Пътните ремонти в омагьосан кръг: "Дайте да платим веднага" - но за какво?

Дупки, липса на мантинели, маркировка и знаци, храсти и опасно надвиснали клони – такова е състоянието на около две трети от републиканските пътища. В относително добро положение са само магистралите и първокласните пътища, по данни на агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Всичко това се случва след ударното харчене за пътно строителство, с което бившият премиер Бойко Борисов толкова се гордееше. Той не спираше да се снима и да предава на живо всяка своя проверка на новостроящ се път, наливайки с лека ръка милиарди левове на българските и европейските данъкоплатци именно в пътно строителство. След като падна от власт, едва ли е имало много изненадани да научат, че зад добре поддържания пиар с пътищата стои добре смазана и с години градена система на нарушения, злоупотреби и корупция. Завесата бе повдигната миналата година по време на служебните правителства. По договорите за текущ ремонт и поддържане, сключени в периода 2019 - 2020 г. от правителството на ГЕРБ и "Обединени патриоти", на пътните фирми бе възложена работа, надхвърляща в пъти заложените обеми. При обща прогнозна стойност от 711 млн. лв. по 34-те договора, възложените дейности са за над 3.3 млрд. лв., по данните на МРРБ. Основни ремонти маскирани като текущи Кабинетът на Бойко Борисов е възлагал на избрани фирми в определени области в пъти повече работа, като по този начин ясно личи кои са били фаворитите му. Така под формата на текущ ремонт са се правили основни ремонти и реконструкция, като тук има съмнения за незаконно строителство, твърдеше служебният заместник-министър на регионалното развитие Иван Шишков. Като такива той посочи ремонтите на участъци от магистрала "Тракия", северната дъга на околовръстния път на София, пътят към Кръстова гора и т.н. По този начин се е избягвало провеждането на обществени поръчки, ваденото на разрешителни за строеж и строителни книжа, не е бил необходим и строителен надзор, липсва изискване за въвеждане на обекта в експлоатация. Всички тези съпътстващи процедури изискват време, което с този модел се спестява. В същото време се отваря широко вратата за неконтролируемо поскъпване на ремонтите, които излизат почти на цената на нова магистрала или път. Ремонтът на участъци от магистрала "Марица" достигна 3.5 млн. лв./км, а на "Тракия" - космическите 4.2 млн. лв./км. При пътните превантивни ремонти цените скочиха между 1 млн. и 4 млн. лв./км, докато на търговете, разигравани по оперативна програма "Региони в растеж", където финансирането идва от еврофондовете, цените на основни пътните ремонти варираха от 600 хил. лв. до 1.2 млн. лв. Но въпреки високите цени, липсата на строителен контрол при ремонтите по договорите за текущ ремонт и поддържане повдигна въпроса с качеството им. Отделно гаранционният срок при текущ ремонт е по-малък в сравнение с този за основен. Всичко това доведе до основателни съмнения, че през текущите ремонти са отивали отчисления за определени партийни централи или определени лица. Обещания за край на порочната практика Да сложат край на тази порочна практика се заеха двете поредни служебни правителства, назначени от президента Румен Радев миналата година. Работна група под ръководството на служебния заместник-министър на правосъдието Иван Демерджиев обяви за незаконно наддоговарянето от над 2.5 млрд. лв. по договорите за текущ ремонт и поддържане, съгласно практиката на Върховния касационен съд от 2001 г. насам. Тезата на Демерджиев е, че това прави договорите нищожни, а дали те са такива, трябва да се произнесе съдът. Въз основа на становището на работната група, след серия от протести на пътния бранш през 2021 г., се стигна до решение за предсрочно прекратяване на 5-годишните договори. Така през ноември 2021 г. бяха подписани анекси с пътните фирми. Според тях четири от договорите остават действащи до края на април, а останалите - до 30 юни 2022 г., като по тях могат да се правят единствено аварийни ремонти и зимно поддържане. Договорено беше още, че до 30 юни т.г. държавата ще се разплати с пътните фирми. През това време трябваше да бъдат обявени обществени поръчки за избор на нови изпълнители. Служебният кабинет дори пусна търгове, които обаче после прекрати, защото реши, че това е работа на редовно правителство. В началото на април т.г. пътната агенция обяви новите търгове за текущ ремонт и поддържане. Малко вероятно е обаче до края на годината да се стигне до избор на изпълнители, ако процедурите бъдат обжалвани. Сметките липсват За да се вземе вярното решение, са необходими разчети какво е свършено от пътните фирми, но към днешна дата е ясна само претендираната сума, която надхвърля 1.1 млрд. лева. Проверката на работата бе възложена на назначената от премиера Кирил Петков междуведомствена работна група, включваща представители на министерствата на финансите, на регионалното развитие и на министър-председателя. Те трябваше да проверят всеки един договор и да излязат с разчети по кой колко и за какво трябва да се плати на база на извършената работа. "Защото по някои договори може да се окаже, че държавата не само не трябва да плаща на фирмите, но те ще трябва и да връщат пари на бюджета", коментира Иван Демерджиев пред Mediapool. Той даде пример с договор за около 18 млн. лв., по който са възложени дейности за 320 млн. лв., а на фирмата вече са изплатени над 160 млн. лв. (бел.ред. става въпрос за област Пазарджик). Според Демерджиев всичко над стойността на договора е плащано по нищожен договор, съгласно практиката на ВКС. "Това има правно отражение в цената, която се дължи. Тя трябва да бъде занижена, като от нея се извадят печалбите, но това очевидно не е направено", смята той. По думите му вместо това са избирани договори, по които възлагането е било много близко до стойността на самия договор. Така се е стигнало до решението "дайте да платим веднага" половината от парите на всички, независимо каква дейност са вършили, смята Демерджиев. Според него ще бъде незаконно, ако държавата плати 50% от сумите на фирмите, защото половината е определена без точни разчети. "Това ще е политическо решение на юридически казус, което е недопустимо", смята Демерджиев. Според него, без да са ясни сметките, не трябва да се плаща на фирмите. "Проблемът е правен, а правните проблеми се решават в съда", изтъкна той. И допълни, че фирмите могат да обжалват решението пред съда, ако не са доволни. Липсата на сметки и поставянето на всички в пътния бранш под общ знаменател е причина и за недоволството вътре в самия бранш. Подизпълнители твърдят, че тяхното плащане не е гарантирано, защото част от тях са работили по устни договорки. Депутатът от "Има такъв народ" Георги Георгиев коментира пред Mediapool, че част от пътните фирми са ползвали недекларирани подизпълнители и сега тези пари няма как да се осчетоводят правилно и да се получат от компаниите. Трябва да се търси механизъм за плащане на малките фирми, които са работили на обектите, смята Георгиев. Според него внесените предложения не дават отговор на този въпрос. В търсене на решение Управляващата коалиция трета седмица търси решение на наследения проблем. Надявам се тази седмица решението за плащане към пътните строители да мине през парламента, каза премиерът Кирил Петков в понеделник. Във вторник е насрочено заседание на комисията по регионална политика, на която ще бъдат разгледани внесените предложения на "Продължаваме промяната" (ПП) и "Има такъв народ" (ИТН). ПП предлага плащане на 50% от сертифицираните разходи за текущ ремонт на пътища и на 100% тези за пътни знаци, маркировка и мантинели. Остатъкът да бъде изплатен след приключване на работата на междуведомствената група и след становище на антикорупционната парламентарна комисия. Освен това се разрешава на пътната агенция да възлага нови дейности по старите договори, но плащанията трябва да минават след санкция на антикорупционната комисия на Народното събрание. Искането на ПП за проверка на плащанията и от антикорупционната комисия предизвика остро недоволство от страна на партия "Има такъв народ", от чиято квота е и регионалният министър Гроздан Караджов. Опасно нараснало напрежение в управляващата коалиция (включително заради избора на управител на БНБ), стигна дотам депутатите от другите три партии в коалицията (ПП, БСП и ДБ) да блокират предложенията на ИТН за пътните фирми. ИТН отвърна на "удара" с абсурдно конрапредложение – щом НС ще проверява и одобрява договорите и плащанията на "тяхното" министерство, тогава това да важи за всички министерства, както и за дружества с държавно участие в капитала. Освен това с друго решение ИТН предложи парламентът да разреши на пътната агенция да възлага нови превантивни ремонти на пътища по старите договори до 30 септември, както и да се разреши да бъдат завършени вече започнатите обекти. На 18 април ИТН излезе със следващо искане - да получи по още едно място в двете най-важни и най-големи парламентарни комисии - по бюджет и финанси и по правни въпроси, за сметка на коалиционния им партньор "Демократична България" . Какво ще се случи в пленарна зала, предстои да се види. Гласуването миналата седмица показа, че ПП има подкрепата на ДБ и БСП, докато ИТН може да разчита на ГЕРБ и ДПС.

Прочети цялата публикация