Странен призив: САЩ поискаха от Украйна да спре атаките срещу Русия

САЩ са призовали Украйна да спре атаките срещу енергийната инфраструктура на Русия, като са предупредили Киев, че ударите с дронове рискуват да повишат световните цени на петрола и да провокират ответни мерки, съобщава британското издание "Файненшъл таймс", като се позовава на три източника, "запознати с дискусиите", предаде БТА в преглед на западната преса.

Многократните предупреждения от Вашингтон са били отправени към високопоставени служители в украинската служба за сигурност СБУ, и дирекцията на военното разузнаване, известна като ГУР, уточняват източниците. От началото на руското нашествие през февруари 2022 г. и двете разузнавателни звена постоянно разширяват собствените си програми за дронове, с които да нанасят удари по руски цели на сушата, в морето и във въздуха.

Русия остава един от най-важните износители на енергия в света въпреки западните санкции срещу петролния и газовия ѝ сектор. Цените на петрола се повишиха с около 15% тази година до 85 долара за барел, което повиши разходите за гориво в момент, когато президентът на САЩ Джо Байдън започва кампанията си за преизбиране. Вашингтон се опасява също, че ако Украйна продължи да нанася удари по руски съоръжения, включително по много от тях, които се намират на стотици километри от границата, Русия може да отвърне на удара, като атакува енергийната инфраструктура, на която Западът разчита.

"Ние не насърчаваме и не даваме възможност за нападения на територията на Русия", подчерта говорител на американския Съвет за национална сигурност.

Възраженията на САЩ идват в момент, когато Байдън е изправен пред тежка битка за преизбиране тази година, а цените на бензина се покачват, като тази година са се увеличили с почти 15%, достигайки около 3,50 долара за галон, отбелязва "Файненшъл таймс".

"Нищо не плаши един действащ американски президент повече от скок на цените на горивата в изборна година", казва Боб Макнали, президент на консултантската компания Rapidan Energy и бивш съветник по енергийните въпроси в Белия дом.

Според един от украинските служители, участвал в планирането и провеждането на атаките, целта на "специалните операции" е да се затруднят доставките на гориво за руските войски и да се намали финансирането на военните усилия на Кремъл. Освен това Киев иска да нанесе символичен удар, като пренесе войната по-близо до Москва и покаже, че противовъздушната ѝ отбрана - включително тази около Кремъл - може да бъде пробита.

Някои официални лица разглеждат въздушната кампания и като средство за подтикване на Вашингтон да одобри задържания в Конгреса пакет за военна помощ в размер на 60 млрд. долара, който е от решаващо значение за защитата на Украйна, добавя британското издание.

Киев беше подложен на руски ракетен обстрел като отмъщение за нападенията, пише британският в. "Телеграф", като припомня, че Москва се закани да отмъсти за неотдавнашните трансгранични нападения в руските гранични райони, които съвпаднаха и с двегодишнината от освобождаването на Киевска област в първите дни на войната.

Украйна заяви, че за пръв път от повече от месец е свалила всички 31 хиперзвукови, балистични и крилати ракети, изстреляни към столицата, макар че падащите отломки от ракетите са причинили щети на жилищни сгради, предприятия и детска ясла, отбелязва британското издание.

Коалицията от руски доброволци, които се бият на страната на Украйна, обеща да продължи трансграничните набези в Русия, отбелязва от своя страна британският в. "Гардиън", като цитира изявления, направени на пресконференция в Киев, след въоръжените нападения в пограничните Белгородска и Курска област.

"Вероятно няма да е пресилено да се каже, че отворихме втори фронт, предприемайки пълномащабни военни действия на територията на врага", заяви Денис Никитин, лидер на една от участващите групи - Руския доброволчески корпус (РДК). Той и съюзниците му твърдят, че набезите им са принудили Русия да пренасочи войски от фронтовите линии за защита на граничните райони и са осуетили планирано настъпление, което да съвпадне с изборите в Русия.

Миналото лято РДК и Легионът "Свобода за Русия" навлязоха в руската Брянска област. Според тях последната операция е много по-сериозна и е подпомогната от Украйна, която осигурява разузнавателна подкрепа и боеприпаси.

Никитин обаче призна, че те "не са достатъчно силни", за да завземат територия за по-дълъг срок и да я задържат, отбелязва британското издание.

В същото време координаторът на ЕС по санкциите Дейвид О'Съливан заяви, че Брюксел и съюзниците му обмислят стъпки, включително допълнителни санкции, за да се справят с износа от Китай на стоки, които биха могли да подпомогнат руската армия, посочва в. "Гардиън".

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи налагането на мита върху руското зърно, което понастоящем е освободено от тях, гласи заглавието на френския в. "Монд". "Подготвихме предложение за увеличаване на митата върху вноса на руски и беларуски зърнени култури, маслодайни семена и производни продукти. Това ще попречи руските зърнени култури да дестабилизират европейския пазар на тези продукти", заяви тя на пресконференция в края на първия ден от срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на ЕС в Брюксел.

Също снощи административният съвет на МВФ одобри отпускането на финансова помощ за Украйна на стойност 880 милиона долара.

От своя страна, лидерите на държавите - членки на ЕС, които се събраха на среща на върха в Брюксел вчера, заявиха в съвместна декларация, че искат да "продължат работата" по план за използване на печалбите от замразените активи на Русия в ЕС за въоръжаване на Украйна. В сряда ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел предложи печалбите от замразените руски активи да се използват за финансиране на военно оборудване за Украйна, припомня в. "Монд".

Това би трябвало да донесе на Киев между 2,5 и 3 млрд. евро годишно, отбелязва френското издание, като припомня, че според Борел по-голямата част от приходите, генерирани от лихвите по тези активи, ще бъдат използвани за улесняване на закупуването на оръжия за Украйна още през юли, ако 27-те страни успеят бързо да оформят своя план.

След началото на мащабното руско нашествие в Украйна съюзниците замразиха активи на стойност над 300 милиарда долара, като уверено обещаха, че "ще накарат Русия да плати" за възстановяването на Украйна. Две години по-късно Европа може би най-накрая намери начин да използва тези пари - но само част от тях. И днес става дума не толкова за възстановяване, колкото да се позволи на Украйна да продължи борбата, отбелязва в. "Вашингтон пост".

Предложението може да доведе до предоставянето на около 3 милиарда долара годишно, в продължение на няколко години, предимно за закупуване на оръжия. Ако бъде одобрен, този план със сигурност ще помогне на Украйна, но дори поддръжниците му не успяват да го представят като голяма победа, подчертава американското издание.

Прочети цялата публикация