"Сглобката" ще се заеме с партийното финансиране след Нова година

ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС са постигнали съгласие да се заемат с въпроса за изсветляване на финансирането на партиите, което може да доведе до увеличаване на партийната субсидия, но и до въвеждане на допълнителни ограничения за даренията от физически лица, научи Mediapool от свои източници в парламента. Очаква се темата да бъде поставена за обсъждане в парламента след Нова година. ПП-ДБ настоява за намаляване на частните интереси при финансиране на партиите, а съпредседателят на формацията Христо Иванов нарича това "национализация на партиите". "В момента има твърде голям риск партиите да изпаднат в завимости от частни интереси, за което няма регулация. От тази гледна точка трябва да гарантираме, че те са национални партии, а не частни", коментира Иванов пред Mediapool. Той постави въпроса с партийното финансиране в контекста на борбата с корупцията по време на посещението на Лаура Кьовеши в България на 9 ноември. Сагата с партийните субсидии Въпросът с партийната субсидия стои от години. До 2019 година партиите трябваше да получават по 11 лева на подаден за тях действителен глас. Тогава обаче от екипа на Слави Трифонов, който още не беше влязъл официално в политиката, разкриха, че вместо по 11 лв. на глас, през 2018 година политическите сили са получавали по 13 лв. Причината била, че партиите не получавали пари само за гласовете, които са подадени за тях, а си разпределяли пропорционално всички действителни гласове. Тогава управляващите от ГЕРБ оправдаха разминаването в полза на партиите с това, че при начисляването на субсидията са отчетени и гласовете "не подкрепям никого". По-късно се разбра, че повече пари са получавани и преди 2018 година. След избухването на скандала, бе решено партиите да върнат надвзетите пари. Междувременно тогавашният премиер Бойко Борисов се появи изненадващо в парламента, за да обяви, че предлага орязване на субсидиите от 11 на 1 лев на глас – нещо, за което агитираше и Слави Трифонов и беше част от референдума му през 2016 година. За кратко субсидията беше именно по лев на глас, като междувременно по идея на Делян Пеевски беше позволено безлимитно финансиране на партиите от бизнеса. Субсидията беше увеличена само няколко месеца по-късно от 1 на 8 лева на глас, колкото е и сега. Безлимитно частно финансиране продължи да съществува като законова възможност до 2021 година, когато Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни всички разпоредби, които регламентират тези дарения. Колко субсидии получават партиите сега и стигат ли В момента за 12 месеца държавата плаща на парламентарно представените политически партии и коалиции общо 19.4 милиона лева субсидии, показват данните на Министерството на правосъдието. Те са изчислени на база 8 лева за всеки глас, получен на последните парламентарни избори. Най-голямата годишна субсидия в момента се полага на ГЕРБ (5.2 млн.лв.), следва ПП (3.26 млн.лв.), "Възраждане" (2.88 млн.лв), ДПС (2.8 млн.лв.), БСП (1.8 млн.лв,), ИТН (836 000 лв.) и други. По ирония партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", която се рекламираше с референдума за партийната субсидия от 1 лев на получен глас, сега прибира доста по-голяма субсидия от "Да, България" (640 000 лв.) и ДСБ (520 000 лв), които са част от коалицията ПП-ДБ. По информация на Mediapool обаче тези суми започват да се оказват силно недостатъчни за нормалното функциониране на партиите заради инфлацията и твърде честите избори през последните години. Последните парламентарни избори бяха през април 2023 година, последвани от местни избори в два тура през есента и предстоящи европейски избори през юни 2024 година. Всичко това кара политическите играчи да са твърде подозрителни едни към други дали се прибягва до прикриване на приходи и разходи, защото публичното финансиране се оказва недостатъчно. Нарушаването на правилата, за да се съберат по-големи ресурси за предизборните кампании, води и до увеличаване на влиянието на частните интереси върху партиите. В същото време в България няма действащ закон за лобизма, който да регулира подобни отношения, за да бъдат декларирани пред обществото. През февруари ЦИК наложи таван от 3 милиона лева за финансирането на предизборна кампания от страна на партиите и коалициите, както и таван от 200 000 лева за инициативните комитети. Дори най-богатата българска партия ГЕРБ, която получава държавно финансиране от 5.2 милиона лева, не може да си позволи да финансира две големи предизборни кампании в рамките на една година. Големите разходи и ограниченото държавно финансиране не само увеличават влиянието на частните интереси върху партиите, но ограничават и инвестициите в партийни кадри, което в крайна сметка намалява и качеството на политическия продукт. В България се още няма утвърдена практика за използване на политически фондации за развиване на различни политически каузи и обучение на кадри, както това се прави в Германия. 

Прочети цялата публикация