Парламентът улесни отстраняването на тримата големи в съдебната власт

Механизмът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, бе приет и на второ четене от правната комисия в парламента. Сега остава промените да бъдат гласувани окончателно и в пленарна зала. Става дума за ключови изменения в два закона – НПК и Закона за съдебната власт. С тях се въвежда фигурата на т.нар. специален прокурор, който ще има правомощия да разследва главния. Според промените той ще бъде съдия, назначен специално за целта. Магистратът ще се избира измежду съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд. Това е една от промените, които България обеща да приеме заради средствата по Плана за възстановяване. Отпускането на средствата от Европейската комисия обаче не е единствената причина. От години страната ни е критикувана заради липсата на какъвто и да е контрол върху главния прокурор. България е многократно осъждана, но досега нито едно правителство не взе мерки, за да бъде поправена тази липса. Не ме е страх! Главният прокурор Иван Гешев се появи само в началото на заседанието на правната комисия, за да повтори за пореден път, че не го страх от нищо и смята да довърши мандата си. Преди това той бе във Висшия съдебен съвет, където бе открита процедура по отстраняването му от длъжност. Той коментира, че не желае да участва в заседанието на комисията, защото всичко било решено предварително. Гешев многократно е заявявал, че ако тези промени бъдат приети, той ще ги атакува в Конституционния съд. Пред депутатите главният прокурор говори за кратко. Той заяви, че промените обслужват "политическата мафия и политическия боклук" и каза, че няма да позволи "Конституцията да се пипа с мазни пръсти". Още по темата: Парламентът форсира приемането на механизъм за разследване на главния прокурор Големият спор При приемането на промените в НПК нямаше спорове. Когато се стигна до разпоредбите на Закона за съдебната власт обаче дебатът се разгоря. Причината е, че с тези нови текстове се изменя сериозно и начинът, по който на длъжност се назначават главният прокурор и председателите на върховните съдилища. В момента за това са необходими 17 гласа. Според новите правила обаче това вече ще се прави с 13 гласа. В оригинално предложения от правителството проект обаче имаше една ключова подробност. Председателите на двете съдилища зависеха и от т.нар. двойно мнозинство, т.е. освобождаването им можеше да стане само ако има и мнозинство от съдиите, избрани пряко от съдиите. По предложение на депутатката от ГЕРБ Рая Назарян обаче това отпадна. Иначе казано съдиите изгубиха двойната си защита, а първоначалната логика бе тъкмо обратната. Идеята на промените бе да се засили контролът върху главния прокурор чрез намаляване на мнозинството нужно за освобождаването му, а не да се направят съдиите по-уязвими. Другият спор бе около предложението във Висшия съдебен съвет да не се назначават действащи магистрати от квотата на парламента. Идеята на тази поправка е да се намали влиянието на главния прокурор върху колегията, защото когато един обвинител излезе от системата, за да отиде в съвета, той обикновено подкрепя позицията на бившия си началник. При връщане в прокуратурата той отново ще му бъде подчинен, така че не може да се очаква кой знае каква независимост докато е член на ВСС. Тъй като предложеният проект предвиждаше парламентът да не може да назначава действащи магистрати и в съдийската колегия, Надежда Йорданова от ДБ предложи това да отпадне. Т.е. депутатите да не могат да избират действащи прокурори, но да могат да гласуват за действащи съдии. Предложението й обаче не бе прието.

Прочети цялата публикация