Бивши министри на ГЕРБ нападнаха бюджета на Василев (обновена)

Бившите министри на финансите от ГЕРБ Симеон Дянков и Владислав Горанов засипаха с критики представения в петък вечерта от финансовия министър от ПП-ДБ Асен Василев проектобюджет на държавата за 2024 г. Те дадоха да се разбере, че партията на Бойко Борисов не би трябвало да подкрепи законопроекта в този му вид и смятат, че няма смисъл да започва разговорът за това как да се харчи, при положение че рамката е тотално нереалистична и неприемлива. И Горанов, и Дянков не са съгласни с политиката на бюджетни дефицити, заложена от Василев чак до 2026 г., стана ясно от техни интервюта за бТВ. Въпреки че лимитът от 3% е в рамките на Маастрихтските критерии, ежегодното поддържане на умерени дефицити, особено на фона на икономически растеж от 3.2%, не е правилна политика, смятат финансистите. Дянков, проверяван в миналото за манипулация на данни в на спряното впоследствие изследване на Световната банка "Doing Business", смята, че ГЕРБ не бива да се съгласява на повече от 2% дефицит за 2024 г. с цел държавата да покаже, че публичните финанси се връщат в посока консолидация. Според Горанов, санкциониран по глобалния закон на САЩ "Магнитски", Василев няма обществената легитимност да задлъжни бъдещите поколения с около 25 млрд. лв. за четири години. В проектобюджета Асен Василев залага вдигане на дефицита до 5.8 млрд. лв. тази година, 6.2 млрд. лв. през 2024 г., 6.5 млрд. лв. през 2025 г. и близо 7 млрд. лв. през 2026 г., което сумарно прави малко над 25 млрд. лв. "Колегите от "Продължаваме промяната" нямат легитимност да го направят с техните 30-40 депутата. Когато взимаш парите от синовете и внуците си, то трябва да се ползваш с много голямо обществено доверие", заяви бившият финансов министър. "Няма смисъл да се говори по разходната част на бюджета, като не сме се разбрали за рамката. ГЕРБ не трябва да се унижава и да подкрепя всякакви дивотии", каза Горанов. Освен че вкара страната в големи дългове, и то в условията на икономически растеж, тегленето на все по-големи заеми сериозно ще вдигне разходите за лихви. Към края на 2022 г. държавният дълг беше в размер на 36.1 млрд. лв. (21.5% от БВП). Ако бюджетната рамка на Василев бъде одобрена, в края на периода дългът ще достигне 66.5 млрд. лв. (28.8% от БВП). Това значи и сериозен ръст на ежегодните разходи за лихви – от 594 млн. лв. през 2022 г. до 967 млн. лв. през 2024 г. (при 12.7 млрд. лв. нов дълг) до 2.3 млрд. лв. (1% от БВП) през 2026 г. "Ако се сравняваме с останалите европейски държави като процент от БВП, ние сме на едно прилично ниво на външен дълг, защото имаме едни от най-ниските размери. Това обаче в никакъв случай не е достижение на Асен Василев. Това е политика, поддържана от всички правителства след 1997 г. С приватизацията успяхме да намалим дълговото бреме", поясни Горанов. По думите му цялото увеличение на пенсиите, което се случи в последните години в нарушение на пенсионния модел, се плаща не от това, което създава икономиката сега, а от бъдещите доходи на сегашните деца, които един ден ще връщат дълговете. Другата сериозна критика на финансистите на ГЕРБ е към събираемостта на приходите. След като гласуваният само преди 3-4 месеца бюджет е сметнат погрешно и няма да се изпълни с 2.3 млрд. лв. в частта за приходите (от които близо 1 млрд. лв. по-малко ДДС), не е редно да се залагат кухи и нереалистични постъпления в Бюджет 2024, смятат и Дянков, и Горанов. По оценка на Горанов данъчните приходи в проекта на Василев за 2024 г. са надути с около 1.5 – 2 млрд. лв. В проекта на Василев за 2024 г. са заложени данъчно-осигурителни приходи в размер на 60.2 млрд. лв. Според Горанов обаче фискът не може да събере повече от 57-58 млрд. лв., което прави приблизително 28% от БВП. "Обикновено българската икономика генерира трайно при сегашната данъчна система малко под 28% от БВП приходи от данъци и осигуровки. Това, което показва Асен Василев като тенденция в българския бюджет, тоест в тригодишната прогноза, е, че още от следващата година тези данъчни приходи ще започнат сериозно да нарастват като дял от БВП – нещо, което без промяна в данъчната политика изглежда като кухи приходи с оглед постигане на определени разходни цели", смята Горанов. Най-нереалистични според бившия финансов министър са записаните постъпления в размер на 2 млрд. лв. догодина от нововъведената такса за вноса и преноса на руски газ през българската територия. Горанов призна, че му е любопитно дали "Булгартрансгаз" ще внесе някакви приходи във вторник – 14 ноември, защото в законодателството е предвидено въпросната такса за пренос на руски газ да се плаща от компанията. Според него дружеството не разполага с такъв финансов ресурс, за да превежда подобни вноски към бюджета. Дянков е пресметнал още по-голямо неизпълнение на данъчните постъпления догодина – с около 5 млрд. лв. "Изглежда все едно сутрин на закуска имате торта "Гараш" и след това нямате никаква храна за обяд, вечеря и за следващите дни. Харчи се изведнъж всичко. Проектобюджет 2024 е абсолютно нереалистичен в приходната си част, в никакъв случай няма това да се изпълни", коментира той, използвайки типичната си кулинарна лексика. Според Симеон Дянков България няма как да влезе в еврозоната с предложения от Василев бюджет. "Обещават се тези захаросани изделия в началото. След това до март-април ще се види, че този бюджет не може да се изпълни. ЕК идва през април с прогнозата си за еврозоната. Още на 15 януари ще знаем и годишната инфлация, и дефицита и още тогава ще е ясно, че няма да влезем в еврозоната. Официално ще го знаем през април, но времето за разговори за нов финансов министър е 15 януари", допълни Дянков, който определи кабинета "Денков" като "правителство на "Лукойл". Някои от заложените конкретни приходни мерки също са под въпрос, защото срещу тях има силен бизнес отпор и в същото време – слаба политическа воля да се случат. Василев е заложил повишаване на максималния осигурителен доход от 3400 лв. на 3750 лв. (през 2024 г.), 4130 лв. (през 2025 г.) и 4430 лв. (през 2026 г.), което следва да вкара в бюджета допълнителни 302.5 млн. лв. само през 2024 г. Срещу мярката обаче вече се обявиха много работодателски организации, включитлно тези на заетите в ИТ сектора. От пакета мерки за повишаване на данъчната събираемост Василев е записал допълнителни 740 млн. лв. ДДС и корпоративен данък, като още отсега е ясно, че за много от промените липсва политическа подкрепа. Един от тежките спорове за бюджета се оформя около ставката за ДДС върху ресторантьорските услуги. Въвеждането на допълнителния данък печалба за мултинационалните корпорации до ефективна ставка от 15% следва да доведе до 220 млн. лв. допълнителни постъпления в хазната. И по тази линия се очертава битка в парламента, независимо че става дума за световно решение. 

Прочети цялата публикация