Димитър Атанасов: Нямаше ли кой да им сподели, че сградата на Народния театър не е "българска"?!
Нямаше ли кой да им сподели, че сградата на Народния театър не е "българска", а е проектирана от бюрото "Хелмер и Фелнер? Не се ли намери някой да им сподели, че Военният клуб е създаден от Антонин Колар? Че последната реконструкция на Княжеския дворец е направена от Грюнангер и Румпелмайер? Не знаят ли, че паметникът на Цар Освободител е направен от Арналдо Дзоки? Не са ли наясно, че катедралният храм в самия център е проектиран от руски архитекти (Богомолов, Померанцев, Яковлев и сие.)? Дали сградата на Ректората не е първоначално проектирана от Бреасон?
Как смятат? Старият Пловдив е създаден от гърци и арменци. Да, и турци.
Това припомня във "Фейсбук" Димитър Атанасов.
Елитът на нацията през Възраждането се облича в европейски дрехи. Ходи на театър и на опера. Познава поне по име емблематичните имена на европейската литература. Поръчва си мебели от Виена и Будапеща. Впрочем, дървените врати на храма "Св. Александър Невски" са изработени във Виена. Там в базирано и дружеството, изградило желязната църква в Истанбул.
Нормалните българи тогава, а и сега, не тичат озлобени срещу изкуство, с което не са запознати. Не късат със зъби парчета месо от телата на хора, които не разбират. Не играят хоро извън кръчмата. Наясно са, че аграрните традиции имат своето място и то не е пред сградата на театъра.
Искрено, срам ме е. Подобно на мнозина. Овластяването на низлвите слоеве води до кулминации от типа на тази вълна от "злобата на роба". Политически мошеници огласяват волята на невежите, необразованите и агресивните, готови не на просвещение, а на кръвопролитие. Днес е театрална постановка, утре ще започнат да ни бият без причина по улиците.
Една стъпка е останала до кладите за книги в центъра на града. Не, тези не са никакви българи. Не сме толкова примитивни, комплексирани и озлобени. Пропастта между елит и маса се задълбочава от хора като Борисов, Копейкин и Трифонов - агентите на анцуг-простотията и агресията.
Прочети цялата публикация