Потъването на „Курск“, Дубровка и клането в Беслан: ключовите моменти от управлението на Путин

Владимир Путин постигна вчера категорична победа на президентските избори в Русия, на които нямаше реална конкуренция, и спечели нов 6-годишен мандат начело на страната. Ако го изкара докрай, той ще задмине Йосиф Сталин и ще стане най-дълго управлявалият руски лидер за последните 200 години. БТА направи хронология на някои ключови събития от управлението на настоящия стопанин на Кремъл:

Приемник на Елцин (1999 г.)

През август 1999 г. първият президент на Русия след разпадането на Съветския съюз Борис Елцин назначава за министър-председател малко известен бивш ръководител на Федералната служба за сигурност (бившата КГБ). По-малко от пет месеца по-късно, страдащ от алкохолизъм и болести, Елцин подава оставка. Путин го наследява първо като изпълняващ длъжността президент, а след това като излъчен на избори лидер след гласуване през март 2000 г.

Потъването на "Курск" (2000 г.)

През август 2000 г., няколко месеца след идването му на власт, ядрената подводница "Курск" потъва инцидентно в Северния ледовит океан. Торпедо на борда ѝ по някаква причина се взривява и предизвиква експлозия, която разкъсва корпуса на подводния съд и го изпраща на дъното на океана заедно с целия му екипаж. Докато 118-те души на борда са хванати в капан, Путин не прекъсва ваканцията си в своята лятна резиденция в Сочи и се появява цели четири дни по-късно с уверението, че ситуацията е под контрол. Когато руските власти най-сетне се срещат със семействата на жертвите, майката на един от моряците се разкрещява гневно и ѝ е поставена инжекция с упойващо вещество. Жената се строполява на земята пред телевизионните камери и кадрите обикалят света, припомня АФП.

Русия първоначално отказва предложенията за международна помощ. Според Катрин Белтън, бивша кореспондентка на в. "Файненшъл Таймс" в Москва и авторка на книгата "Хората на Путин", руският президент се е страхувал от разкриването на тайни за състоянието на своя ядрен флот и затова не е искал други страни да помогнат за издирването на плавателния съд.

Когато в крайна сметка Москва приема чуждестранната помощ, вече е късно - моряците са мъртви. Имиджът на Путин е опетнен, отбелязва АФП.

Заложническата криза в театъра "Дубровка" (2002 г.)

Вечерта на 23 октомври 2002 г. най-малко четиридесет въоръжени чеченски бойци нахлуват в театралния център "Дубровка" в предградие на Москва, стреляйки с автомати във въздуха, докато на сцената се играе популярен нов руски мюзикъл – "Норд Ост" пред близо деветстотин души публика. Чеченците опасват цялата сграда с мрежа от експлозиви, а някои от похитителите – жени, известни като „черни вдовици“, носят колани с експлозиви и се разполагат сред ужасената публика в залата, отцепена от нападателите.

Заложническата драма продължава през следващите три дни. Чеченските бойци настояват за прекратяване на войната на Русия в Чечения, която продължава без прекъсване още от бомбените атентати в жилищни блокове в Москва през 1999 г., които според Белтън катализират по онова време възхода на Путин към властта.

Руските служби за сигурност най-накрая преминават към действие точно преди разсъмване на 26 октомври. За да се попречи на похитителите да взривят експлозивите, през вентилационната система на театъра в залата е пуснат газ. Тогава, наред с похитителите, умират много от заложниците. Службите за спешна помощ се оказват неподготвени да помогнат на онези, които успяват да излязат, тъй като според руския в. "Комерсант" повечето от линейките са оборудвани със средства за лечение на травматични рани, а не за последствията от газ. До края на следващия ден броят на загиналите сред заложниците достигна най-малко 115, като само двама загиват при стрелба, съобщава ден след края на заложническата криза американският в. "Вашингтон Пост".

Кървавата баня в училище в Беслан (2004 г.)

На първия учебен ден на 1 септември 2004 г. група въоръжени чеченци нападат училище в град Беслан в руската част на Кавказ. Повече от 1000 души са държани като заложници в продължение на 50 часа при непоносими условия. В статия на в. "Москоу Таймс", цитирана в книгата на Белтън, се разказва как децата се молят на похитителите да им разрешат да пият урината си и изяждат цветята, които са донесли за учителките си.

Заложническата драма приключва с кървава баня - 330 загинали, от които 186 деца. Много от заложниците изгарят живи при предизвикания от две експлозии с неустановен произход пожар във физкултурния салон, а други, които се опиват да избягат от училището, са застреляни при кръстосан огън между специалните части и терористите, използвали хора за жив щит, се разказва в статия на в. "Ню Йорк Таймс", написана година след тези събития.

Въпреки двата трагични случая Путин, ангажиран от 1999 г. във Втората война в Чечения, продължава да се застъпва за твърдия подход срещу бунтовниците сепаратисти и ислямистите - непреклонност, която подхранва популярността му, отбелязва АФП. При все това руският президент казва, че Беслан ще остане за него "лична болка", която ще изпитва "до живот".

Втори мандат и затягане на хватката - Ходорковски, Политковска, Литвиненко (2004-2006 г.)

През 2004 г. Путин встъпва във втория си президентски мандат.

Един от ранните признаци, че Путинова Русия е поела пътя към авторитаризма, е, когато най-богатия руснак Михаил Ходорковски е отстранен от поста главен изпълнителен директор на петролния гигант "Юкос" и е вкаран в затвора през 2005 г. по обвинения, включващи данъчни измами. Това пише в книгата си "Епохата на автократите" Гидиън Рахман, главен колумнист в рубриката за външни работи на в. "Файненшъл Таймс".

През 2006 г. убийството на разследващата журналистка Анна Политковска и смъртоносното отравяне на бившия руски шпионин Александър Литвиненко в Лондон предизвикват възмущението на Запада. Четиридесет и осем годишната Политковска е простреляна два пъти в гърдите, веднъж в рамото и веднъж в главата, когато се прибира в дома си в Москва посред бял ден на 7 октомври 2006 година, рождения ден на Путин. Журналистката от вестник "Новая газета" си спечелва много врагове, включително в Кремъл, като пише остри статии, в които разкрива корупцията в Русия и нарушенията на човешките права в обхванатия от насилие регион Чечения. Литвиненко, получил британско гражданство и превърнал се в яростен критик на Кремъл, умира месец по-късно, след като пие отровен с полоний-210 - рядък радиоактивен изотоп - чай в лондонски хотел, припомня Ройтерс. Кремъл отрича да има нещо общо и с двата случая.

Речта на Мюнхенската конференция по сигурността (2007 г.)

След като Путин изненадва с изказването си от 2005 г., че разпадането на Съветския съюз е "най-голямата геополитическа катастрофа на века", две години по-късно той шокира Запада с емблематичната си реч на Мюнхенската конференция по сигурността. Това е най-видният форум на военния и външнополитическия елит на Запада и в залата, където Путин говори, седят тогава германската канцлерка Ангела Меркел, министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс и сенатор Джон Маккейн, който на следващата година става кандидат на Републиканската партия за президент на САЩ. Речта, която Путин произнася през 2007 г., е директно предизвикателство към Запада и израз на студен гняв, пише в книгата си Гидиън Рахман. Той обвинява Съединените щати в "почти необуздана свръхупотреба на сила – военна сила – в международните отношения" в това, че "хвърлят света в бездната на конфликти". Руският президент предупреждава Запада, че възнамерява да се бори срещу ръководения от САЩ световен ред.

Година по-късно, през август 2008 г., докато вниманието на света е насочено към Олимпиадата в Пекин, Русия нахлува с войски в Грузия и установява пълен контрол върху сепаратистките региони Южна Осетия и Абхазия, които представляват една пета от територията на страната. Според редица анализатори нерешителният отговор на Запада на инвазията в Грузия окрилява Путин да нареди нахлуването в Украйна през февруари 2022 г.

Протести срещу завръщането на Путин на президентския пост (2011-2012)

Когато достига границата от конституционните два последователни мандата в Кремъл, Путин поверява президентството на Дмитрий Медведев и става министър-председател, но на практика остава политически лидер на страната.

На 10 декември 2011 г. десетки хиляди протестиращи, носещи плакати, призоваващи за "Русия без Путин", излизат на най-големия протест след падането на Съветския съюз, за да поискат край на неговия режим. Най-непосредственият повод за демонстрацията са масовите изборни измами, разкрити по време на парламентарните избори предната седмица. Но зад виковете от гняв заради вота се крие много по-дълбоко недоволство - хората се чувстваха измамени от завръщането на Путин на власт, пише в книгата си Катрин Белтън.

Путин е преизбран през март 2012 г. и започва нов президентски мандат, който вече е шестгодишен съгласно конституционните промени, въведени от него. Протестите на десетки хиляди хора преди вота и в навечерието на встъпването му в длъжност довеждат до приемането на закони, които затягат наказанията за неразрешени политически протести.

Намеса във войната в Сирия и убийството на Борис Немцов (2015)

Русия започва да нанася въздушни удари в Сирия през 2015 г., които според Путин са необходими за унищожаването на терористични групи. Тези действия помагат на сирийския президент Башар Асад, дългогодишен съюзник на Путин, да остане на власт. Тази военна интервенция според анализатори е победа на руския президент срещу Запада, който по това време подкрепя сирийските бунтовници.

През същата година Борис Немцов, виден представител на опозицията в Русия, е застрелян на мост в близост до Кремъл. Асошиейтед Прес отбелязва, че преди смъртта си Немцов е работил по доклад за руските войници в Източна Украйна.

Анексирането на Крим (2014)

Началото на 2014 г. предлага ярки контрасти - през февруари Зимните олимпийски игри в Сочи, които струват 50 милиарда долара, придават на Русия образ на модерна суперсила. Месец по-късно обаче Путин анексира Кримския полуостров от Украйна в отговор на свалянето на подкрепяния от Русия лидер по време на революцията на Майдана в Киев. Анексията е последвана от избухването на войната в Донбас между украинската армия и проруските сепаратисти, установили контрол върху части от Донецка и Луганска област в Източна Украйна. Тогава Западът налага за пръв път икономически и финансови санкции в отговор на руските действия.

Покушението срещу Сергей Скрипал (2018)

Сергей Скрипал, бивш руски военен и двоен агент на британските разузнавателни служби, става обект на покушение в английския град Солсбъри на 4 март 2018 година. Сергей и дъщеря му Юлия Скрипал са отровени с невропаралитичното вещество "Новичок", разработено в Съветския съюз. Двамата прекарват няколко седмици в болница в критично състояние, но оцеляват. Британското правителство обвинява Русия в опит за убийство и обявява серия от наказателни мерки срещу нея, включително експулсиране на дипломати. Изводите от разследването на Обединеното кралство са подкрепени от още 28 държави и също те експулсират руски дипломати. Общо безпрецедентните 153 руски дипломати са обявени за персона нон грата до края на март. Русия отхвърля обвиненията, експулсира на свой ред чужди дипломати и обвинява Великобритания за отравянето.

Нахлуването в Украйна (2022)

След осемгодишни боеве между сепаратистите и украинските сили в Донбас, през февруари 2022 г. Русия започва пълномащабно нахлуване в Украйна и анексира четири региона на страната, които преди това частично е окупирала. Путин нарича това "специална военна операция", целяща да спре по думите му "геноцида" срещу рускоезичното население в Донбас. Украйна отблъсква първоначалното руско настъпление от север и североизток към столицата Киев, а впоследствие украинските сили, подпомогнати от западните оръжейни доставки, предприеха контранастъпление към източната и южната част на страната, но не успяха да отвоюват тези територии. САЩ, Европейският съюз и техните съюзници отговарят с редица санкции, насочени срещу руските индустрии и финансови инструменти, осигуряващи средства за войната срещу Украйна.

Бунтът на Пригожин (2023)

Лидерът на частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин, който обвинява руските власти, че отказват боеприпаси и подкрепа на бойците му в Украйна, вдига бунт, при което войските му поемат контрола над военен щаб в южната част на Русия и се насочват към Москва. Бунтът приключва на следващия ден, когато с посредничеството на Беларус Пригожин нарежда на войските си да спрат похода към Москва. Този епизод обаче подкопава имиджа и авторитета на Путин, отбелязва АП. Пригожин загива точно два месеца по-късно в мистериозна самолетна катастрофа. Кремъл отрича да е отговорен за инцидента. Много от бойците на "Вагнер" впоследствие са интегрирани в руската армия или други структури.

Смъртта на Навални (2024)

Опозиционният лидер и активист за борба с корупцията Алексей Навални привлича вниманието на международната общественост с острите си критики срещу руското правителство и неговото ръководство, по-специално срещу президента Владимир Путин.

През август 2020 г. Навални припада по време на полет от сибирския град Томск до Москва. Самолетът извършва аварийно кацане в Омск, където Навални е хоспитализиран в кома. В крайна сметка Навални е транспортиран със самолет до Германия за лечение в берлинската болница "Шарите", където бавно се възстановява от отравянето. Последвалите медицински прегледи потвърждават, че Навални е отровен с "Новичок".

Навални се завръща в Русия през януари 2021 г. и е арестуван още на летището. Той умира тази година в руска наказателна колония, където излежава дълга присъда по обвинения, които според съюзниците му и според Запада са политически мотивирани. Смъртта на Навални предизвиква възмущение и осъждане от страна на лидери от цял свят, които призовават за задълбочено разследване на смъртта му и за подвеждане под отговорност на виновните.

Прочети цялата публикация