Основателят на "Булсатком": Още няма сделка със Спас Русев, но е опасна за медиите

Основателят на най-големият разпространител на медийно съдържание "Булсатком" и притежател на 20% от акциите Пламен Генчев, заяви в петък, че сделка с бизнесмена и член на управата на БТК и "Виваком" Спас Русев за продажбата му все още няма, а само е предпочетен за купувач. Акционерите кредитори на сателитния оператор, които са извършили търга за компанията в нарушение на акционерно споразумение за обратно изкупуване на целия дял и в условията на съдебни дела, обаче умишлено разпространяват информацията, за да стане тя свършен факт, а това ще позволи натиск и контрол върху неудобните медии, посочи Генчев в писмо до медиите и публичните институции. Той призовава Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се произнесе по внесен от него в началото на юли сигнал за концентрация в групата "Булсатком" без да е инициирано получаването на предварително одобрение от антимонополния регулатор. Обръща се и към прокуратурата да разгледа внесените сигнали срещу изпълнителния директор на оператора Станислав Георгиев за това, че е забавил обявяване в несъстоятелност на дружеството в интерес на сделка със Спас Русев, че принудително се е разпоредил с чуждо имущество и че е склонил разсредващи да нарушат своите задължения, От акционерите кредитори иска да проявят проявят здрав разум и да изпълнят задължението си по споразумението да продадат първо на него дяловете си, с което дружеството ще изплати всички дългове и Генчев ще прекрати инициирани от него съдебни спорове и иска за обезщетение от 19 млн. евро."Или най-малкото, моля, спрете да се опитвате да продавате "Булсатком" на г-н Спас Русев или други трети лица до произнасянето на арбитражния трибунал в Лондон", пише той в писмото си. То идва дни, след като бе пуснато прессъобщение с цитирани в него Спас Русев и Станислав Георгиев, че сделката е приключена. Все пак по-късно бе уточнено, че тя подлежи на одобрение от КЗК, но анонсирането й става на фона на тежкия акционерен спор на Генчев относно опитите за продажба на оператора и неприключили съдебни дела. До тази ситуация се стига, след като през 2017 г. "Булсатком" затъна в сериозни дългове покрай старта на т.нар. първи български спътник. Година по-късно кредиторите му стават акционери в регистрираната във Великобритания компания "Булсатком Инвестмънт Лимитид", в която участва дружеството "Булсатком Холдинг Лимитид", притежавано от Генчев. Така неговият дял се стопява до 20 на сто, а останалите 80 процента се разпределят между няколко дружества. Сред тях е люксембургската "Сейнт Андрюс", която преди това е заела 93.616 млн. лв. на "Булсатком". Фирмата "Улас Инвестмънт" на финансиста Владимир Каролев представлява незнайно защо Българската банка за развитие като кредитор на "Булсатком" с 24.640 млн. лв. Европейската банка за възстановяване и развитие също е акционер заради заем от 23.650 млн. лв. Останалите акционери са американските компании "Инвестмънт Партнърс" и "Сънрок Дискрешънъри Ко-Инвестмънт Фънд", които заедно със "Сейнт Андрюс" са контролирани от фондовете "Блентайър кепитъл" и "Блек рок" (Лондон). Основателят на "Булсатком" ги обвинява в нарушения на закони, договори, и основни принципи на етиката в бизнеса, а сега и в дезинформационна кампания, че Спас Русев е новият собственик на компанията. Той припомня за постигнатото от него споразумение с кредиторите, даващо му 20 на сто от дружеството, правото да купи обратно всички останали дялове и предимство при подобна процедура. Тези права той упражнява на 4 декември 2020 г., превежда 100.2 млн. евро по специална сметка. като част от сумата е за погасяването на 77.2 млн. евро от дълговете на дружеството към онзи момент. Въпреки че парите са налични, съакционерите не си ги вземат с аргумента, че не са сигурни, че финнасирането на сделката е осигурено. "Абсурдността на тази позиция говори сама за себе и за пореден път разкри истинските подбуди за поведението на акционерите – да предотвратят прехвърлянето на акциите на легитимния купувач, за да могат да ги продадат на г-н Спас Русев. В международният бизнес този тип рейдърство е познат като "втора продажба“ (second sale) – незаконосъобразното задържане на актив от продавача, който е договорно задължен да прехвърли актива на пълноправния купувач, с цел да продаде същия актив на трето лице, за по-висока сума", коментира Генчев. По думите му, макар действията на акционерите да са основно мотивирани от алчност, единият от тях—Българска Банка за Развитие, искал "Булсатком" "да попадне в ръцете на собственици, които не се свенят да упражняват цензура спрямо журналисти, както и да способстват за натиск и контрол върху малкото останали свободни български медии, практика, която аз никога не съм приемал и допускал". Така той започва международно арбитражно производство в Лондон с искане да се спази акционерното споразумение, а две седмици по-късно кредиторите се свързват с него за извънсъдебно споразумение. Цената за обратното изкупуване на акциите била вдигната на 102.028 млн. евро, но след като договорът бил изпратен за подпис, акционерите прекратили връзка с Генчев. т.е. с 2 м. евро по-висока, и съставляваща повече от двойна печалба за акционерите. "Малко по-късно разбрахме, че преговорите са били параван, като през цялото време зад завесата акционерите са се подготвяли за продажбата на компанията на г-н Спас Русев", разказва основателят на сателитния оператор. На 15 май 2021 г. адвокатите му в Лондон са поискали арбитражният състав да спре продажбата на трето лице до разрешаването на спора. Дни по-късно обаче, след предизвикано предсрочно изискване на един от заемите, е започнала процедура по въвеждане на администратори – нещо като временни синдици, в двете холдингови дружества във Великобритания, които са собственици на "Булсатком" и гаранти по кредитите му. Тези администратори вече, нарушавайки кол опцията за обратно изкупуване на дяловете от Генчев, започват търг за акциите на междинното холдингово дружество "Булсатком Инвестмънт Лимитед" като на потенциалните купувачи изрично е било указано да наддават под презумпцията, че с покупната цена ще се изплати целия дълг към кредиторите. Така в наддаването се включват "Вива Корпорейт България" на Спас Русев и чешкият инвестиционен фонд PPF (ПиПиЕФ), който в България притежава мобилния оператор "Теленор" и медийната група на бТВ. Така предпочетен купувач е Русев. "Този свръхрисков ход на кредиторите и г-н Станислав Георгиев да заложат съдбата на компанията на евентуална сделка с г-н Русев изглежда още по-самонадеян от гледна точка на факта, че последният е член на надзорния съвет на "Виваком". Като такъв, дори прикриването зад уж несвързани с "Юнайтед Груп" дружества, на които г-н Русев е номинален собственик, няма да помогне при осигуряване на разрешение от КЗК за приключване сделка за придобиване на "Булсатком", заявява Генчев. Той препраща и мейл на Станислав Георгиев до всички структури на оператора, в който по повод вече публикуваното прессъбщение се уточнява, че е подписано предварително споразумение с "Вива Корпорейт България". То "ще се превърне в окончателно след завършване на детайлната документация по транзакцията и след като приключи делото по молба за несъстоятелност на "Булсатком" ЕООД, повдигната и подкрепена от свързани с Пламен Генчев юридически лица – "Розенфелд и Ко" и "БГ Топ Мюзик", пише Станислав Георгиев и допълва, че това дело се очаква да бъде разгледано по същество на 14 септември. Директорът на "Булсатком" определя иска за несъстоятелност на оператора като "явен опит за агресия срещу "Булсатком" и служителите на компанията. По думите му при банкрут на дружеството неговите активи ще бъдат разпродадени, докато купуването от Спас Русев било "логична следваща стъпка в развитието на компанията, при условие, че настоящите ни инвеститори са от финансово, а не стратегическо естество". Станислав Георгиев определя слуховете за сливане на "Булсатком" с БТК като неоснователни и твърди, че с Русев операторът ще се развива още по-уверено и ще завили водещата си позиция в разпространението на платена телевизия. Генчев обаче твърди, че в кампанията по отнемането на собствеността му е била впрегната "цялата плеяда от особености на правенето на бизнес в България в последните години". Той и бивши членове на борда на директорите били изнудвани от Георгиев да се откажат от права по договори за управление на дружеството, за да може Спас Русев да придобие "Булсатком" без дългове. "Моите партньори са подложени на натиск от прокуратурата с откровено несъставомерни обвинения, които по случайно стечение на обстоятелствата и по незнаен път достигат до бюрото на брата на Петьо Еврото в Софийска Апелативна Прокуратура. (...) Очевидно кредиторите и г-н Русев плануват да завършват рейдърската си кампания с обилни корупционни плащания. Ако кредиторите и г-н Русев успеят, най-пострадалите ще бъдат служителите на "Булсатком", контрагентите на компанията, и българският потребител, който ще бъде лишен от коня, който осигурява конкурентното състезание на пазара", посочва още в писмото си Пламен Генчев.

Прочети цялата публикация