Fakti.bg | 13.11.2023 18:34:46 | 162

Богдана Лазарова: Разследващата журналистика по света и у нас


Който познава Богдана Лазарова, а тя е добре известна и уважавана в колегията, знае за нейната неизчерпаема енергия и журналистически хъс да изважда на светло проблеми и теми от задкулисието, свързани със сенчестата страна на нашия живот, умишлено държани в сянка от общественото внимание, пише Obache.bg. Умее да задава неудобни въпроси и да разплита сюжети, които изглеждат табу и опасни за повечето от нас. Автор е и изпълнителен продуцент на единственото предаване за разследваща журналистика, „Следите остават“ по БНТ. 10 години от живота ѝ са свързани и с Дарик радио, където е автор на разследващото предаване „Афера, излъчило над 200 журналистически разследвания за 5-годишното си съществуване (2006-2011 г.). Сред тях и това, за неотваряното досие „Папа“ на българското разузнаване 28 години по-късно, за което тя получи наградата Golden Ambrellа на международния медиен фестивал Mediamixx 2009 в Албена.

Богдана Лазарова е автор на три книги с журналистически разследвания „Афера“ (2006), „Държавна сигурност и изчезналите съкровища“ (2010) и „Оня списък – първият разгром на разузнаването“ (2011). За разследванията си в предаването „Афера“ и заради цялостната си работа водещата Богдана Лазарова получи наградата „Глас на годината на Дарик радио“ за 2006 година.

Автор е на 2 документални филма по БНТ – „В сянката на демокрацията“ (2020 г) в 2 части за прехода на България към демокрация в годините 1990-94 г, и документалния филм в 2 части „Паяжината на Гешев“ и „Загадката на Гешев“ – журналистическо разследване за съдбата на изчезналия през 1944 г царски полицай Никола Гешев.

Богдана Лазарова има 9 награди и 8 номинации за награди за журналистическата си дейност. Носител е на наградата за разследваща журналистика „Радостина Константинова“.

От 3 години тя е член на журито на два престижни европейски форума: фестивала за разследваща журналистика „Дафне Галиция“ на Европейския парламент и фестивала PRIX EUROPA под егидата на Европейския съюз за радио и телевизия EBU.

Разследванията На Богдана от предаването на предаването „Следите остават“ по БНТ за действащи фирми на убити преди 20 години в гангстерската война престъпни босове, за замърсяването с арсен в Монтанско и за рисковото състояние на язовир „Огоста“ влязоха в селекцията на фестивала за телевизионни и радио продукции PRIX EUROPA

От нея можем да научим не само как работи един разследващ журналист у нас, какви качества са нужни, с какво се сблъсква, но и как работят и колегите в европейските и световните медии, какви теми ги вълнуват и като цяло каква е картината на на проблемите в международен план, които осветляват техните разследвания.

– Богдана, отдавна работиш на полето на разследващата журналистика и то във времена, в които сякаш интересът на журналистите към разследването намалява все повече. Кое те подтикна и кое поддържа интереса ти трайно да се занимаваш именно с този труден жанр?

– Първият човек, който ме насочи към към разследващата журналистика и ме подтикна за първите стъпки беше Нина Селвелиева. Това доведе до факта, че правих пет години в Дарик радио предаване за разследваща журналистика. Това е много трудно като радиожанр, защото там няма картина, ако няма и някой с гласа си да говори, няма как да покажеш за какво става дума. Но пък оттам излязоха три книги, в които събрах разследванията с по-голяма историческа стойност .

– Струва си да припомним за тях, защото проблемите, с които се занимават, засягат и днес обществения и политическия ни живот.

– Между другото, предисторията на някои от тях е интересна. Те са на базата на предаванията, излъчени по Дарик. Първата книга е за т.н. „скрит транзит“. Това е термин на службите, с който се означава контрабандата с оръжие, наркотици, злато, сребро, акцизни стоки и пр., осъществявана от Държавна сигурност – Второ главно управление, след това IV-то икономическо управление на ген. Величков, което се отделя от него, и III-та дирекция, която става КИНТЕКС. Изпитвам гордост, че до моето разследване всичко това беше в сферата на митовете и легендите, и се говореше само на маса, че Държавна сигурност се е занимавала с контрабанда, а аз го показах с дати, имена, цифри и факти, укази и постановления, които показват, че това е било официална държавна политика.

А за следващото разследване е виновен проф. Кушлев, който беше първият председател на новосъздадената Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество: той ме ядоса, защото, ако си спомняме добре, излезе и се похвали, че комисията е запорирала фирми и имоти на братята Маргини за 120 000 лева. И аз се изсмях. 120 000 лева образно казано са джобните пари на единия брат за един ден. И тогава излъчихме по Дарик истинските пари и имоти на двамата, схемите през поставени лица, имение в Марбея, аржентински и доминикански паспорти… Което имаше две последици. Първата, че ГДБОБ преписа моето разследване, оформи го във вид на доклад, внесе го в в прокуратурата и Софийска градска прокуратура образува основното разследване срещу тях за пране на пари. А втората – че на следващия ден ми се обади единия от адвокатите им. За радост, нямаше по-опасни последици.

Във втората книга, къде на майтап къде наистина, бях решила да правя някакви по-леки жанрове, аман с тая ДС, с тези тежки теми – ще тръгна по следите на една иманярска легенда: има ли или няма гробница на египетската богиня-котка Бастет в Странджа. Сега вече това мое разследване е широко преписано в интернет.

Там обаче, като се дръпна конеца, като излязоха каналите с антики на Държавна сигурност… Е, не ми било писано да правя леки жанрове.

А там имаше още един интересна предистория на разследване във втората книга: Путин беше на посещения в България. Дали не се лъжа, единственото му посещение, на гости тогава на президента Първанов. Двамата дават пресконференция след това. И аз я гледам по телевизията, защото никога не съм била политически репортер, за да присъствам. Изведнъж президентът Първанов, както говори за газови трасета, шлемове и пр., без никаква връзка съобщава, че е поискал от руския държавен глава българските документи от т.н. „Особый архив“. При което аз буквално се изправям права пред телевизора, а за мое огромно учудване нито един от присъстващите журналисти не вдигна ръка да попита за какво става дума. Първанов е историк, той знае за какво говори, ако не иска да го питаш, няма да го каже на пресконференция. Никой. Не се изисква много да попиташ: какъв е този архив, за какви документи става дума. Та тогава каквото можах събрах: какъв е този архив и за какво става дума. Най-кратко казано, по време на Втората световна война както немците, така и руснаците са грабили картини, ценности, документи. Това, което руснаците са изнесли, е вкарано в този „Особый архив“. За него не в Русия, не в Москва, а в Кремъл, са знаели цифром и словом 3-ма души. В него има много интересни неща. Например, там е архивът на световното масонско движение, окултните занимания на Хитлер и т.н… Разказах това, до което се добрах по темата какви български документи има вътре.

Има и още нещо интересно във втората книга, което рядко се чува: през 1955 г един израелски пътнически самолет, който нарушава нашето въздушно пространство, е свален от наши изтребители. И се оказва, че това е първият случай в света, при който цивилен граждански самолет е свален от военни. Следващият случай е цели 30 години по-късно, когато през 1983 г. СССР свали един южнокорейски самолет. Нашият случай е много мистериозен, защото се нарушава нашето въздушно пространство, нашите пускат позивна, няма отговор, продължава да лети към Петрич, за да продължи към Атина, в последния момент нашите взимат решение да го свалят. Но интересното е, че няма как да е объркал пътя, пилотиран е от личния пилот на Чърчил до преди няколко години във войната. До ден днешен не е ясно каква е причината. Едната хипотеза е, че на Виена са качили по размяна някакъв шпионин. Израел завежда дело срещу България в Парижкия арбитраж и нашата комисия, която разследва мястото на катастрофата край Петрич, установява огромен брой малки сребърни топчета, които по никакъв начин не са част от двигателя и конструкцията на самолета. Не е ясно какво са превозвали.

Третата книга се казва „Оня списък“. Първият разгром на разузнаването“. Става въпрос за случая от 4 февруари 1992 г, когато Ахмед Доган влиза в Турското посолство и занася няколко документи на посланика, единият от които е списък с над 1300 имена на всички български цивилни и няколко военни разузнавачи на дипломатическо прикритие в 79 посолства в целия свят. Това е първото и единствено оповестяване на документите от строго секретното следствено дело по случая. Девет месеца чаках всички 4 тайни служби да си разсекретят документите, макар че им беше изтекъл срокът. Но и до ден днешен останаха въпроси, на които не може да се отговори. Например защо Доган го е извършил с пълното и ясно съзнание, че това е престъпление по глава Първа от Наказателния кодекс? Тогава президентът Желев беше наложил вето върху смъртното наказание, но то още не беше отменено. Аз мога да изразя само едно предположение, тъй като отговор на този въпрос между кориците на делото няма. Тези оповестени разузнавачи са предимно офицери от Първо главно управление на ДС, външното разузнаване. Тези офицери в посолствата на България по света, са държали връзката с така наречените фирми-папки, задграничните дружества. Осветявайки ги, така се извършва актът на физическо прекъсване на връзката с тези задгранични дружества, в които оставят огромни пари. Огромни пари! Които след това бяха реинвестирани в България под формата на уж чуждестранни инвестиции, с които се купуваше приватизационна собственост и пр. И това би отговорило на въпроса защо Доган не е бил в състояние да откаже това, защото той два пъти е оповестяван официално от Комисията по досиетата като агент на Първо главно управление на ДС. Но това може да е само предположение. В документите по делото такива следи няма. На този въпрос може да отговори само г-н Доган. Но той не пожела да даде интервю. Така е решил.

– Дала си богат материал, дано и други колеги да се заинтересуват и продължат тези разследвания, защото и днешният ни живот още е в плен на тази липса на отговори кой и как присвои държавата. А какви са последиците след случая?

– Ако днес отвориш вестниците и тръгнеш да ровиш, ще намериш нещо съвсем друго, а не това, за което аз говоря. Тогава случаят беше удавен в едно огромно море от политическо говорене и на всичкото отгоре този списък с имена беше публикуван във в. „Репортер 7“. Така ако днес попиташ някой за случая с „Оня списък“, той ще се сети за публикуваните във вестника имена, а не за действителните събития. А делото е прекратено скоро след това, никога не е стигало до повдигане на обвинения и съд.

- Как се бориш с трудностите и пречките, с които се сблъскваш, доколко Националната телевизия ти е гръб сега ?

– Националната телевизия е много висока трибуна. Всяко мое разследване се гледа. Това личи по резултатите, и даже не става въпрос дали ще бъде образувано разследване или не, но има вече вече внесени няколко законопроекта след мои разследвания. Има множество депутатски питания към различни министри. Което никак не е малко. Но иначе, трудността да правиш разследваща журналистика става все по-голяма. Първо, в стремежа да се сложи ред в администрацията се приеха няколко закона, които определено затрудняват. А и това, което законите позволяват, администрацията пък не смее да го свърши. Освен това лесният достъп до огромното море от информация в интернет, която затрупва хората, буквално обърква. Започваш да губиш нишката къде какво търсиш. И третата трудност е, че за съжаление, все по-малко колеги, особено младите журналисти, искат да правят разследваща журналистика. Просто не им се занимава, защото това е най-трудният жанр. Не е като да се показваш с един микрофон или да правиш риалити шоу. Не искам да подценявам жанровете, но въпросът е, че разследващата журналистика е много труден жанр. А и да си кажем истината. В нито една държава институциите не обичат разследващите журналисти.

– Е, поне ние, журналистите, да го признаем. В това отношение не случайно имаш награди, присъдени от колегията.

– Те са най-ценните. Защото колегите знаят тежестта и цената на тази работа.

– Тази година си участник и в две журита на международни медийни фестивали – този на Европейския парламент „Дафне Галиция“ в Страсбург и на Европейския съюз за радио и телевизия PRIX EUROPA в Берлин. Това са много престижни форуми. Какви теми и проблеми вълнуват разследващите журналисти в Европа и по света, каква картина дават те на проблемите, които занимават и вълнуват хората?

– Много се радвам, че преди 3 години Европейският парламент създаде този международен медиен фестивал за разследваща журналистика, кръстен на името на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, която беше взривена за нейни материали преди пет години. Тази година имаше подадени 268 материала, което показва голям интерес. Важно е, че два големи престижни органа отделят внимание на разследващата журналистика. Защото нашата професия много девалвира в световен мащаб.

Финалните селекции, тоест, най-доброто, което колегите европейски журналисти представят, дават една много интересна картинка на събитията по света през годината. Например миналата година на фестивала „Дафне Галиция“ голямата награда спечели френският журналист Карол Валаде, който заедно със своя оператор са вече седма година в Африка. Те за първи път разказаха на света, че има руска частна армия „Вагнер“, какво представлява тя, какво прави в Африка, как налага руско влияние по този начин. До този момент почти никой не беше чувал, че има такова нещо.

– Само да си представим как е осъществено подобно разследване...

– Той е успял да се внедри в руски среди там. Точно тук е и другата трудност и голямата разлика с България. Колегите правят на година, даже на две години по едно голямо разследване. И бюджетите са такива, че това стига за издръжка на екипа, снимки и пътувания за цялата година. Тези, които печелят наградите, разполагат с бюджет между 300 и 500 хиляди евро. Ние тук изобщо не можем и да сънуваме подобни пари. Камо ли да си позволи някоя наша медия един журналист цяла година да работи само за един материал.

Но и миналата, и тази година имаше уникално интересни неща. Миналата имаше едно направо стратегическо разследване на фестивала „Дафне Галиция“ – „ Как Китай иска да изгради най-мощната армия в света“ на Мира Сис от Белгия, която разкрива как Китай с тази цел внедрява китайци докторанти във всички европейски университети. По този начин цялата научна информация, особено по такива чувствителни теми, като армия и отбрана, абсолютно легално изтича към Китай. Белгийската журналистка беше установила с екипа си 2994 такива научни труда, изтекли към Китай.

Пак миналата година шведският журналист Фредрик Лорин и екипът му бяха направили голямо разследване за голямата телекомуникационна компания ERICSSON, която плаща плаща подкупи на Ислямска държава и по този начин си осигурява широк пазар за продукцията си. „ ERICSSON и ИДИЛ“! Нещо, което не можем да си помислим да направим, защото сме ограничени със всякакви търговски и банкови тайни..

И още едно от миналата година: „Диктатура без възражения“ на холандските журналисти Сандер Ритвелд и Нортберт Райнтиенс. Става въпрос за един от най-жестоките режими в света, в Руанда, където през 1994 г по времето на кървавия геноцид са изтребени близо един милион души. И същото време колегите журналисти откриват, че Холандия финансира Руанда, налива милиони, за да ѝ оправи съдебната система и да им обучава магистратите! Звучи абсурдно.

А швейцарските журналисти Франсоа Пиле и Мари Морис показаха как зелените фондове, които са много на мода по света, всъщност инвестират в най-замърсяващите компании и производства.

И пак миналата година един журналист от ARD, Петер Крейслер, беше направил разследване „Изборни кампании под прикритие – как PR журналистите ни манипулират.“ Беше се внедрил в големи международни PR агенции, които буквално ползват безскрупулни методи – дигитални инфлуенсъри, масова манипулация, реч на омраза, фалшиви новини, как се добират се до данните на хората и използват стратегии и техники за влияние върху мнението им.

Много интересно разследване на Ханна Такала от Финландия беше представено в Потсдам на фестивала PRIX EUROPA миналата година – “Истинската цена на риалити телевизията“. То пък разкри обратната страна на риалити предаванията. Тя разследва три формата и става ясно, че независимо от забраните, вписани в договорите с участниците, са били излъчвани техни голи снимки, изнасилване на едната участничка е било излъчено. Във всички скандинавски страни става огромен скандал, в резултат на което тези три шоупрограми, между които Биг Брадър, са спрени.

– Казваш, че тази година направо си била шокирана от някои материали?

– Австрийският журналист Маркус Преслмайер на фестивала „Дафне Галиция“ представи разследването си „Без право на училище: Защо децата с увреждания се лишават от право на образование“. Оказва се, че ако децата с увреждания в Австрия след 9 клас искат да продължат образованието си, ги карат да кандидатстват отново в училищата, но училищните власти редовно отхвърлят молбите им и те остават без завършено образование. За мен беше огромна изненада, че такова нещо може да се случи в страна като Австрия. Това е отказ от образование.

Пак на фестивала „Дафне Галиция“ тази година френският журналист Рафаел Туал разкрива, че след пандемията онлайн индустрията с изнасилвания на деца процъфтява. Деца се изнасилват на живо онлайн в интернет и ези клипове се продават, като цената се качва в зависимост от степента на насилието. Може да се стигне до смърт на детето. 300 французи са разследвани за такива ужасяващи престъпления.

Много интересно беше тази година и разследването на швейцареца Рикарсо Багнато „Консултантският вирус“, с което отговаря на въпроса, кое накара европейските държави да купуват толкова много и толкова скъпи антиковид ваксини. Разкрива, че това е работа на глобални консултантски фирми, като McKinsey ΚΡΜG, Deloitte или Boston Consulting Group, които печелят по един трилион долара годишно. Като консултантските и лобистки фирми са и в конфликт на интереси, защото работят и за фармацевтичните компании, и за правителствата, които са купувачи. И ние в България купихме толкова много ваксини, които се изхвърлят, така е във всички страни.

Ето как изглеждат европейските журналисти, направили най-добрите разследвания за миналата година на фестивала PRIX EUROPA. Нашите политици може и да не са начело на класациите, но в тази група сме две българки – втората е Мария Георгиева, която живее в Швеция. Bogdana

Имаше две ужасяващи разследвания, по едно във двата фестивала, за така нареченото „вечно“ замърсяване. На фестивала PRIX EUROPA холандският журналист Рулоф Босма разказва за така наречените PFAS химикали, които причиняват рак, безплодие и още десетина заболявания – вещества, които се използват за производството на множество стоки за бита, дрехи, шампоани тигани с тефлоново покритие, текстил опаковки за храни, хирургически халати, мобилни телефони. Те са много токсични. Открити са в кръвта на 99% от хората в САЩ, за което фирмата производител Дюпон е платила обезщетения от милиарди. Най-ужасяващото е, че тези химикали причиняват вечно замърсяване. Не могат да се изчистят, проникват в подпочвените води, от там в питейната вода и остават завинаги.

Имаше, разбира се, и шпионски разследвания.

– Мисля си обаче, че всички тези мръсни тайни няма как да станат явни, ако един журналист не си свърши работата и не ги огласи. Доколко това огласяване има ефект и се стига до промяна на нещата, предприемане на мерки?

– Изглежда, че все пак има някаква власт разследващата журналистика, защото ето например Катаргейт, „Тайните на Абу Даби“ на Ян Филипин от Франция, където става дума за частна швейцарска разузнавателна компания, която работи полза на службите на Обединените арабски емирства, или „Гръцкият Уотъргейт“ – тези разследвания имаха сериозни последствия. Включително и за ваксините има образувано разследване срещу председателката на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен и срещу няколко евродепутати. Тоест, мерки се взимат.

Случаят с гръцкия Уотъргейт е много интересен: ноември миналата година гръцкият журналист Костас Ваксеванис разкрива наблюдението от гръцкото правителство чрез тяхната разузнавателна служба на политици, журналисти магистрати, министри с един софтуер, наречен предатор (predatore – хищник англ.) И включително Европейският парламент изпраща специална комисия да разследва Гръцкото правителство, което отрича, но Комисията изцяло потвърждава фактите. Тук вече европейските власти вземат мерки.

Като говорим за шпионски разследвания, свързани с Китай, тази година на фестивала PRIX EUROPA в Берлин беше изнесено също нещо на тази тема -„Тихата инвазия или стратегията на Китай на Балканите“ на Майкъл Вех от Германия. Той разкрива как Китай налага на Балканите своите геостратегически интереси, повече от всеки друг регион. Става дума за Сърбия и Черна гора. Той разглежда как 20 години след срещата в Солун, където на Западните Балкани е обещано членство в ЕС, но оттогана това непрекъснато се отлага и хората в тези страни вече не вярват, че това някога ще се случи. От което се възползва Китай и изъвршайки икономическа инвазия, обвързва тези страни. Става дума и за огромното замърсяване от местната мина в град Бор, взета от китайци, за която аз също миналата година частично правих разследване, защото това замърсяване през граничната река Тимок замърсява и нашата територия и в региона Брегово, Видинско имаме вече 4000 декара замърсена земя, извадена от регстъра на земеделските земи), напълно отровена.

– С какви трудности се сблъскват колегите в Европа?

– Има нещо много обезпокоително, което мислех, че само на мен ми се е случвало, но се оказа, че от това се оплакват всички колеги от всички европейски страни, които правят разследвания. Оказва се, че политиците и институциите не отговарят и мълчат. Ти подаваш 10-20 мейла, покани за интервюта, изпращаш въпроси, а отсреща се мълчи. Затова отсрещната страна масово липсва, почти никоя от тези държавни институции не иска да говори. Явно е европейска тенденция.

– Как се постъпва тогава?

– В такъв случай нямаш друг вариант, освен да покажеш, че си пращал мейли, че си питал, дял си възможност, но отсреща се е мълчало. Но виждате, че колегите не се отказват и разследванията все пак се получават. Разказахме бегло за някои от по-интересните от последните години. Виждате каква интересна картинка дават на събитията и тенденциите. Оказва се истина, че някои неща, като климатичните промени и замърсяванията не са митове, а са си чиста истина, и най-вече, че разследващата журналистика все още има сила и значение. И е много важно, че институция като Европейския парламент ѝ дава сериозно рамо.

В този свят на липса на ценностна ориентация, в този огромен поток от информация, в която човек не може да се ориентира кое е вярно и кое не, и това изкривява до голяма степен събитията. И може би затова е още по-важно да има разследваща журналистика и тя да покаже действителните събития.

Прочети цялата публикация