Да бъдем християни е благословия!

“Ден на Възкресение е – нека, люде, да сияем: Пасха е, Господня Пасха! Защото Христос Бог преведе всички нас, които пеем тържествената песен, от смърт към живот и от земята към небето.”

(Ирмос, песен 1)

Хростос Воскресе!

Обични във възкръсналия Христос Господ братя и сестри - християни.

Благодатта, милостта и мирът на Възкръсналия в слава наш Господ Иисус Христос, обичта на Бог Отец и общението на Светия Дух да бъдат с всички нас!

Преминали Светия и Велик Пост през св Четиридесетница и преживявали в състрадание, съкрушение, смирение и молитва Свещената седмица на Великите Христови страдания ние сме отново, и тази година, обляни от безкрайното човеколюбие на нашия Триединен Бог, Който пак ни яви славното и светлоносно Възкресение. Затова ведно с пълнотата на цялата Църква – небесна и земна, мощно възгласяме и тържествено възпяваме победната песен, носеща радост на цялото човечество от Адам, та до днес: “Христос възкръсна от мъртвите, чрез смърт смъртта победи, и на всички, които са в гробовете живот подари!” (Тропар на празника).

“Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене, и да умре – ще оживее.” (Йоан. 11:25). Това е Великден! Пасхата Господня! Денят на изкуплението и на вечното спасение. Всички ще оживеем. Безначалният и Безсмъртен Бог стана Човек, за да станем ние богове. Да имаме безсмъртие. Възкресение Христово е затова най-големият, най-тържественият и триумфалният велик ден на победата над смъртта.

Християнската вяра, човешката надежда и Божията любов днес тържествено триумфират. Това е ден на свято веселие и на особена над-земносетивна радост. Ден за ликуване ведно с небето. “Тоя ден е Господ сътворил да се зарадваме и развеселим в него” (Пс. 117:24). Днес всяко творение възпява и възхвалява Възкресението – ангелите на небето, ние на земята, мъртвите в гробовете и цялата видима и невидима природа. Днес поразени се раздират само сатаната, демоните му и злото, защото Богочовекът Христос ги срази. Днес е прославата на доброто и гибелта на злото. Днес е тържеството на добрите души и сърца. Днес Господ възсия и благодатно ни озарява с вечната блажена радост на Възкресението Си. “Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата!” (Мат. 5:12) “Избран от дните е този Божествен и свят ден. Христос възкръсна тридневен от гроба, като плени ада и възкреси човеците; прославяйки Го, всички да зовем: Христос възкръсна – хора, веселете се!” (Акатист на Пасха; Кондак 1)

Възкресението е сърцевината на християнската вяра и на християнския живот. То е център на християнските бит, култура и традиции. То е същината на християнската ни надежда. Възкресението възгряваше и възгрява светостта, благочестието и стремлението за обновен живот в Духа. Възкресението мъченически се засвидетелства от вярата, благовестието и пастирските грижи на Църквата по всичките краища на земната шир, където се излива благодатта на Евангелието. Възкресението е есхатологичната устременост на самия живот на човека, трансформиращ се в живот-ЪТ отвъд.

Празникът Пасха (от еврейски Избавление - преминаване) е триумф на непоколебимата вяра, която светото Православие твърдо изповядва, че Изкупителят на адамовия род е Господар на времената - Бог на любовта, а не кратковременно излизане от релативистичната действителност на все по-фалшифициращия се свят. Пасхата е абсолютното избавление от зямята на робството, защото Христос е освободителната Истина – основата, същината, ценността и целта на нашия живот. Да, съвременните хора живеят много различно от своите предшественици. Живеят консуматорски, потребителски – с много придобивки в един безроден космополитизъм, изповядващ паденията на гордостта, алчността, злобата, хедонизма, самодостатъчността и т.н., но въпреки пребиването си в удоволствия и опиянение от субстанции или псевдоуспехи си остават постоянстващо недоволни. Днешните хора са духовно слаби. Да – наистина ние сме духовно много слаби, защото забравяме за духа в своя живот. Защо негодуваме, когато не сме удовлетворени, когато не се чувстваме добре? – Защото това ни състояние е неестествено. Бог е създал човека не за страдание, а за блаженство. Но човек – и от Адам и Ева до днес, и от детсвото му до напредване на възрастта му – избира злото. Той губи чистотата, непосредствеността и способността да прощава и да дири прошка, защото днес живеем със съзнание, че нямаме и потребност от покаяние. А Възкръсналият, Който заради нас и заради нашето спасение от Син Божий стана и Син Човеческий, за да ни призове именно към това – покаянието. А то води до обнова, до възможност за възкресяване на загубени неща.

Наистина, първите човеци Адам и Ева чрез греха и смъртта изгубиха живота. Чрез непослушанието си Адам загуби рая. Но днес Възкръсналият Господ Иисус Христос опразни смъртга и ни призовава за послушание във вярата, чрез която ни открива входа на Рая. И то Вяра, която не противоречи на Науката. Дори напротив - Нобеловият лауреат по ядрена физика Вернер Хайзенберг заявява следното: “Първата глътка от чашата на естествените науки ни прави атеисти. Но на дъното на чашата ни чака Бог.”

Възкръсналият Син Божий иска от нас да вярваме в Него, да бъдем водени от Него, да живеем с Него и да ставаме все по-подобни на Него. Бог, Който е любов, омъртви и обезсили смъртта от Божествената Си неописуема свръхлюбов към нас човеците. Неговата любов, която ни сътвори и то по Негов образ и по Негово подобие при Сътворението сега чрез същата тази Негова любов Бог във Възкресението сътворява, създава ново измерение на съществуването; отвъд биосферата и ноосферата. Той полага съвършено нова сфера, в която човекът и светът постигат единението с Него. Това ново измерение ние – християните предвкусваме тук в този сегашен земен живот в св. Евхаристия, в която чрез пресъществяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови се претворяваме извън време и пространство в изначалното предназначение на човешкото битие. Затова и срещите с Възкръсналия, описани в свидетелствата на Евангелията са “явления”. “Този, с Когото допреди два дни сте седели заедно на трапезата, не може да бъде познат от най-добрите си приятели, а и като познат остава чужд. Само там – където Той дава виждането, там бива виждан. Само там, където Той отваря очите и прави сърцето да се отвори, може да стане познаваем всред нашия смъртен свят ликът на преодоляващата смъртта вечна любов, а в нея – новия, другият свят: светът на Пришестващия. Господ бива познаван и все пак остава непознат; Той бива досяган и все пак е Недосегаемият; Той е същият и все пак е съвсем иначе. Тази диалектика е винаги еднаква; варират само стилистичните средства, чрез които бива изразявана.” (Папа Бенедикт XVI “Въведение…”, стр. 314)

Днес – на Възкресение Христово, празникът на празниците, който тържествено ще честваме 40 дни, ставаме свидетели на онова - отвъд, което Бог пасхално за нас пак твори – онова, което Свещеното Писание тъй ни разкрива - “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9). Възкръсна Христос и Животът тържествува! Нека Победителят на ада да победи нашите грехове, да ни удостои със справедливост, истина и праведност, та да заслужим мир и благоденствие. “Дойдете, приемете светлината от незалязващата Светлина и прославете Христа, Възкръсналият от мъртвите!” Вярата ни не е само голготско ридание, но и радост от счупените окови на гроба и смъртта – блаженство от дивното чудо на Възкресението. При Сътворението на света и на човека Бог показа Своето могъщество, а при Възкресението – Своето човеколюбие.

Затова: ликувайте! Целият мрак на нашия живот е озарен от най-чистата и най-възвишена радост на пасхалната истина – пътя към необятния простор на Божия свят. Самият Възкръснал Спасител и днес ни казва: “Който Ми служи, нека Ме последва; и дето Съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.” (Йоан. 12:26). С непосрамваща вяра да възкликнем вероизповедно от все сърце и все душа, а и с едни уста заедно ведно с Апостола на пожеланото уверяващо свидетелство, доказателствено потвърдено – св. Тома, наричан Близнец: “Господ мой и Бог мой!” (Йоан. 20:28), та съобразно обещанието на Божия Син – второто лице на Пресветата, Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица – да придобием това да сме “блажени, които не са видяли, и са повярвали” (Йоан. 20:29)!

Любовта изисква безкрайност, неразрушимост, та даже е вик за безкрайност, но тук говорим за изконната безначална и безкрайна любов на Бога и у Бога – на Твореца към творението Му, а не за любовта от света на смъртта, в неговата самота и разрушителност, а за по-силното битие на любовта, възправена срещу смъртта и именно в този ден се осъзнава какво Триединният Бог ни дарява чрез изкупителната саможертва, смърт и Възкресение на Синът Божий, станал заради нас и Син Човеческий. Възлюбовта стига дотам, че Богочовекът Христос, Самото въплътено (въчеловечено) Слово Божие, ни подари Възкресение от Божествената Си любов, която и ние предвкусваме още от тук – в света на тленното и временното чрез вярата и надеждата ни в Бог, Който е Любов, за да станем и ние пък от човеци – богове. Но това зависи от нас и от поверяването ни на Възкръсналия, Който ни обича!

В страната на живите – на вечността се живее чрез другите, а не чрез себе си и то именно алтруистично чрез другите, защото “Вечно Съществуващият” е и в тях. Вярата спасява човешката душа чрез любовта – спасението става чрез спасението на другите; нашето възкресение и на тези преди Христа, и на тези след Христа става чрез Неговото Възкресение – плод и еманация на любовта. Безсмъртието е възможно и то съществува, но не в битието, което като самосъздадено безсмъртие е всъщност небитие, а в Бога, Който Е, Онзи, Който не възниква и не прехожда, а пребивава неизменен всред възникването и прехождането – Бога на живите, Който запазва не единствено сянка или ехо от моето битие, а е сътворил моят аз в Негова мисъл, която ме полага по-изначално, отколкото аз-ът е в себе си, защото Неговата мисъл – Промисълът Божий е изначалната сила на моето безсмъртно битие; или презсмъртно, възкресно битие. В промисълът на Бога аз-ът пребивава по-плътно в себе си отколкото, когато се опитва да бъде просто в себе си. Честит празник на човешкото безсмъртие във Възкръсналия Христос Господ!

Силата на любовта се е издигнала над силата на биологическото и Бог ни я дарява: нека ѝ се посветим просветено, та да придобием мощта й! Бог от Божествена любов ни дава едновременно избор и дар – да ѝ се поверим и да я живеем, за да счупим оковите на биологичното и да сме отвъд него в света и живота на духа, свободата и любовта, защото за нас – християните не този свят е важен, а онзи, който е за нас създаден и няма нужда от изправяне, защото е съвършен, а тукашният е за намразване, но хубавото е, че той пък ще и отмине. Слава Богу! Живейте, въпреки живота, заради Живота! Божията любов ни се разкрива в догмата, учението за Светата Троица, върху което много правдиво и правилно разсъждава големият съвременен богослов на Църквата – папа Бенедикт XVI, който православно казва: “Бог е абсолютно пребиваване и ненакърнимо съществуване без никаква преходност затова, защото е принадлежност на трите Лица едно към друго, тяхно единение във взаимността на любовта, актът-субстанция на абсолютната и поради това изцяло “релативна” любов, живеещата само от отнесеността един към друг“. Възкресението на Христа и нашето възкресение е акт на Пресветата Троица.

Възкресението Христово е нашият живот, защото е жизнената и любовна сила на нашето безсмъртие – в нейната най-велика проявеност на Бог и то към нас – човеците. Ето защо, като създедени по Божий образ и подобие ние трябва да съумеем да се научим от Бог да любим като Бог. Възкресението не е био-история, а над нея. То не е прераждане в старото греховно, но познато битуване чрез живуркане, тъй като в Третата библейска книга на Ездра ясно е казано, че: „след смъртта ще настане съд, когато ще оживеем, - и тогава имената на праведните ще се обявят и делата на нечестивците ще се покажат“. Дори праведният Йов Многострадалний при напредването на годините си казва, че: „заминава на път невъзвратен“, който преминава през смъртта и възкресението. Възкресението превъзмогва новото за Историята „познание“ за „естествеността“, но твори дори и в биологичността ѝ, подготвяйки я за новото небе и новата земя, когато и телата на всички упокоили се и упокояващи се ще възкръснат обновени свръхприродата на елементарния bios, което осмисля и собствената му биология все пак.

Връхната точка в изповядването на християнската вяра в Бога – Отец, Син и Дух Светий е спасяващото и благодатно-освещаващото възвестяване на възкресението на мъртвите в края на времената, които наближават с много бързи темпове, и евангелското свидетелство за вечния живот. Христос, Който възкръсна от мъртвите и живее завинаги сключва Нов Завет с човешкия род като му заявява, че след преминаването очистителния, сам по себе си, катарзис на смъртта, праведните ще живеят завинаги с Него. Възкресението не завръща в живян вече живот, както е при евангелските случаи на наинския младеж или праведния Лазар като обикновено връщане към земния им живот, но това става и преди да настъпи Христовото мироспасително възкресение, което единствено дарява вечност и безсмъртие.

Възкресението възкръсва животът в окончателния живот на вечността, предоставен от любовта и това е неговият изначален смисъл на битие във Вечно Съществуващият, затова днес не възпоменаваме събитие, а благовестим и провъзгласяваме самия живот, подарен от Възкръсналия Господ. Бог Го досягаме в недосегаемостта Му именно във Възкресението Иисусово. Възкресението е основата на цялото християнство – на целия християнски живот и на цялото християнско служение, защото то ни преобразява в живота на другия – на Божия свят. Бог ни възлюби и възкръсна, да Го възлюбим и ние Него и да живеем възлюбено, за да възкръснем и ние. Нашите близки, отишли си преди нас от света на греха и смъртта, и тези в рая, и онези в ада, ни казват: Христос Воскресе! Нека не само да им отговорим с приетия ответ, но и да възжелаем всеобщото ни възкресение при Второто славно пришествие на Господ Иисус Христос и винаги да се молим в почит към тези, които са преминали в частно възкръсване – за тяхно и за наше спасение!

Нашата вяра ясно ни учи и то в книгите и на Стария и на Новия завет на Свещеното Писание, че след смъртта при всеобщото възкресение при Страшния съд, когато Единственият и Едничък Праведен (а не правен (юридически) или законов) Съдия ще съди всеки, а също така ще бъдат съдени и народите, както казва библейската книга Откровение (Апокáлипсис) на св. апостол и евангелист Йоан Богослов, че ще има вечен живот както на безсмъртната душа, но така и на нашите „смъртни тела“, които ще бъдат оживотворени за новите небе и земя, защото пък тази наша планета на земляните, пълна с много вода, все повече и повече се изпълва с поквара, кощунствена скверност и злостна човеконенавист, вместо с баня на очищение. Подготовката и залогът за възкресение във вечния живот на доброто място – в близост до Бога изисква изпълнението на последната повеля на Спасителя към последователите Му - а това сме всички ние кръстени и миропомазани християни, която Той е произнесъл на Тайната (от тайнство, предвидено за посветили се просветени, а не защото се обменя конфиденциална класифицирана информация) вечеря преди да принесе Сам Себе Си в жертва за греховете на целия човешки род, а тя е: „Това правете в Мой спомен!“, сиреч в постоянство да участваме в централното свето тайнство на християнската вяра и Църква – св. Евхаристия (благодарение, хвалебна жертва).

Великден не е етно-фолклорен, хуманитарно-социален, филантропско-индулгенченски, културен или псевдокултурен повод за събитие, в което да се отдадем на домашни, туристически или купонджийски преживелици, а милостива провокация на Самия Бог и в тази година да бъдем по-добри и по-достойни, а не по-успешни и по-задоволени от материалистичен аспект на илюзорния свят, паднал в нозете на неговия първенец – дявола. Великден не е обичай от някаква традиция, определяща принадлежност и идентичност. Великден е онговорност за вярност и постоянство към дълга ни да бъдем в сакрално служение Богу. Великден е вярата ни за Онова, Което е нашето спасение и широко разтворените двери на Царството на Бога – там – отвъд обичайносетивното след грехопаданието. Великден е венецът на вярата в изкупителните страдания, кръстна смърт, волно погребение и славното Възкресение.

Блажени свидетели на Христовото Възкресение,

Превъзлюбени Христови братя и сестри,

Да! Отново и в днешно време множество са раните на човечеството: войни – в Украйна, но и не само – в Близкия Изток, в Африка, в Афганистан, на Корейския полуостров и къде ли още не. Глобалният световен наднационален спекулативен транскапиталистически космополитен (та почти вече космически) интернационален елит, докато налага неолибералната си “ценност”, че човек е “бог” и притежава всемира (едновременно своят си, та и целият) на своята псевдобожествена вселенскост, неуморно се опитва, не жалейки никакви средства, да отнеме дадената от Бог на човека свобода именно под предлог на толерантността като унищожим всякаква възможност за проява от всеки на толерантност. Любовта е нещо, което се отдава и е трепет на сърцето, а не е нещо, което се изисква като преклонение пред силата на силния. Всичко това подлага вярата ни на огромни и безпрецедентни, по своя мащаб и инструментариум, изпитания. Именно, обаче, страданията и смъртта на Иисуса Христа и Неговото преславно Възкресение ни правят нас – практикуващо вярващите и търсещи Божиите откровения християни непобедими във вярата. Докато Църквата от 77 години е подлагана по целия свят на всевъзможни гонения, козни и обругавания, то всички останали други – те се сринаха като авторитети. Къде е днес онзи Съюз, който беше неразрушим?! Къде е днес фашизоидния нацизъм, комунистическия интернационализъм, либералния трансхуманизъм?! Къде е онова на което му се казваше до скоро “международно право” и “нов световен ред”?! Всичко приключи и премина. “Бог, поруган – не бива!” Жалко, че смирение не обзема никого. “Цялата история на света е битка между два вида любов. Любовта към себе си, която води единствено до разрушението на света; и любовта към ближния, която води до отказ от себе си, а оттам – до съзидание.” казва Блажени Августин.

Е, нима днес не наблюдаваме многократно по-често именно разруха?! Това е защото отдавна, поне в последните 45 години, капитализмът се отказа от онова, което му е най-естествено, а и присъщо – да съблюдава етично-нравствените закони на християнството до степен почти на пуританизъм, което водеше неколкократно света до бурен прогрес и разцвет на обществата, особено когато пРосветеност и пОсветеност вървяха ръка за ръка. Сега при морално-упадъчни елити и при напълно разтворена ножица между половин процент от световното население свръхбогати и всички останали, от които в огромното си множество свръхбедни мизерстват, то тези главозамайващи неравенства водят до изкривявания, в които обикновеният човешки живот или един отделен нород нямат никаква стойност за онези, които са днешните демонични “заказчици” на планетата. Смъртта, жертвите, кръвта, гоненията, скръбта, болката, мизерията, гладът, децата, юношите, жените и старците – всичко се търгува. Затова моля и апелирам: не разпъвайте Тялото Христово, което сме и всички ние – неговите чада, които Той прегръща с разпнатите Си от Кръста Си на Голгота всечестни ръце! Не се делете и не делете другите! За да се стигне да стартира един политико-обществен процес, който е вече във фаза и на война – това е взаимноизгодна договорка, извършвана върху смърт и е осеяна с трупове на нивинни жертви. Премахнете цинизма, който е завладял целия мейнстрийм от себе си! Защото Сам Господ постановява на св. прор Исаия: “… с хляб срещайте бежанците, защото те бягат от мечове, от гол меч, от изопнат лък и от жестокостта на война.” (Ис. 21:15). А какъв е този ксенофобски расизъм, който днес се проявява в Европа, а особено и у нас?! Как посрещахме бежанците, бягащи от войните в Сирия, Афганистан, Йемен, Либия и от другаде?! Подбор на континенталния генофонд кой извършва – Бог или тези, които превръщат катедралите Му в Европа в места за поругание на многовековна святост?! А нашите грехове от Възродителния процес?! А омразата ни към другородеца не я ли плащаме – че коя общност в България не се чувства изолирана?! А отношението ни към ромите?! Държим ги в гета, изглеждащи по-ужасно и от концентрационни лагери.

Възприетата вече почти всеобщо правилност на претенцията за абсолютната тоталност на индивидуалната автаркия убива свободата, дадена от Бог на човека чрез преследването на толерантността уж, представяйте си, в името на същата тази толерантност. Оттам идват и обстоятелствата, които водят до въоръжени военни конфликти с потенциал за една по-пълномащабна война с неясни предели на действие. Ето защо, основно и преимуществено, когато около нас по света има толкова много масова смърт, вследствие на война, а преди това в рамките на две години човечеството по цялата планета преминаваше през изпитанията на една Пандемия, то тазгодишната Пасха Господня трябва да посветим на диалога, доверието помежду си и зачитане на изконните авторитети.

Вселенският патриарх Вартоломей в своята Пасхална Енциклика за тази година обръща особено внимание на следните няколко пункта, които искам и аз на свой ред синовно нему да подчертая: “Нищо в този свят, „скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч“ (Рим. 8:35) не може да разлъчи верните от любовта Христова. Тя дава сигурността, че пред възникващите непреодолими пречки и безизходици, там където по човешки няма решение, винаги съществува надежда и възможност: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Филип. 4:13). В Христа Възкръсналия знаем, че злото, във всичките му форми, няма последната дума в хода на човечеството. Изпълнени с благодарност и радост за дарената от Господа на славата чест и най-висша ценност на човека, ние скърбим пред вида на многоглавия змей на насилието, на социалното безправие и потъпкването на човешките права в нашето съвремие. Днес „тържеството на възкресенската проповед“ и „Христос Воскресе!“ проехтява с гърмежа на оръжия, с бедствения вик на невинните жертви на военно насилие и на бежанците, сред които има безбройни невинни деца. Свойствено за християнина е преди всичко да е миротворец. Христос облажава миротворците, чиято борбата е осезаемо Божие присъствие в света, отобразяващо мира, „който надвишава всеки ум“ (Филип. 4:7), на „новото творение“ в благословеното Царство на Отца и на Сина, и на Светия Дух.”

Вярващите знаем, че: Възкръсналият “Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?... и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам.” (Пс. 20:27). Вярвам, че молитвите на светиите и по земите украински, и по земите руски ще допринесат за спиране на огъня и до провеждане на честни, открити и справедливи преговори между Изтока и Запада за утвърждаването на Божия мир по света, а сега най-вече в земите, чули Христовото благовестие най-напред първом от българските светители, просветили със светлината на Евангелието и Киев, и Москва. Време е духовните водачи в света да сторят това, което политическите ръководители нито искат, нито пък го могат! Добър сигнал е новината, че е твърде вероятно в Светия Град Йерусалим – там при Живоносния Гроб Господен да се проведе възможно най-скоро среща между Светейшите Римски папа Франциск и Московски патриарх Кирил при гостоприемството на Негово Божествено Блаженство Йерусалимския и на цяла Палестина Патриарх Теофил III веднага след апостолическата визита на Папата в Кралство Йордания.

На убедените и от двете страни враждуващи, че Бог е на тяхна страна или, че та са изпълнителите на волята Божия, в деня на Избавлението – Възкресение Христово произнасям следните слова библейски: Господ избавя, “но не с меч и копие” (1 Цар. 17:47).

За цялото съвременно човечество със всичка сила се отнасят и думите: “… очите Господни обгледват цялата земя, за да помагат на ония, чието сърце е напълно предадено Нему. Ти постъпи сега безразсъдно; затова отсега ще имаш войни.” (2 Пар. 16:9). Тепърва предстои поредните политико-обществени трансформации в света да ни разкриват кой – кой е. След Пандемията маските падат. Мислете! Силата на Възкръсналия да ви дава мъдрост и не в емоция, а след съзерцание в аскеза, молитва и откровение да проявим смирение за придобиване не на информация, а на познание чрез посветеност и отдаденост на онова що е висше. “Страхът Господен води към живот.”, казва Премъдрият цар Соломон (Пр. 20:27).

Човекът днес видимо се стреми към безкрайна радост, желае екстремна наслада – сега, веднага и постоянно, жадува безкрайното. Ала там, където Бог не е, безкрайното не му е отредено. Бог е Господар и Властелин на времето затова нам е трудно, почти непостижимо да разберем, че за “всичко си има време, време има за всяка работа под небето: … време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.” Редно е със словата на Спасителя да успокоим душите на вярващи православни християни в тези светли дни, поради множеството техни запитвания със словата на Спасителя: “Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; а всичко това е начало на болки.” (Мат. 24:6 – 8). А тук изобличаващото е, че религиозните лидери в света не призоваха о’време политическите и наднационалните ръководители към покаяние и възобнова. А това така продължава вече 77 години, защото модерното разбиране на понятието за прогрес се схваща и се налага единствено като комбинация между познание и власт. Но липсва третият съществен елемент: аспектът на доброто. Какво е добро? – Къде познанието трябва да отведе властта? – До етичната отговорност! Другото е разрушение. И тук в името на Христа Възкръсналия дълг ми е да заявя, че развитието на християнското общество изисква разбирането, че: духовното е по-висше от материалното; общественото е по-висше от частното; справедливостта е по-висша от правото; служението е по-висше от владеенето; властта е по-висша интересите и свободата е по-висша от обвързаностите.

Христос Възкръсна, а щом Бог е с нас, кой и какво може да е против нас?! Да, Възкръсналият не премахва страданията, а ги побеждава, обезсилвайки ги, с пасхалната Си благодат, извършвайки едновременно с това сакрализация на почит и на памет. Вярата ни във Възкресението не е вяра за земни изменения по нашенското си ни човешко егоистично разбиране, а е вяра в победата над греха, довел смъртта в света. Вярата ни във Възкресението е “жива представа на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда” (Евр. 11:1), защото “Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна” (Пр. 25:1), а каква по-голяма тайна от Възкресението и едновременно с това – какво по-голямо откровение от таинствеността на Възкресението, превъзхождащо всичко елемантарно постижимо?!

Възкресението е едно ново творение, нов човек, ново човечество. „Който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново“. Христовото Възкресение открива за човека пътя към истинния живот, към живота в радост, светлина, любов и обновление. Това ви пожелавам. Св. Симеон Нови Богослов казва: „Христос е погребан вътре в нас като в гроб. Той съединява Себе Си с нас и ни възкресява заедно със Себе Си“. Затова трябва да се превърнем в чист съсъд на Божия Дух, за да постигнем всегдашно празненство на Пасхата. Посрещаме празника на празниците във време, когато страховете от безумието и човеконенавистничеството се увеличават, разрухата се разраства до тотален и тоталитарен етичен погром, а и до физическо елиминиране на нормално различния, злото се разпростира и воюва със средствата на мамона, убийствата не впечатляват, солидарността и състраданието изчезват, милиарди гладуват, във войни умират деца и невинни цивилни хора, избиват се хора, заради вярата им в Христа и това страдание не трогва другите християни, които сме станали като речни камъни – постоянно сме във водата, а като ни строшиш, отвътре сме сухи, нито пък световните правозащитни и хуманитарни организации, а също и правителствата на водещите държави.

Вярвайте! Св. апостол Павел казва: “Бог и Господ възкреси, и нас ще възкреси със силата Си” (1 Кор. 6:14). Вярата ни трябва да бъде и по-духовна, и по-въцърковена, за да не би съблазнителят да ни сграбчи и да ни изкуси с мирогледи, различни от християнският, тъй като поради собствената ни греховност живеем в цивилизация, подменяща разумните изконни ценности с фалшиви такива, създаващи кухи илюзии на масовия потребител, зомбиран от свръхпредлагането на собствените му най-низки страсти и готов на всякакви долни деяния, за да е закачен за общата развращаваща и покварена хранителна верига.

Уви, вече това 33 години го наблюдаваме и в нашето все по-обезлюдяващо се Отечество чрез не едно или две Български правителства, които обслужват собствените си интереси да бъдат обслужващ персонал едновременно на бюрокрацията на световния елит и същевременно с това на нашата родна олигархия. Като борбите за справедливост и възстановяване на демократичния порядък в българското общество през 2020-та и 2021-ва година доведоха за жалост, но и срам до най-гротескното управление, което страната ни някога е имала в лицето на Кабинета “Клоун”. А като най-естествено от гледна точка развитието на обществата от Аристотел и Платон през Монтескьо и Хегел, та до съвременните мислители и футуролози – онова, което представлява един площад с митинг на него, както в Древна Атина на Áгората, където е било и градското тържище да се провеждат обсъждания и гласувания, които да водят до естествените техни избраници да ги представляват в Ареопага, а други дори и да управляват като негови архонти с определени назначения и кратък мандат със срок от една година изисква израстване на обществоно до създаване, отглеждане и пазене на водачите си.

Като изявен граждански, защото така се наложи напоследък, макар по-честната формулировка да е общественски, а не политически активен участник в борбите за достойни съдбини на Народа ни, то аз искрено се моля на Пахата Господня, която е Избавление да се избавим от това зловредно 99-то позорно Българско правителство “Церкви и Отечеству на пользу!” Това го казвам, тъй като моите, а бих добавил и нашите въжделения на протестиралите ежедневно 435 дни са следните: “нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против поднебесните духове на злобата…” (Еф. 6:12), а тези поднебесни духове на злобата са ни добре известни. Те управляват България днес! А ние мечтаехме България да се управлява от Братството на Почтеността. Претендентите за властова “почтеност” попадат сами под проклятието на тези, чиято кръв се проливаше по площадите на Българската столица, посветена с името си София на Божията Премъдрост и в която мъдруване немá, а камо ли мъдрост и то държавоотговорна. Идващият свят, в който ни предстои да живеем (ако обитаваме все още него) се очертава да бъде безкрайно многообразен и сложен, особено след тоталната дигитализация на живота ни. Вече става дума не за свят на тъждества и сходства, а за свят на другото, различното, нетипичното. Това изисква цивилизацията ни да премине през един умерен и диалогичен консерватизъм, стъпил на база изконни религиозни ценности и всеобща филантропия – като съчетание за актуален и добронамерено възприеман обществен порядък, който да възстанови взаимовръзките между индивидите и отделните общности.

Но “Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнина, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа” Възкръсналия Господ (2 Кор. 4:6). Светлина ще има и за нас – българите, но трябва да се разкаем и да поискаме прошка от предците и от децата си за съучастничеството ни в 33-годишния погром и разпятие на страната ни – без значение от религиозна, етническа, политическа, социална или друга принадлежност. Седем дни на Страстната седмица минаха. Минават и седемте месеца откакто незаинтересуваният за собственото си битие Български народ неприсъствено съучаства в постигането на изборен резултат, довел до Четворна коалиция “Грабеж, Крадене, Плячкосване и Подялба” с морален стремеж да премести от театрална на държавна сцена в реални измерения обаче постановката “Секс, наркотици и рокендрол”. Сега се прогласява, че гражданите (така както от НКВД и ДС наричаха лицата, на които не даваха званието “господин”, “госпожа” или “госпожица”), а не хората, не българите, не обществото, а гражданите (които са от селски, а не от градски тип) не искали били избори. А всъщност те – политиците не искат избори, защото олигарсите не им позволяват, а “началниците” от вън – без значение Изток или Запад – също. А ние искахме и искаме Операция “Чисти ръце”, за да знаем кой - кой е и как, съобразно това, да провеждаме правото си на вот. Но това не би. Затова, ако е необходимо, ще се върви до “избори до дупка”, докато всички дойдем най-накрая на себе си и проведем разговор на нещо като Кръгла маса за нашето хиперфрагментирано и мразещо се помежду си общество.

Аз не бях и не съм на площада, за да наблюдавам демонстративен резил и пладнешки обир. Това трябваше да е друго – съвършено управление, и то преди една година - но не е. И то още в зародиш. То бе заченато в грях и задкулисие, а това аз го свидетелствам. Историческата роля, държавническия (понякога като днес дори и извънреден и надюрисдикционен) прерогатив и функцията по задължението да си Първи и пряко избран от Народа отрежда на Държавния глава мисия да постави дневен ред, какъвто обществото очаква още на Гергьовденския военен парад, но поне на 11-ти май т.г. най-късно официално да снеме доверието си към днешната Изпълнителна власт, а съвсем отговорно бих добавил и Законодателната, и Съдебната, а медиите като Четвърта власт са за порицание и игнориране от институционалните и обществените процеси в страната. Доказано е вече, че парламентаризмът се провали, партиите са изчерпани откъм кредит на доверие, Прокуратурата е в перманентна ваканция, Съдът живее в паралелен магистратско-олигархичен свой си свят и Обществото бива подлагано ня разпятие.

Дано отпразнуването на Възкресението с вяра да спре злото да обитава около нас в явните и в скритите му форми като Господ го изкорени и хвърли в огнената геена! Никога да не отвръщаме на злото със зло, да го изживяваме като очистваме себе си непрестанно и да не допускаме в душите си ненавист и омраза. Нека сме верни на съзидателната истина за блажения живот отвъд, за който да копнеем със съзнание да не изпаднем и там далеч от Бога, защото това ще е безспирна мъка. Вярата във Възкресението сближава и гради, а не разделя и не руши.

В любов и жертва да изграждаме християнска евхаристийна общност, защото истинското богатство е животът в Бога. Нека вярваме непоколебимо и да пребиваваме в покаяние, защото чистотата във вярата и всеотдайността към нея прави страданията в благословения, които водят до блаженство! Бог ни обича. Обича и България. Обича и Българите. Без значение дали са в Родината или далеч, извън нейните предели.

Напред и нагоре с Възкресението към възкресяване на онова, що е почтено с благоразумие и сила за справедливост, за да бъде Неговата воля “както на небето, така и на земята”!

С нам

Прочети цялата публикация