Всички руски сили са хвърлени в Луганска област
Войната изглежда замряла, но усещането е измамно. Русия се съпротивлява на украинската армия на север и се опитва да настъпва на изток. Основната ѝ цел в момента е да превземе целия район на Луганска област, пише "Свободна Европа".
Под „целия“ се има предвид не само онази територия от областта, която преди 8 години се самопровъзгласи за „Луганска народна република“ (ЛНР), а истински цялата административна единица от картата на Украйна. Другата ѝ цел е да удържи свои позиции на север от Харков, на самата държавна граница. На всички останали места руската армия нанася удари, но нито печели територии, нито има тактика, която да подсказва, че тя иска да напредне.
Тук сме събрали информация за превзетите земи и за това защо е важна битката за едно или друго селище. Данните са от разяснения на военните експерти Сергей Грабский, Олег Жданов и Юрий Фьодоров, както и от съветника на украинската президентска администрация Олексий Арестович и от американския Институт за военни изследвания (Institute for the Studies of War). Информацията не може да бъде потвърдена независимо.
Луганска област. Наистина ли Русия я превзема?
Официалните съобщения на украинските власти изброяват местата на най-активните боеве, които се водят в момента, но ги посочват не като части на Луганска област, а само като населени места – Северодонецк, Попасна, Лисичанск, Рубежне, Белогоровка. В превод обаче тези места са последният район на Луганска област, който Русия не е превзела.
Централният град в този район е Северодонецк. В момента руската армия се бори да го обкръжи, но боевете продължават вече седмици с много слабо руско придвижване. Името на града може да обърка читателя, че той се намира в областта Донецк, но всъщност това е град на Луганска област. Преди 8 години в него търсят подслон много украинци, които бягат от териториите, завзети от проруските сепаратисти. Картата позволява да разберем на какво пространство се водят сегашните най-ожесточени битки – диаметърът му е приблизително 120 км. Това изчисление е на редакцията и не е било потвърждавано от експерт. По експертни оценки Русия е струпала в тази част на Украйна основните си сили. Предполага се, че целта ѝ е да може да посочи пред президента Путин един конкретен район, който тя е превзела изцяло.
Какво е нужно, за да се обкръжи Северодонецк
В последните пет дни руската армия е съсредоточена върху превземането а цялата линия между два града, разположени близо един до друг. Единият е Попасна, за която руската армия воюва два месеца и която от 8 май се смята за превзета от Русия, без това да е официално потвърдено. „От Попасна остана само пепел“, каза президентът Зеленски на 8 май. Този град е сред онези, които украинците наричат „втори Мариупол“ – тоест град, който е почти напълно разрушен. Вторият град е Бахмут, за който досега не сме чували. Разстоянието от него до Попасна е около 30 км. Русия се стреми да ги „свърже“, като обкръжи Бахмут, а след това да използва превзетото като „трамплин“ за обкръжаването на централния град Северодонецк. Според Олексий Арестович в района на Бахмут руската армия има "някакви шансове" за успех.
Втори опит след разгрома на Русия в малката Белогоровка
Близо до Северодонецк има още един град, който Русия се опитва да обкръжи, за да превземе. Това е Рубежное (Рубижне). За да го хване в обръч, на 11 май Русия започна да преминава река Северски Донец в района на Белогоровка (Билохоривка). По данни на Института за военни изследвания това преминаване е било извършено от 550 руски войници от 74-а бригада. 485 от тях са били убити, а 80 единици бойна техника са били унищожени.
Този епизод от войната е сравним с изпращането на необучени бойци на Росгвардия към Киев през март, когато те преминаха по един от мостовете на Киев в незащитени превозни средства и бяха взривени от украинската армия. Според експерти, цитирани от Ню Йорк таймс, убитите в района на Белогоровка не са могли да разчитат на дронове, апарати за нощно виждане, тактическа подготовка и „здрав разум“ на генералите, които са ги изпратили в обречена мисия. В събота стана ясно, че Русия се готви за втори опит в пресичането на реката.
Какво стана с Донецка област
Тя е поизоставена от руската армия, защото всичките сили са хвърлени в района на Луганска област. В момента единствените активни военни действия се водят в района на селището Авдеевка. Там руските сили практически не отбелязват напредък от дни, но очевидно нямат и такава задача, основната им цел е съседната Луганска област. По подобен начин стоят нещата и в южните и централни райони като Херсон, Кривой рог, Николаев – боевете продължават, но резултатът от тях е смърт на цивилни и взаимно изтощение, а не превземане на територии.
Ново име: Волчанск
Около 10 май руската армия се отказа да превзема Харков (Харкив), след като не успя да го направи за близо 80 дни настъпление. Само че до Харков и в момента има фронтова линия с боеве, в които руските войски се стремят да не допуснат украинците до държавната граница с Русия. Причината е в малкия граничен град Волчанск (Вовчанск), който е само на 74 км от Харков. Той е под контрола на руската армия от самото начало на войната на 24 февруари 2022 г. През него минава железопътна линия, по която Русия и досега доставя гориво, муниции, храна и медикаменти на частите си, разположени в Южна Украйна. По този път например минаваше оборудването за руските войски, ангажирани в бомбардирането на Мариупол.
Ако украинските части превземат Волчанск, това би намалило възможностите на Русия да екипира южните си поделения. От другата страна на границата е руският град Белгород. Той е само на 55 км от Волчанск. В момента там са разположени резерви на руската армия, в това число и системи за залпов огън „Искандер“, твърди Олег Жданов. Той допуска, че това оръжие идва или от Беларус, или от руските части, изпратени преди месец от Далечния Изток. В същата Белгородска област на Русия отскоро са разположени и военно-ремонтни части, където вече се извозва повредената руска техника.
Автор: Татяна Ваксберг
Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Прочети цялата публикация