Зелена и нарастваща икономика без скъп ток и АЕЦ!? Възможно е, според ЦИД

Българската икономика може да позеленява и едновременно с това расте като премахне въглищните си мощности, не строи нови ядрени централи и не се "заключва" в големи енергийни корупционни проекти, които не облагодетелстват обществото. И всичко това без електроенергията да поскъпва, става ясно от представена във вторник пътна карта за климатична неутралност до 2050 г., изготвена от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Документът разглежда два сценария – за преход с постепенно отпадане на топлоелектрическите централи (ТЕЦ) от пазара до 2030 г. и за ускорена трансформация чрез въвеждане на повече възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в същия период. Според анализа, представен от Мария Трифонова, сътрудник на програма "Енергетика и климат" в ЦИД, сегашното забавяне на решенията за съдбата на ТЕЦ, заради политическото говорене, е бомба със закъснител. Бавният и колеблив подход на българското правителство към изпълнението на ангажиментите му по Националния план за възстановяване и устойчивост може да доведе до пропускане на ключова възможност за трансформиране на икономиката и привеждането й в съответствие с европейската цел за климатична неутралност до 2050 г., смятат анализаторите. Според тях е необходимо ускоряване на въглищната трансформация и орязване с 40 процента до 2026 г. спрямо 2019 г на правата на ТЕЦ да замърсяват въздуха. В доклада се отбелязва, че и с ТЕЦ, и без ТЕЦ слънчевите и вятърните енергийни мощности ще растат и въглищните централи нямат никакво отражение върху инвестиционните намерения във ВЕИ. "Важно е обаче да се постигне баланс за дела на различните ВЕИ, за да се намалят разходите по управлението на потоците от "зелен" ток и за изграждане на системи за съхранение на енергия", отбеляза Трифонова. Именно възобновяемите енергийни източници ще допринесат до спад на цените в следващите години, смятат анализаторите. .Според техни прогнози до 2025 г. цените на тока у нас ще се задържат на около 110 евро/МВтч, като основната причина за това е прекалено големият дял на въглищен ток - средно около 40 процента от годишните количества произвеждата у нас електроенергия. Ускореното въвеждане на ВЕИ може да свали цената на тока до 81-82 евро/МВтч в България около 88 евро за региона след 2025 г. След това обаче цената ще тръгне отново нагоре и ще стигне 95 евро през 2040 г., за да се върне на нивата от 110 евро/МВтч до 2050 г., каза Трифонова. Тя обясни това с необходимостта от възвръщаемост на инвестициите в системи за съхранение на енергия – независимо дали са батерии или ПАВЕЦ. Експертката отбеляза, че в крайна сметка всички тези прогнози може да се променят при навлизането на нови технологии на електроенергийния пазар. "Ще има флуктуации, но не и екстремно високи цени, каквито имаше миналата година", заяви Трифонова. Според анализите на ЦИД при такива очертаващи се цени на тока изобщо не е необходимо изграждането на нови ядрени мощности у нас, защото според анализи на Европейската комисия цената на ядрения ток от нови централи ще е около 120 евро/МВтч, което го прави неконкурентен. Нови ядрени електроцентрали не следва и да се планират преди 2040 г., когато България потенциално следва да предвиди инвестиции в замяната на двата съществуващи реактори в АЕЦ "Козлодуй", посочват от центъра. В доклада се обръща внимание на необходимостта от ясен график за трансформация на въглищните региони чрез ефективно използване на наличните програми за техническа помощ, както и на Механизма за справедлив преход, REPowerEU и Фонда за модернизация. Тези средства трябва да се насочат за икономическо преструктуриране, преквалификация на работниците, интелигентна специализация на иновативни индустрии и внедряване на технологии за възобновяема енергия и съхранение. Следва и да се насърчават всички възможни мерки за повишаване на енергийната ефективност, като това трябва да бъде основен приоритет в енергийната стратегия на страната, смятат от ЦИД . Намаляването на енергийната консумация ще намали зависимостта от внос на енергийни източници и ще увеличи устойчивостта на електрическите и газовите мрежи. Анализът показва, че не е икономически оправдан прекомерният фокус върху изграждането на скъпо струващи мощности за съхранение на електроенергия чрез батерии, тъй като те не следва да са необходими за балансиране на електроенергийната система преди пълното спиране използването на въглища и природен газ. В доклада се засяга и потенциала на България за офшорна вятърна енергия, необходимостта от финансиране на мрежи за интелигентно управление на енергийните потоци и балансиране на възобновяемите енергийни източници.

Прочети цялата публикация