Нормално е директорите на държавните банки да получават високи заплати

Коментар на Валентин МЕТОДИЕВ

Нормално е директорите на държавните банки – Българската банка за развитие и Българската народна банка да получават високи заплати, коментират финансисти. Те вземат между 15 000 лв. и 50 000 лв. Високите заплатите на мениджърите извеждат и по-високи възнаграждения на служителите по-ниските нива, както в банките така и във всички останали компании в частния и държавния сектор.

През тези дни стана ясно, че един от изпълнителните директори на ББР получава около 30 000 лв., което било скандално според гражданското сдружение БОЕЦ и неговият лидер Георги Георгиев, който е смятан за приближен до избягалия в Сърбия бивш банкер Цветан Василев. Такива са възнагражденията и в частните банки, а в някои дори и по-високи. Не може държавните финансови институции да бъдат извън пазара и да осъществяват контрол на публичните средства с ниски заплати. Това създава условия за корупция, обясниха финансисти.

Според тях атаката срещу високата заплата на изпълнителния директор на ББР е провокирана не по отношение на неговите компетенции, а в основна линия към политизиране на темата от страна на БОЕЦ. Самият лидер на сдружението Георги Георгиев, който е приближен до бившия банкер на фалиралата банка КТБ Цветан Василев и който води атаката срещу ББР показва, че най-вероятно става въпрос за изпълнение на поръчка, обясниха финансови анализатори.

Според тях е нормално хора, които са на високи постове да взимат високи заплати, спрямо отговорността, която носят. Кредитите и авансите на ББР са 2,5 млрд. лв., а активите на банката са 3,4 млрд. лв. Няма как да управляваш подобни суми с минимална работна заплата от 710 лв. или средната за страната – около 1500 лв. Все пак се изисква професионален опит, експертиза и независимост. Ако управляваш подобни суми и взимаш минимална заплата, то това създава предпоставки за корупция и злоупотреби. Освен това няма лошо в това да се взимат високи заплати, защото по този начин се привличат качествени и опитни кадри.

Същото важи и за държавната администрация. Само така може да бъде накарана да работи бързо и мотивирано. В цял свят е нормална практика изпълнителните директори на банки и големи фирми да получават високи трудови възнаграждения, които в някои случаи на запад достигат и до над 100 млн. долара годишно.

Колкото повече се приближава България до присъединяването си към т.нар. "Клуб на богатите в Европа", толкова повече мениджърите и добрите банкери трябва да получават по-високи възнаграждения, смятат икономисти. Това ще бъде от изключително значение през следващите няколко години с присъединяването на страната към Еврозоната. През този период БНБ и ББР трябва да запазят своята независимост от политиците.

Тъй като родната валута е вързана с твърд курс към еврото, то на практика това означава, че България на макро ниво оперира с евро пари, но без да ги разменя между гражданите и бизнеса физически. Вместо тях използваме левове и така левът фактически е "аватар" на еврото и представлява нищо друго освен разписка за евро. Прост пример за това е, че когато говорим за големи лични инвестиции в частния си живот – например за покупка на жилище, ние смятаме цените в евро, а не в левове.

Да, при влизането в Еврозоната, България, както и другите страни-членки, на практика отдава повечето решения на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това е така, защото една обща валута има нужда от орган, който да я управлява и който да провежда единна икономическа и парична политика. Точно както е в отделните национални държави, работещи с национална валута. Основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност, като по този начин би трябвало да подкрепя икономическия растеж и създаването на работни места.

България, както и останалите държави, чрез своя представител в борда на ЕЦБ ще може да участва в процеса на взимане на решения. Така че – България няма да отдаде на ЕЦБ допълнителен суверенитет в повече, отколкото има в момента. Левът е вързан за еврото и всички решения на ЕЦБ му влияят пряко, както и на икономическата ни позиция. Още повече, че с влизането на България в Банковия съюз (т.нар. "тясно сътрудничество" между БНБ и ЕЦБ) беше направена съществена крачка напред по отдаването на суверенитет по отношение на банковия надзор.

Важно напомняне, което прави един от най-авторитетните ни икономисти Румен Аврамов е, че с усилията на БНБ и други централни банки на държави членки с режим на валутен борд ЕЦБ е била убедена да промени правилата за влизане в еврозоната, така че да не се налага временно "отвързване" на курса в рамките на ERM II. Т.е. всички притеснения, че влизането в "чакалнята" ще премахне борда и ще ни направи уязвими, са неоснователни. Същото се отнася и за възнагражденията!

Прочети цялата публикация