На първо сито: Край на частните лаборатории на граничните пунктове

Частни лаборатории, разположени на граничните пунктове, занапред няма да могат да извършват контрол на влизащите в страна плодове, зеленчуци и животни. Това приеха на първо четене депутатите в парламента с промени в Закона за агрохранителната верига. Очаквано инициативата идва от депутатите от ПП-ДБ предвождани от Кирил Петков, Асен Василев, Атанас Атанасов, Владислав Панев, Христо Иванонв и др. Какво казва забраната? "Изпитания на проби на категории животни и стоки..за целите на официалния контрол на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, се осъществява единствено в лаборатории на Българската агенция за безопасност на храните"" казва приетият текст. Там се и добавя, че дейностите по този контрол не могат да бъдат превъзлагани. Законовата поправка се отнася за всички гранични пунктове на държавата, а не само за ГКПП "Капитан Андреево", нашумял с прочулата се частна лаборатория "Евролаб 2011", която държеше монопола върху печелившия бизнес с фитосанитарния контрол там. Частната лаборатория там бе забранена още по времето на първия кабинет на Кирил Петков Според някои оценки, обявени по време на първия кабинет на Кирил Петков, тази дейност генерира по 5 хил. лева на час, което обяснява мощния отпор срещу предишната власт, която реши да върне контрола в ръцете на държавата. "Граничният контрол е елемент от националната сигурност. Осъществяването на този контрол чрез частни лица е порочна практика, която следва да бъде пресечена", се казва още в мотивите на вносителите. От 20 години монополът върху печелившия бизнес около фитосанитарния контрол на "Капитан Андреево" е поверен на частни фирми. Първо това се случи с 10-годишен договор за наем на частната фирма "Интерпред Еврологистик", представлявана от Размиг Керопе Чакърян, известен като "Ами". Договорът изтече в края на 2021 г. Именно на Нова година фирмата бе заменена от споменатата - "Евролаб 2011". Неин собственик, според Търговския регистър, е Васил Димитров, но проверка на сайта BIRD откри връзки с издирвания от Интерпол в миналото за участие в организирана престъпност Христофорос Аманатидис-Таки. Гласове за отлагане Приемането на закона предизвика и полемика в пленарната зала. От ИТН призоваха законът да бъде приет окончателно, едва след като държавата има готовност да извършва контрола. "Смятаме, че държавата трябва преди това да се подготви и БАБХ да имат готова изградена лаборатория на КПП-то, защото иначе ще се получи това, което се получи, когато беше спрян контролът от частната фирма и след това стоката ходеше до София. Имаше прозорци, в които нямаше проверка. Забавяха се резултатите... Въобще става един весел хаос", посочи Тошко Йорданов от ИТН. Даниел Петров от "Възраждане" настоя за формиране на работна група по казуса с контрола по границата. "Това кой ще извършва контрол - дали частна или държавна лаборатория, не става със законопроект, а със заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Ако той реши в един момент да заобиколи законопроекта, ще издаде заповед частна лаборатория, която се намира физически в съседния парцел на територията на ГКПП-то, да извършва целия този контрол", каза той. Частните лаборатории ни отдалечават от Шенген Вносителите посочват още, че частните лаборатории на границата отдалечават България от влизане в Шенгенското пространство. "Продължаващото с години неглижиране на този въпрос (за частна лаборатория на границата - б.а.)отдалечава страната от членство в Шенгенското пространство. Наред с всички мерки, свързани с осигуряване на върховенството на правото, е необходимо да се приемат и мерки за подобряване на граничния контрол. Смятаме, че предложените промени постигат именно тази цел", пишат ПП. И допълват, че регламентите на ЕК изискват за граничния контрол на храни и животни да отговаря държавата. ПП цитира еврорегламент, който казва, че "отговорността за прилагането на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига се носи от държавите-членки". Скандалът Самият скандал с "Капитан Андреево" набра скорост след като в началото на лятото миналата година излезе запис за потенциално предлаган подкуп на тогавашния шеф на БАБХ Христо Даскалов, както и заплахи към депутати от "Продължаваме промяната". В интервю за Mediapool тогавашният зам.-министърът на земеделието Иван Христанов изрази мнение, че именно огромните засегнати частни интереси от бизнеса на границата са действителната причина да падне правителството на Кирил Петков. Последното служебно правителство на Румен Радев обяви помещения на границата с Турция за обекти от националната сигурност. Още тогава Иван Христанов открои потенциални пропуски и възможности за заобикаляне на правителственото решение. Тогава той коментира, че по негова информация реално само две помещения на пункта ще са елемент на националната сигурност, а за другите режимът остава както досега.

Прочети цялата публикация