Кабинетът склони на повече компенсации заради скъпия ток

След като от дни бизнесът настоява да отпадне или да се повиши таванът на компенсациите заради скъпия ток, в четвъртък финансовият министър Асен Василев склони това да стане. По време на смесено заседание на парламентарните комисии по енергетика и финанси, посветено на механизма за помощ на бизнеса заради високите борсови цени на електроенергията, той каза, че заради очертаващите се по-ниски от разглежданите при разчетите цени, предвиденият таван от 30 процента на борсовата почасова цена може да се вдигне на 35 процента. Василев предложи да се създаде техническа група с работодателите, на която да се обсъди дали е възможно допълнителното повишаване на тавана за помощта. По думите му всяко вдигане с 5 процента означава допълнителни 150 млн. лв., а пълното му отпадане е равно на 1.3 млрд. лв., които правителството няма откъде да намери. Той обяви, че за вдигане до 35 процента средствата са налице. Министърът на енергетиката Александър Николов от "Има такъв народ" посочи, че могат да се мобилизират допълнителни до 700 млн. лв. от Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), където влизат приходите от държавната търговия с парникови квоти и 5% от продажбите на електроцентралите, които значително са се повишили, както и от дивидентите от свръхпечалбите на АЕЦ "Козлодуй" и НЕК на борсата. Обявеният преди време компенсационен механизъм, който да действа до края на март, когато приключва мораториумът върху цените на тока, парното и водата, е за 1.5 млрд. лв. Той предвижда изплащане на бизнеса на 75 на сто от разликата в прогнозната цена на борсовия ток, приета от енергийния регулатор от 1 юли 2021 г., която е 119 лв./МВтч, и реално постигнатата за съответния час на борсовата търговия, но не повече от 30 процента от последната. Игра на проценти "С тавана от 30 процента борсова цена може да предложите и 200 процента компенсация, защото тя никога няма да бъде постигната", упрекна управляващите Делян Добрев, който бе енергиен министър и шеф на парламентарната енергийна комисия при управленията на ГЕРБ. Той предложи таванът за компенсиране да стане 40 и дори 50 на сто от борсовата цена. Александър Николов обясни, че за сметките за декември бизнесът получава 130 лв./МВтч компенсация за електроенергията, а ако с днешна дата се приложи предвидения от кабинета механизъм, това би означавало помощ от 175 лв. Според него трябва да има таван, за да няма възможност за злоупотреби и някои предприятия да получат свръхкомпенсиране. "Искаме таван, защото всеки бизнес, който не е денонощен, а може да управлява консумацията си, може така да достигне много по-голяма от полагащата му се помощ", каза енергийният министър. Той допусна също така възможността в отделните месеци на помощта таванът й да е различен, според интензитета на потреблението. "30 процента оперативен разход в сравнение да няма лимит означава разлика от 65 до 70 лв./МВтч. Ако се установи, че има загуба на работни места в даден бизнес, ще се нотифицира държавна помощ за съответното предприятие", заяви Николов. Общият пазар вдига цените, но износът е по-важен "В момента ситуацията в енергийния сектор е доста нетипична, защото не се дължи на по-голямо потребление, а е заради свързаността с европейските пазари", коментира финансовият министър, но изключи категорично възможността страната ни да спре да изнася електроенергия и да излезе от европейския пазар, каквито дежурни популистични предложения направиха депутатите от "Възраждане". Василев заяви, че негативите от по-високите цени на тока заради износа са далеч по-малки от ползите за фирмите, 60 процента от които изнасят на европейския пазар. По думите на Николов проблем на българската борса е силната волатилност на цените на сезонна и дневна база. "В рамките на деня разликата в цените за пиково потребление и офпик (слабо) стига 40 процента. Големи са разликите и делник спрямо уикенд и сезоните", посочи той. Василев пък допълни картинката, че у нас не са сключвани дългосрочни договори, а държавните производители не са предлагали енергия извън ден напред. След критиките на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, че правителството не полага достатъчно усилия за осигури по-голяма помощ за бизнеса, Василев заяви, че "с удоволствие бих се съгласил на такава схема, ако сега сте готови да сключите договори на 200 лв. за следващите 24 месеца". Офертата му обаче остана без отговор, а той упрекна бизнеса, че бяга от дългосрочните договори при ниски борсови цени, а когато се вдигнат започва да настоява за помощи. "Заделеното е максималното от приходите през 2021 г., за да се намери механизмът, при който да не фалира нито бизнесът, нито българската енергетика. Работим с доста остър молив и са намерени допълнителни средства за вдигане на тавана", заяви все пак финансовият министър. Квоти за дългосрочни договори Той допълни, че правителството предвижда да направи законови поправки, които да задължават електроцентралите да имат конкретна квота за сключване на дългосрочни договори на борсата, каквато практика има в редица европейски държави. Държавни учреждения, болници, детски градини пък се обмисля да могат централизирано да купуват необходимата им електроенергия, допълни той, но не даде подробности как ще стане това Също така се планира със следващото ценово решение на енергийния регулатор за домакинствата да се премахне задължението мрежовите оператори като държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) и електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" да купуват тока за технологични разходи от борсовия сегмент "ден напред". Те вече ще могат да купуват по двустранни дългосрочни договори, което ще създаде стабилност, аргументира се Василев, който е съпредседател на "Продължаваме промяната". На упреците на Делян Добрев, че на мрежовите оператори от бюджета се покриват всички технологични разходи, а не се помага на сто процента и на бизнеса, Василев отвърна, че в момента правителството изпреварващо покрива средства, които ЕРП-тата имат право да поискат при определянето на следващите цени на тока за бита и те биха довели до по-голямо повишение. "Абсурдно е ЕРП-тата, ЕСО, НКЖИ и други да купуват ден напред, това носи дефицити в системата и непредвидимост за тях. Смятаме това да се промени и да се ползва ФСЕС по-ефективно, но това ще стане при решение на КЕВР да има общ търг за тях. За дългосрочните договори ще се изследва системата за текущо предлагане на по-дългосрочни оферти на борсата", коментира Николов. "Плащането на разходите на мрежовите оператори е за да не се спират инвестициите, което е важно за намаляване на технологичните им разходи. Свалянето им само с един процент ще осигури 240 МВ свободни, които при влизане на пазара ще намалят цените", допълни той. Готвят се борсови промени Двамата министри посочиха, че предстои енергийният регулатор да одобри промени в борсовата търговия. Николов коментира, че в момента има търговци, които изкупуват енергия по дългосрочни договори, и след това я продават пак на борсата в сегмента "ден напред" спекулативно. По думите му правителството планира до шест месеца – най-много година, да се децентрализира енергийната система. Ще се улесни изграждането на ВЕИ централи за собствени нужди. Говорено е и с Българската банка за развитие при необходимост да предоставя обезпечения за ВЕИ проекти. "Работи се за привличане на производители на соларни панели и ФСЕС да стане по-гъвкав и да се ползва за реакция при проблеми", заяви енергийният министър . Асен Василев декларира, че средствата за компенсациите за скъпия ток са налични и като приеме МС механизма, ще започне изплащането. В резултат на последните пазарни промени на природния газ и структурата за ценовото решение за газа от 1 януари ще се разработи допълнителна помощ за потребителите на газ, което ще намали разходите им през отоплителния сезон, каза още енергийният министър. "Зависи как ще се вместим в гласуваната сума от 200 млн. лв. и възможността за допълнителни средства от ФСЕС или от дивидентите от дружествата на БЕХ", посочи Николов. Добрев нападна управляващите, че средствата за компенсации за скъпия газ не са достатъчни. "За газа е хвърлена сума, която е 22 лв./МВтч, което е 20 процента от цената на топлофикациите, докато за тока на бизнеса е 30 процента, а за ЕРП-тата - 100 процента", заяви той.

Прочети цялата публикация