Преговорите: Бюджет'2022 ще е готов до края на януари; най-малко 700 лева минимална заплата

Бюджетът за 2022 г. да се изготви до края на януари следващата година, раздаването на излишъците да е през парламента, най-малко 700 лева минимална работна заплата и увеличение прага на регистрация по ДДС.

Това са част от решенията, около които се обединиха политическите сили на коалиционните преговори на тема "Финанси". Продължаваме промяната, Демократична България, Има такъв народ и БСП обаче показаха и ясни разминавания. А съпредседателят на "Продължаваме промяната" и бивш министър на финансите Асен Василев определи някои предложения като "чист популизъм". 

Кого изпратиха формациите?

БСП: Орлин Ваташки, Драгомир Стойнев, Румен Гечев, Георги Ангелов, Минчо Казанджиев

Има такъв народ: Любомир Каримански, Пламен Данаилов, Деляна Иванова

Демократична България: Георги Ганев, Венцислав Бенов, Мартин Димитров, Владислав Панев

Продължаваме промяната: Асен Василев, Kирил Петков, Андрей Гюров, Георги Клисурски

Решенията 

 - В крайна сметка в документа се записа, че приемането на бюджета за 2022 г. ще е до края на януари. Според ИТН и ПП и парламентът, и Министерството на финансите ще трябва да намалят "немалка част" от ваканциите си за коледните празници, тъй като в противен случай и януари изглежда труден срок за приемане на бюджета; Прие се и изготвяне на времеви план на предложените реформи - с разчети за тяхното финансово обезпечаване до средата на 2022 г.

- Парламентарен контрол върху разходване на средства, формирани на база излишъци или по-висока събираемост  - тоест да се премахне практиката с решение на МС да се раздават средства.

- Въвеждане на цялостно капиталово бюджетиране в държавата. 

- Всички разходи за федерации, общини, проекти и т.н. да бъдат одобрявани от парламента изрично. "Парламентът да реши, а не по усмотрение на министрите - да има истински парламентарен контрол", обясни Василев. Любомир Каримански от ИТН от своя страна заяви, че трябва да са внимателни да не смесват изпълнителната и законодателната власти и трябва да се реши в ситуация на служебно правителство как ще се действа. 

- Запазване на финансовата стабилност. 

- Увеличение на консолидираните държавни разходи към БВП. Тази точка ще се формулира по начин, с който "всички могат да живеят през следващите четири години", каза Василев. В крайна сметка точката се промени на: "Дялът на консолидираните държавни разходи в БВП ще се третира като резултатна величина в средносрочен план - при липса на криза да се върви към величината, заложена в закона за публичните финанси". 

- Бюджетен дефицит за 2022 г. между 3,5 и 4,5%.

 - За 2022 г. ДДС остава каквото е и сега. Запазват се намаленията заради кризата, а до септември 2022 г. да се направи анализ на ДДС с фокус диференциране на ставки, обратно изчисление и намаляване на обща ставка.

- Увеличение прага за регистрация по ДДС до 100 хиляди лева в Бюджет 2023 и до 160 000 лева - за 2024 г.

- Запазване на текущото семейно подоходно облагане за 2022 г. и анализ на ефекта - необходим при изготвянето на Бюджет 2023 г. В крайна сметка се прие, че трябва да се съобразят с препоръките от Комисията по социална политика; Да се осигурят необходимите средства, съобразени и с препоръките на другите комисии.

При тази точка обаче от БСП се намесиха и заявиха, че политическите сили трябва да са по-смели. От левицата смятат, че държавата трябва да покаже съпричастност към младите хора, както и че преди всичко трябва да има деца, преди да се говори за добро образование и детско здравеопазване. 

- Да се увеличи необлагаемата част на третия стълб и да не се пипат облагаемите вноски за Бюджет 2022. Политическите сили обаче имат различия за увеличението на стълбовете в пенсионната система. БСП са против увеличение на вноските за втория и третия стълб, а от ДБ настояват за преразпределение. 

- Вдигане на максималния осигурителен праг също раздели политическите сили по време на преговорите. "Максималният осигурителен праг да бъде определен коефициент от средната работна заплата за минала година" - това е формулировката, около която те все пак се обединиха. Василев обясни, че при ръст на средната заплата трябва да има и ръст на максималния осигурителен праг. "Когато едното расте, да расте и другото - да е забито като коефициент", категоричен е съпредстедателят на "Продължаваме промяната". Георги Ганев от "Демократична България" заяви, че ако пенсионер иска да получава много пари като възрастен, трябва да спестява повече като работещ. Според него пенсията не е за да "живеят добре хората, а за да не са зависими от други". Реши се и да се въведе система за индивидуални партиди в НОИ, за да могат да се проследяват вноските. 

Василев също се намеси и заяви, че хората, които в момента са над осигурителния праг, не са в затруднение и трябва да се спре да се говорят глупости. След като Владислав Панев попита дали има данни от Европейския съюз какъв е коефициентът за определяне, Асен Василев отговори, че ако се тръгне към ЕС, той ще е между 4-4,5%, а в България е най-нисък.

Бившият финансов министър обясни, че ако има 300 лева увеличение по 26% средна осигурителна тежест, говорим за 78 лева на месец за заплати над 300 лева. Той определи спора като "чист лобизъм". Според Мика Зайкова от ИТН три години прагът не е пипан. 

- Минималната работна заплата да стане най-малко 700 лева. За 2023 г. да се фиксира процент и да се синхронизира с европейската директива. 

- Осигуряване на безплатни детски градини и ясли

- План за капиталова подкрепа на българския бизнес

- Активна работа с общините по модел за финансова децентрализация

- Намаляване данък наследство

- Стимулиране на инвестиции в реални активи при реинвестиране в производствени активи. Анализ на мерките и промени в ЗНИ. 

- Поддържане на минимални акцизни ставки

- Премахване на данъка върху лихви и депозити

- Създаване на работна група за уреждане на режима за дарения, спонсорство, меценатство и създаване на работна група за даренията при храните 

- Запазване на мерките 60/40 и 80/20 до края на кризата

- Съкращаване на сроковете за получаването на безвъзмездна финансова помощ

- Премахване на данък "уикенд", защото е "административен бич за фирмите и е безумие"

- Обвързване на сумата за ваучери със средната работна заплата

Решения в секция "Контрол" продължават на стр. 2

от стр. 1

- Спиране на програми, които не изпълняват заложените цели

- Всеки, гласувал "да" за дадена мярка, да носи персонална отговорност

- Публични заседания - без частта, в която се съдържа класифицирана информация 

- Съвместимост на данните на всички приходни агенции

- Подобряване работата на НАП - при еднакви казуси да има еднакви решения; увеличение на капацитета; експерти по трудово законодателство; повишаване на събираемостта

- Контрол върху обществените поръчки и приемане на законодателни промени за публичност и контрол, включително и върху ин хаус възлагането. 

- Разглеждане на концесионните договори 

- Единен интегратор за кредитни информация в помощ на малкия и средния бизнес 

- Премахване на дублиращи функции в държавната администрация

- Преразглеждане на Закона за публичните предприятия - с цел засилен контрол върху дейността 

- Промяна в Закона за ББР

- Преглед на законодателството и структурите за регулация на пазарите 

- Допълване на подаваните месечни ДДС декларации - дали фактурата е платена, неплатена или частично платена 

 - Дивидент по банков път 

- Информация от банките към НАП за тегления в брой над 10 000 лева на транзакция 

- Мандати чрез публични конкурси

- Одит на несъстоятелността на КТБ

- Списъкът с нередовни изпълнители да стане задължителен и промяна в ЗОП

- Запазване на валутния борд 

Какво предложиха партиите продължава на стр. 3

от стр. 2

Какво предложиха политическите сили: 

Асен Василев помоли срещата да бъде разделена на две части - фискална политика и контрол: "Тъй като знаете, че според нас данъците не трябва да се пипат, ще ви помоля да ги разделите".

БСП

- поддържане на дял в бюджета на БВП - приходи и разходи, съобразявайки се с европейските практики

- бюджетният дефицит да не следва дефицитите на Франция и Германия, които са между 7 и 11 процента - да е между 3,5 и 5,5%

- да се направи анализ дали България може да въведе диференцирана ставка данък добавена стойност, защото страната ни и Дания са единствените, които нямат

- система на семейно подоходно облагане

- по-самостоятелна пенсионна система

- повишаване събираемостта на приходите

- увеличаване на минималната работна заплата от 650 лв. на 700 лева от началото на 2022 г. (не по-малко от 700 лева)

- МРЗ да се изчислява като процент от средната работна заплата за страната - между 45-50%

- Въвеждане на семейно подоходно облагане и въвеждане на необлагаем минимум на един от родителите за сума от 550 лева за всяко дете до навършване на 18 години. Това ще струва около 845 млн. лв.;

- 6 500 лева еднократна помощ за всяко второ и трето дете, при условие, че един от родителите се е осигурявал поне 24 месеца назад. Това ще обхване около 9 000 родители и ще струва около 171 млн. лв. годишно;

- Нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години. Това ще струва около 121 млн. лв.;

- Осигуряване на безплатни детски градини и ясли, което ще струва около 100 млн. лв.;

- Намаляване на ДДС ставката от 20% на 9% за лекарства и храни от първа необходимост. Това би струвало около 300 млн. лв.;

Има такъв народ

Любомир Каримански от Има такъв народ обясни, че без ясно дефинирани приоритети на бъдещото правителство, трудно би могло да се направи каквото и да било.

- спазване на принципи за програмно бюджетиране, като това ще доведе до по-голяма прозрачност, проследимост и отчетност

- възможност за прекратяване на програми, които не достигат заложените цели - чрез постоянен мониторинг

- сравнение на разходите с частния сектор и повишаване на ефективността на ръководителите на програми от публичните ведомства. Да се носи персонална отговорност, за да се минимизира корупцията

- осигуряване на финансова макро- и микро-среда за устойчиво развитие на икономиката

- навременна и правилно насочена фискална помощ, но трябва да се намери баланс и стремеж за правилна дисциплина, за да се наваксат дефицитите и задълженията

- конкретен ангажимент за обратно връщане на българите в чужбина

- план за капиталова подкрепа на бизнеса с цел възстановяване от COVID кризата чрез грантови схеми, финансови схеми в производството и услугите

- Планът за възстановяване и устойчивост да е първостепенна задача на следващото правителство, осигуряване на одобрен план с постижими срокове за изпълнение

- създаване на междуинституционален съвет за преглед - тримесечен, на показателите

- проследяване на цените на приоритетни стоки и услуги след въвеждането на еврото

- ефективно програмно бюджетиране, защото в някои институции липсват анализи "Разходи-ползи"

- създаване на система за интегрираност и оперативна система за съвместимост на всички приходни агенции

- финансова децентрализарция и прехвърляне на по-голям част от данъка за физическите лица и корпоративния данък към прихода на общините, като се разширят техните възможности за контролиране

- създаване на единен интегратор за кредитни данни

- стимули за работещите родители - здравеопазване, демографска картина, образование и наука, иновации

- преразглеждане на концесиите и закона за концесиите

- минималният необлагаем доход да е определен процент от МРЗ, както и максималният осигурителен праг да е обвързан със средната работна заплата, а не да бъде чисто административно определян с определено число, редуциране на данък наследство

- освобождаване от корпоративен данък при реинвестиране в производствени активи

- задължителна регистрация по ДДС

- намаление на данъците при дарение

- въвеждане на софтуерна фиксализация

- контрол и мониторинг на финансовата инфраструктура, промяна в закона за БНБ, промени в закона за КФН, транформация на цифровия сектор, стартиране на процеса по въвеждане на икономика на данни и отворени финанси

Деляна Иванова от ИТН обясни, че партията е по-консервативно настроена от БСП по отношение на бюджета. Според нея бюджетът трябва да бъде по-балансиран: "Първата ни мярка е контрол и на приходната, и на разходната част".

ОТ ИТН настояват за подобряване работата на НАП, като се ускори срокът на проверките и се прилага единна система при казусите.

За четири години бихме могли да достигнем бюджетен дефицит от 1-1,5%, допълни Иванова.

Деляна Иванова допълни, че излишъците не трябва да се раздават в края на годината с министерски постановления, а това да минава през парламента.

От Има такъв народ настояват реално да се увеличат доходите на населението, като това да е свързано с производимостта на труда.

Пламен Данаилов посочи, че ИТН - както и БСП - смятат, че ДДС върху храните трябва да бъде намалено, но е важно да се определи точно за кои храни ще важи, тъй като малката хранителна кошница включва около 140 продукти.

"Смятаме, че данъчната ставка за уикенд трябва да е нула, данъчната ставка по лихвите отново трябва да е нула - тоест лихвите по депозити и застрахователните плащания" - посочиха още от ИТН.

Демократична България

- плавно приближаване на бюджетния дефицит към рамките на фискалните правила

- влизане в 40% преразпределение на разходи към БВП от консолидирания бюджет, като "мечта" е да се слезе на една трета, а за 25% не може "да се мечтае"

- да не се увеличава данъчната осигурителна тежест, а всяка възможност за намаляване е "добре дошла"

- минималната заплата да спре да бъде политическо решение

- необлагаем минимум за всички на данъка за физически лица, като това да се решава от парламента и на първи етап да е 500 лева на месец

- увеличаване регистрацията по ДДС, като се увеличи капацитетът на НАП и на КЗК. Това се налага, за да се ограничи практиката за създаване на много фирми

- Еврозоната да е основен приоритет, като информационната кампания е от ключова важност

- приемане на Бюджет 2022 в срок

- изграждане на времеви профил за контрол на предложенията

- пълен одит на ББР за период поне 5 години назад, като това може да бъде извършено от Сметната палата и БНБ с подкрепата на Министерството на финансите

- одит на несъстоятелността на КТБ, анализ на действията на синдиците на банката и на водените дела

- запазване на мерките 60/40 и 80/20

- запазване диференцираните ставки на ДДС и през 2022 г.

- разсрочване на кредити с още поне 6 месеца

- премахване на данък "Уикенд"

- насърчаване на раздаването на ваучерите от работодатели към работещи

- необлагаемите вноски в третия стълб да бъдат повишени от 60 на 120 лева месечно

Георги Ганев от ДБ посочи, че "ще си стиснат ръцете" за бюджетен дефицит между 3 и 3,5% за 2022 г. 

От Демократична България не искат промяна на валутния борд - той трябва да бъде запазен до приемане на еврото.

Продължаваме промяната

- ежемесечните ДДС декларации да бъдат променени, така че да се подава информация за касови наличности и за това дали фактурата е била платена, отчасти платена или неплатена

- разпределение и разплащането на дивидент само по банков път, а не през каса

- банките да сигнализират на НАП при еднократно теглене на над 10 хил. лв. в брой

- налагане на тежки глоби и криминализиране на плащане на пари в плик над основната заплата

Кирил Петков заяви, че оттук нататък държавата не е собственик на парите, а преразпределител с две задължения - да не се крадат и да се харчат ефективно.

"Плаща се три пъти повече, отколкото се получава услуга. Докато бях министър, видях, че идват хора от всички министерства и казват, че имат нужда от едни средства. На всички напомнях, че моята съпруга трябва да направи 300 гараш торти, за да внесе 1200 лева в хазната. Тези хора работят от сутрин до вечер и внасят 1200 лева, а после се харчат едни милиони, които не са на държавата, а на хората", категоричен е той.

Оттук нататък "дискусиите с камери" ще са стандарт и никой "не трябва да се притеснява".

Няма да има наши, ваши министри, нула! Ще следим за откраднати пари и където видим, ще хващаме, а където хванем - ще обявяваме. Надяваме се скоро да имаме и друга прокуратура, обяви Петков.

По думите му трябва да се види какви пари са останали, след като се хванат всички кражби. Петков допълни, че който ще е министър в сферите с най-много кражби, "тежко и горко му".

Прочети цялата публикация