Българската армия - далавера в мирно и пушечно месо във военно време

„Войната вървеше добре и за двете страни, докато не се намеси Генералният щаб.”

Ярослав Хашек

Наближи ли Гергьовден, започват тежки речи на тема "Българската армия - гарант на националната ни сигурност”. Речите са нещо хубаво, лошото е, че в момента армията ни става основно за две неща - далавери в мирно време и пушечно месо във военно. И ако доскоро повечето хора мислеха, че въоръжените сблъсъци в Европа са невъзможни, то войните в Нагорни Карабах и особено в Украйна, доказаха противното.

Това коментира за в. "Труд" адв. Димитър Киров.

Бушуващата в Украйна война обаче, независимо дали ще се проточи или ще приключи още тази година, може да се окаже само прелюдия към нова, още по-страшна война. Затова, длъжни сме, макар и позакъснели, да започнем действия по спасяването на армията ни. Ще рече някой - откъде накъде адвокат ще обсъжда военните работи? Отговарям - първо, ние, адвокатите, в работата си се научаваме да задаваме въпроси. Второ, разполагам със сериозно изследване върху състоянието на Българската армия. Нарича се „Приключенията на добрия войник Швейк”. Разбира се, чета и хумористични материали като Плана за развитие на въоръжените сили до 2026 г. и всякакви стратегии и наредби на Министерството на отбраната.

След този увод ще поставя само част от множеството въпроси, породени от войните в Нагорни Карабах и Украйна. Компетентни да им дадат отговори са военните, ако са останали такива, подкрепени от държавниците, когато се появят такива.

На първо място, видно е, че в българската армия дори не се осъзнава необходимостта от въвеждане на съвременни системи за управление на боя в реално време, включващи координация, контрол, свръзка, разузнаване. Пример в този смисъл могат да ни бъдат армиите на САЩ и Израел.

Войната в Украйна показа, че се променя начинът на използване на определени родове войски - например танковите. От друга страна неимоверно нараства ролята на безпилотните летателни апарати. В българската армия по тези въпроси сякаш не се мисли. В Плана за развитие на въоръжените сили до 2026 година, наред с другите забавни моменти, фигурира пожеланието до края на същата година България година придобие „цели” 23 (!?) дрона - за ужас на враговете на Отечеството.

При закупуване на ново въоръжение, освен на технико-тактическите данни на конкретното оръжие, правят ли се анализи и за мястото му в общия интегриран комплекс, съгласно военната ни стратегия? Май - не. Както чета и слушам изказванията на военните ни мъдреци - самолетите ще са сами за себе си, танковете - и те, пехотата - както дойде. Досущ като в арменската и руската армия. Резултатите ги видяхме.

Следващ момент - подготовката на войската. Създаването на боеспособна армия изисква години. За да стане войникът войник, са нужни не по-малко от дванадесет месеца. От своя страна армия без офицери не може да съществува, а офицерът се изгражда с години. Като се започне с петте години военно училище, та се мине през куп курсове, академии и школата, която дава самият военен живот. Но това не е достатъчно. Изграждането на войската включва не само индивидуалното обучение на отделния боец, а и „напасването” в учения на отделението, взвода, ротата, батальона, бригадата, армията. Как те взаимодействат един с друг, как се съвместяват и координират? Понастоящем ученията, и то в доста ограничен вид, се водят основно до взвод, хайде, до рота да е. От там насетне е повече показност - я за пред камерите, я за пред проверяващите от НАТО.

Освен, че общият интегриран комплекс за воденето на боя, в който взаимодействат отделните елементи - ПВО, авиация, дронове, разузнаване, артилерия, танкове, пехота и пр. е скъпо удоволствие, но трябва и някой да го реализира. Някой да „кара” дрона. С други думи - нужни са специално подготвени хора. А откъде да се вземат те? В момента по-голямата част от завършващите училище са функционално неграмотни. Те не осъзнават това, което четат, камо ли да управляват сложната и интегрирана в обща система военна техника. За изграждането на такива военни се изискват пари, време, култура, мотивация. Защо тези специалисти да изберат армията пред цивилната работа?

Освен хората, техниката и технологиите, има още един важен, без чието решаване армия просто не съществува. Това е логистиката. Кой, как и къде ще ремонтира оръжията, ще доставя боеприпаси, резервни части, храна, дрехи, ГСМ? Срещу какво, на какви цени? Какви са резервните варианти?

Сякаш встрани от основните проблеми на армията остава въпросът с военно-медицинското осигуряване. Кой ще лекува болните и ранените на фронта и в тила? Кога ще бъде възстановено реалното военно-медицинско осигуряване и каква ще бъде структурата му? При положение, че бойните травми са специфични, че медицинска помощ трябва да се оказва и на бойното поле и при и след евакуацията на ранените, как и с какво ще бъдат привлечени под пагон качествени лекари и помощен медицински персонал?

Много са още въпросите, касаещи армията - мотивацията, далаверите, обществените поръчки, военното разузнаване и контраразузнаване, кариерното израстване и материалното обезпечаване и пр. Всички те чакат отговорите си.

Разбира се, армията трябва да се превъоръжи. Разбира се, оръжието ще закупуваме от САЩ и другите ни съюзници. Надявам се, че ще купуваме не просто оръжие, но подходящо оръжие, с което да изградим наново армията си. Надявам се, че ще можем да разчитаме на инструктори от САЩ, Израел и други съюзници. Надявам се, в рамките на НАТО да бъдем не просто пазар, а достоен съюзник. За да се случи това, самите ние трябва да осъзнаем, обосновем и защитим взаимната изгода да сме съюзник. Добър пример са ни Турция и Полша.

Ако започнем възсъздаването от днес, след десетина-петнадесет години можем да имаме боеспособна армия, достоен член на НАТО, в чиито структури е интегрирана, със запазване на възможността за водене на самостоятелни бойни действия. В противен случай при война армията ни ще става само за пушечно месо и скрап.

Иска ми се да вярвам, че армията на прадядо ми - Кирил Железния, на баща ми - д-р о.з. полк. Любомир Киров, има бъдеще.

Прочети цялата публикация