Емилия Милчева: Лидерският разговор на управляващата "сглобка" вече включва и ДПС

Депутатите ще работят не повече от месец заради местните избори, през което време трябва да приемат десетина закона. Прието в галоп законодателство винаги е застрашено от последващи ремонти – и дори ремонти на ремонта, но тези реформи са на дневен ред още от 47-ото НС и вече не търпят отлагане.

Срещу тях са договорени милиони евро европейски средства и са поети политически ангажименти.

ДПС се намъкна официално в “лидерския разговор”

Затова и съобщението, че лидерите на партии в конституционното мнозинство – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, разговаряли за законодателни приоритети, не е новина. Общата законодателна програма беше първото, за което се договориха още през април ГЕРБ и ПП-ДБ, така че сегашното споменаване на 13-те закона, необходими за Шенген и Плана за възстановяване и устойчивост, е преповтаряне на забравеното старо.

Новината е, че лидерският разговор вече включва и ДПС – “които и без това участват в разговора за подкрепа на конституционни промени, защото тази сесия това ще е един от акцентите на пленарната зала и народните представители”, както обясни председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова.

Само допреди 6 месеца такъв анонс щеше да предизвика шок и ужас, сега не изненадва никого. Промените в Конституцията материализираха основанието партията на Доган и Пеевски, назовавани като символ на задкулисие и корупционерство, да бъде част от управленско мнозинство.

Макар че назначения в изпълнителната власт потвърдиха триъгълната сглобка много преди анонса на Атанасова. Самата тя направи уговорката да не се “опакова” срещата на лидерите като лидерска, защото те така и така си говорят.

Последната обявена лидерска среща беше свързана с уталожването на страстите по бюджет 2023. След една друга – за подобряване на комуникацията между ГЕРБ и ПП-ДБ, бе съобщено, че всеки вторник ще се срещат лидерите на двете коалиции, заедно с премиера Николай Денков и вицепремиера Мария Габриел, за да обсъждат важни теми. Не се получи.

Механизъм за вземане на решения? Ами…

Новината, която липсва в началото на есенния политически сезон, е, че регламент за вземане на решения по назначенията от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС няма. Изглежда, че двете коалиции не са склонни да дават гласност на процеса, доколкото подобни договорки неизменно вървят в пакет – “едно на теб, едно на мен”.

А след като и ДПС е част от лидерския разговор, значи, че взаимодействието се усложнява и едва ли ще стане публично известен механизмът, чрез който “конституционното мнозинство” взема кадрови решения и предварително се уведомяват едни други. Например рокадите в БНБ, при които за подуправители бяха избрани Андрей Гюров (ПП) и Петър Чобанов (ДПС), а номинираният от ГЕРБ Димитър Радев запази поста си на гуверньор за още един мандат, се случиха и без обществото да е наясно за правилата, по които се избират членове на регулатори и бордове.

Конституционните промени – след вота

Отговорът на въпроса дали конституционното мнозинство с над 160-те му депутата ще осъществи промените в основния закон едва ли ще стане известен преди началото на 2024 г..

“Приел съм времевата рамка да стане до края на годината, това има голямо значение за Шенген и Еврозоната”, беше казал Бойко Борисов през юли.

Следващата седмица е насрочено заседание на парламентарната комисия за конституционни промени, на което са поканени представители от Венецианската комисия.

Предстоят обсъждания с представители на академичната общност, магистрати и др. Но преди местните избори видими резултати няма да има. Първо, времето е твърде кратко, второ – би повлияло на изборния процес, ако някоя от партиите в конституционното мнозинство поеме курс към подмяна на основните идеи на съдебната реформа.

Подобен сценарий не може да се изключва предвид участници като ГЕРБ и ДПС, които вече го направиха през декември 2015 г. Въпреки външнополитическото влияние при формиране на настоящата власт, рискът парламентът да се разпусне, когато ножът опре до съдебната реформа съществува. Реформата на КПКОНПИ например се точи от 45-ото НС и е в дневния ред на пети парламент.

А макар и да беше приет механизъм за разследване на главния прокурор, прокурорската колегия към ВСС още не е избрала ad hoc прокурор, който да разследва главния прокурор и неговите заместници. Кадровиците използваха различни доводи, за да прехвърлят процеса към септември, но и сега не бързат.

Кой е по-слабият

В предизборната кампания за местните избори партньорите в изпълнителната власт ще са съперници и изходът от множеството битки ще е за този, който покаже по-малко слабости. Номинациите и реденето на листите винаги са били изпитание за партиите, но за коалициите са още по-тежко препятствие.

Ако за ГЕРБ проблемът е дали – и с кого, да замени свой дългогодишен кмет, който се разследва и е загубил подкрепата на местния бизнес, за ПП-ДБ е в постигането на съгласие чий да е кандидатът за кмет и водачът на листата съветници. Утежняващ фактор за новата коалиция е, че правителството е нейно, а участието във властта неминуемо снижава подкрепата.

За капак – и невижданото бедствие по Южното Черноморие, чиито последици ще “консумира” кабинетът на Николай Денков. Но и при ГЕРБ небето не е безоблачно – бизнес обръчите, които си отгледа партията за повече от десетилетие на власт, обвързани с местната власт, не биха искали промяна на статуквото. Тези настроения ще се разминат с решения на лидера за една или друга номинация – за Бойко Борисов приоритет е личната му сигурност.

Влиянието на партията е отслабено, въпреки първото място на последните парламентарни избори, и в редиците зрее недоволство срещу Борисов заради нарушения в хранителната верига.

Партийният лидер обаче има и персонален проблем в лицето на завърналия се от Дубай хазартен бос Васил Божков. Същият, ползвал протекции за бизнеса си, за които, по собствените му думи, е плащал милиони “такса спокойствие” на Борисов и “Влади Горанов” с посредник Севделина Арнаудова, а след обвиненията на прокуратурата – върл противник на Борисов.

На пресконференция той обяви, че лидерът на ГЕРБ е начело на мафията в България и трябва да бъде изваден от политиката, за да има държавата бъдеще. И ако настоящият главен прокурор успя да смачка “Барселонагейт”, то показанията на Божков може да предизвикат нов гейт – или усещане за такъв.

И макар смяната на министри при ротацията догодина да не е публично обявявана, резултатите от местния вот ще се отразят на баланса. Но няма да съборят правителството.

(текстът е публикуван в euractiv.bg)

Прочети цялата публикация