероятно 45-ото НС ще е кратко, и все пак стори ми се, че чувам (а може да ми се е искало да чуя) воля да се свършат някои неща, преди да търсят нов вот. Впрочем деловодството още първия ден беше затрупано от законопроекти, като най-активни бяха най-малките парламентарни групи.

Много позитивно ми прозвуча кратката реч на хардлайнера на "Има такъв народ" (ИТН) Тошко Йорданов, който досега се изказваше крайно и ултимативно. Сега обаче настоя за неща, които изглеждат консенсусни сред партиите на промяната - да се махне ограничението на секциите в чужбина и видеонаблюдението, да се въведе дистанционно гласуване и 100% машинен вот. ГЕРБ обаче не са вчерашни, те не пропуснаха да забият клин сред опонентите си, напомняйки, че внасят законопроект за мажоритарно гласуване - по него те и ИТН биха имали мнозинство, а опонентите им най-вероятно биха се изпокарали (при изцяло мажоритарен вот, както знаем, умират малките партии). Само че г-н Йорданов отговори на подмятанията така: "Трябва да има мажоритарни избори, но гледайки тази зала... Партията, която ги предлага, няма мнозинство. Освен това този парламент трябва да приеме първите и най-важни неща."

Какво е важното сега?

Ами да, за да свърши нещо мнозинството на промяната, то трябва да ешалонира своите приоритети, да почне с теми, които обединяват и постепенно да върви към по-трудното. Не ми се вижда разумно например настояването на Христо Иванов от името на Демократична България за лустрация - знам колко им е важно това, но в тази конфигурация закъснялата лустрация рискува да жертва подкрепата на БСП и ДПС.

Много хора подозират, че партията на Карадайъ се прилепва към победителите, където не им е мястото. Нека видим обаче как ще гласуват по основната тема - поставянето под контрол на главния прокурор, за когото се смята, че именно те управляват. Кой знае, стават чудеса (по Коледа). Във всеки случай без подкрепата нито на БСП, нито на ДПС сериозни промени в този кратък, може би програмен парламент не са възможни. Затова е много важно в какъв ред ще бъдат подредени приоритетите. Аз бих почнал с прокуратурата и дистанционното гласуване, а едва по-нататък бих повдигнал разделящи теми като лустрацията или мажоритарната система.

Дойде ли краят на ГЕРБ?

Що се отнася до ГЕРБ: позорното поведение на г-н Борисов, който депозира оставката на правителството писмено, показва, че е в дълбока паника. Нещо още по-срамно: повикан на следващия ден да даде обяснение за европейските пари, той си взе отпуск, само и само за да не отиде! Поведение на двойкаджия, който опитва да се измъкне от класно.

Откъде идва ужасът - че ще го освиркват двайсетината протестиращи на площада? Че ще трябва да погледне в очите своите депутати, които смяташе да дава под наем? Нямам друго обяснение, освен че - с право или не - се бои от разследване на управлението си; може вече да е купил самолетен билет за място като Абу Даби. Страшилището, срещу което гражданите протестираха с месеци, изведнъж се спихна, сви се до дребен, стреснат човечец, който се крие по ъглите. Някак обидно ти става даже като си дадеш сметка срещу какво си се борил.

Този текст изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Прочети цялата публикация