Напрежение между Турция и България: хронологията на един скандал
ДПС успя да мобилизира до крайност изселническия вот - с помощта на Турция. На този фон между София и Анкара избухна скандал, който може да се разрасне. От престъпното използване на етническата карта губим всички.
От четвъртък, 18 ноември, България и Турция са в състояние на дипломатически скандал, който има потенциал да се разрасне.
Какво се случи дотук?
Късно снощи, малко след 22 часа, Министерството на външните работи на Анкара е извикало на спешна среща посланика на България Ангел Чолаков. Според турската телевизия TRT, поводът са твърденията за намеса на Турция в българските избори за президент и парламент и протестите в София.
Няколко часа по-рано пред турското посолство в София се стигна до протест. Участниците в него замеряха сградата с домати. Звучаха патриотични песни, имаше и призиви да се гласува за Румен Радев на втория тур на президентските избори. Все още не е ясно кой организира протеста, тъй като уведомлението в общината е подадено от името на Фейсбук група.
Преди това България официално призова Турция да се въздържа от предизборна агитация. Това е станало на среща между постоянния секретар на българското външно министерство Иван Кондов и извънредния и пълномощен посланик на Турция в София Айлин Секизкьок, съобщиха от МВнР.
По-рано същия ден служебният вътрешен министър Бойко Рашков обвини Турция в намеса във вътрешните работи. Той цитира изказвания в турски медии на официални лица от Федерацията на балканските изселници, както и на кмета на община Кестел, Бурса, за подкрепа за ДПС на изборите в България. Рашков даде за пример и публикации в турската преса, в които се казва, че в България за първи път турчин е кандидат за президент и заключения като "желаем турчин да бъде президент на България" и т.н.
Кой спечели
От изборните резултати може да се направи извода, че ДПС успя да мобилизира до крайност изселническия вот и то с помощта на Турция и медиите. За Мустафа Карадайъ, кандидата за президент на ДПС, който е и лидер на движението, са гласували общо 309 681 души. Важно е да се отбележи, че 87 083 от тях са дошли от чужбина, според официалните резултати на ЦИК.
Страничен, но всъщност реален ефект от мобилизацията в Турция са резултатите за парламент. На 14 ноември ДПС получи 341 000 гласа, след като на изборите през юли за движението бяха гласували 292 514 души. Гласовете от чужбина за ДПС на последните парламентарни избори са 87 743, а през юли са били 29 609. През април са били още по-малко - 23 004. Така влиянието на вечния балансьор и "гарант за етническия мир" ДПС се увеличава от 29 места в предишния парламент до 34 в следващия.
От плакатите на протеста пред турската мисия изглежда, че действията в Турция ще мобилизират гласове за Радев. Опасенията на протестиращите вероятно са тези: очаква се ниска избирателна активност, освен това има белези, че електоратът на ДПС в Турция ще гласува за опонента на Радев - професор Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ. Дали това е така ще се разбере след балотажа в неделя.
Травмата и манипулацията
От репортажи и от изказването на Рашков се разбра, че изселниците са манипулирани с класическата за ДПС лъжа, че имената им отново ще бъдат сменени. Това е натиск и активиране на травмата от т.нар. "възродителен процес". Навремето кампанията на БКП започва с натиск за смяна на турските имена с български, ограничения в използването на родния език, обичаи и религия, и завършва през лятото на 1989 с изселването на около 360 000 български граждани в Турция. Именно те и техните потомци гласуват за ДПС, защото се предполага, че партията на почетния председател Ахмед Доган пази техните интереси.
Като повод за плашенето с нов "възродителен процес" е послужил въпросът, зададен на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност през август т.г. от Румен Радев към Карадайъ: "Вие ще ми кажете ли коя е вашата Родина майка?". Радев нападна с този въпрос Карадайъ, който преди това се опита да раздуха скандала с министър Кирил Петков и заявлението му за отказ от канадско гражданство. Радев и Карадайъ имаха сблъсък и малко по-рано - заради изказване на лидера на ДПС в Турция през юни тази година. Според Анадолската агенция, Карадайъ е заявил пред председателя на Великото национално събрание Мустафа Шентоп, че "Турция е нашата родина". "Останахме там (България - бел. ред.) след Османската империя и нашата битка е в защита на нашата турска идентичност, в защита на нашите език, религия и обичаи", заявява Карадайъ пред Шентоп.
Омагьосаният кръг
Тук може да се спори дали това изказване на Карадайъ е в услуга на манията на президента на Турция Реджеп Ердоган за нова Османска империя, или не. Факт е, че всеки натиск, всяко патриотарско изказване срещу българските мюсюлмани, всяка игра на етническата карта събужда травмата и страха у българските мюсюлмани. И това не е от вчера.
Обратното - надигането на властта и арогантността на ДПС и/или бълнуванията за нова Османска империя подсилват гласовете на националистите. Така се получава омагьосан кръг, в който отстраняването на ДПС от обръчите и порциите, както и ограничаването на токсичния национализъм са невъзможни.
От престъпното използване на етническата карта днес печели ДПС, печелят българските и турските националисти, може би ще спечели и Румен Радев.
В дългосрочен план губим всички. Губят България и българските граждани, губят и българските граждани в Турция, които остават заложници. Губят и двустранните отношения.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Прочети цялата публикация