Fakti.bg | 07.12.2023 13:34:40 | 36

Имало е много войни, но нищо подобно: Ежедневни кръвопролития и глад

Хората са толкова гладни, че нахлуват в складовете на ООН, за да вземат каквото намерят. Децата са ужасени от шума на въздушните удари. Семейства, които използват морска вода за измиване. Мъжете изсичат дървета в гробищата, за да ги използват като гориво за печене на хляб, предаде Ройтерс.

А сутрин, в дните, когато телефоните работят, се обажда на роднини и приятели, за да провери дали са оцелели още една нощ в двумесечната война в Газа между Израел и Хамас.

Ибрахим, 50-годишен писател, който каза, че не иска да привлича вниманието към себе си, като дава пълното си име, каза, че ежедневните кръвопролития, ужасяващите болнични сцени и трудностите на разселените хора, спящи на открито или в палатки, са само най-видимите елементи на хуманитарно бедствие, усетено от всички в Газа.

"Неведнъж разселените хора се ядосваха и понякога щурмуваха складовете на UNRWA (Близкоизточната агенция на Организацията на Обединените Нации за помощи на палестинските бежанци и организация на работата БАПОР), защото гладът е не по-малко смъртоносен от обстрела", каза той в телефонно интервю за Ройтерс.

"Тази трагедия не е видима за света. Сцените на мъртви тела, части от тела, кръв и бомбардировки са видими, но тази криза предизвиква гняв сред жителите на Газа", каза той.

Той говори ден след като върховният комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк определи условията в Газа като "апокалиптични".

Баща на пет деца, Ибрахим е сред стотиците хиляди хора, които са избягали от домовете си в северната част на Газа, за да се подслонят със семейства в южната част, сега също сцена на интензивни боеве между Израел и Хамас.

"Израелският натиск не е само натиск на бомбардировките", каза той.

Откакто едноседмичното примирие приключи на 1 декември, потокът от камиони с помощи от Египет в Газа е намалял до струйка, която може да достигне само южния край на ивицата.

Хуманитарната служба на ООН OCHA заяви в четвъртък, че в продължение на четири последователни дни Рафах на границата с Египет е единствената провинция в Газа, където се извършва ограничено разпределение на помощта.

Това означава празни рафтове в магазините, астрономически цени за малкото налични стоки и връщане към бартера.

"Горим дървени въглища и печем на тях, за да нахраним децата си. Храната е много ограничена", каза Ибрахим.

"Основните стоки липсват. Няма мляко за кърмачета. Купуваме каквото се предлага на пазара", каза той и добави, че чувал с брашно е скочил от около 40 шекела (10,8 долара) преди войната до 500 шекела сега.

Той каза, че някои консерви са се появили в магазините по време на примирието, след като са били транспортирани, но сега са свършили.

"Някои хора разменят. Те продават консервите, за да купят други стоки като ориз или леща, ако ги намерят.

Той каза, че през нощта шумът от бомбардировките, които той описва като вулкан, изригващ над къщата, държи всички будни. Сутрешните задължения включвали да се обаждат на хората, за да видят дали са живи, и да режат дърва от дърветата.

"Нашите гробища в Газа, например, винаги имат дървета. Хората в квартала влязоха и започнаха да виждат дърветата, да ги изсичат, да използват дървата за отопление и готвене".

Също така част от рутината за оцеляване на семейството: донасяне на вода от морето около веднъж седмично, за да могат да се измият.

Ибрахим каза, че всеки, който е познавал Газа преди войната, няма да я разпознае, тъй като изглежда така, сякаш е била ударена от огромно земетресение.

Той каза, че е преживял първата Интифада, или палестинското въстание, което започна в Газа през 1987 г., и второто, което започна през 2000 г., както и поредица от войни между Израел и Хамас, но нито една от тях не е била нещо подобно.

"Хората останаха по домовете си. Хората имаха някакъв недостиг на вода или други неща, но нищо подобно сега.

"Сега има разселване, убийства, глад и обсада. Хората виждат децата си погребани мъртви под развалините. Ние понасяме всичко това наведнъж."

Прочети цялата публикация