21 ноември - Световен ден на телевизията

С решение на Общото събрание на ООН Световният ден на телевизия по същество по-скоро е посветен на философията, която тя носи в нашия живот, отколкото до техническите аспекти. В днешния свят телевизията е символ на комуникация и глобализация.

По тази причина ООН предлага на страните членки да отбелязват датата във връзка с обмена на телевизионни програми, посветени на въпроси като мира, сигурността, икономическото и социалното развитие и културното разнообразие.

Въпреки че празникът се чества не толкова отдавна, историята на телевизията започва преди около век. Първите експерименти с използване на електронни лъчи за предаване и приемане на изображения на определено разстояние са проведени в началото на 1920 година в Съединените щати, Япония и Съветския съюз.

Едва през 50-те години на 20 век телевизията и радиото започват да се разпространяват масово в Европа. В повечето развиващи се страни собствена обществена и частна телевизия се появяват дори и по-късно, през 60-те - началото на 70-те години.

Началото на широкото практическо приложение на телевизията е поставено в Германия. Там редовните предавания започват през 1929 г., а Берлинската олимпиада от 1936 г. е предавана на живо и е показвана пред публика в Берлин и Лайпциг. Постепенно започва излъчването на предавания, подредени в програмна схема: във Франция – 1935 г., Великобритания – 1936 г., Германия – 1935 г., САЩ – 1939 г.

Днес вероятно вече няма държава по света, в която да не се излъчва телевизия. Най-големите световни телевизионни мрежи са: CBC, NBC, ABC - в САЩ; Би Би Си, ATV - в Обединеното кралство; RAI - италиански; NHK - Япония; ZDF – Германия.

Първото телевизионно предаване в България е прякото излъчване на седмоноемврийската манифестация от площад „9 септември“ (днес „Александър Батенберг“) през 1959 г. Технологията е аналогова ефирна телевизия на много ниско ниво, но задоволително за времето си.

Българската телевизия започва да излъчва на 1 ноември 1959 г., като използва предавател на телевизионната кула в София. Първият програмен ден на Българската телевизия е на 26 декември 1959 г. и е посветен на официалното ѝ откриване. Съставен е от три основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене два часа – празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е излъчен българо-съветският игрален филм „В навечерието“.

Дълги години Българската телевизия е единствен телевизионен оператор в страната. До 24 май 1975 г. се излъчва само една програма (Първа програма), а на 9 септември 1975 г. започват редовните излъчвания и на Втора програма (впоследствие Ефир 2). През следващата година програмата се излъчва само три пъти седмично в определени часове – от 18:00 до 22:30 ч. Първата новинарска емисия „По света и у нас“ е излъчена на 20 юли 1960 г. в 20:00 ч. Земното кълбо – запазената марка на „По света и у нас“, тогава е неподвижен декор, разположен зад говорителите. Първият говорител, и останал 32 години говорител на „По света и у нас“, е Никола Филипов. От 1961 г. „По света и у нас“ започва с въртящо се земно кълбо, което е и една от първите „шапки“ на Българската телевизия.

През 1960 г. е монтиран телевизионен предавател на връх Ботев, чиято мощност от 20 kW осигурява около 17 – 21% покритие на страната. По това време в България има около 10 хиляди телевизора. През 1961 г. са построени предаватели и в Перник, Пловдив, Русе. До 1965 г. около 40% от територията на страната е покрита с телевизионен сигнал, а към 1966 г. покритието е около 60%.

От юни 1965 г. всеки петък първа програма на Централната съветска телевизия се предава пряко на руски език сутрин от 10:00 ч. до 12:30 ч. и вечер от 17:00 ч. до 23:00 ч. От 1973 г. „съветският петък“ в програмата на телевизията включва специално програмирани за България предавания, като единствено централната информационна емисия „Время“ се излъчва директно.

През март 1971 г. в Пловдив е създаден първият извънстоличен телевизионен център в България. Първоначално центърът работи само като телевизионно студио, което произвежда новини за „По света и у нас“, а през януари следващата година се появява и първото предаване на Регионален телевизионен център Пловдив, посветено на регионални проблеми.

До 1972 г. се излъчва черно-бял образ. Деветосептемврийската манифестация през 1972 г. е първото редовно предаване на цветната телевизия в България. Предаването е осъществено чрез първия цветен ПТС (подвижна телевизионна станция), оборудван изцяло със съоръжения на немската фирма Bosch.

През 1985 г. е пусната в действие телевизионната кула „Копитото“ над София, излъчваща Първа, Втора и Трета телевизионна програма, като на предназначената за трета програма честота се ретранслира пряко програмата на Централната съветска телевизия от Москва. През 1987 г. Българската телевизия вече има спътникова връзка чрез наземната космическа станция край село Плана.

От 1 юни 1992 г. Първа програма е преименувана на Канал 1, Втора програма е наречена Ефир 2, а името Българската телевизия е променено на Българска национална телевизия (БНТ). През 1999 г. стартира сателитната програма на БНТ – „ТВ България“, предназначена основно за българите, живеещи в чужбина, която от средата на 2005 г. излъчва целодневна програма.

След 1993 г. в редица градове започват излъчване частни ефирни телевизии – например „ТОП Телевизия“ в Шумен, която в следващите няколко години се превръща в първата частна телевизионна мрежа. В самия край на 1990-те настава бум на кабелните телевизии в България, които разпространяват ефирния сигнал директно до домовете по кабел, като така отпада нуждата от индивидуална телевизионна антена. Стартират множество регионални и национални кабелни канали, наричани „кабеларки“, пише plovdivnow.bg.

Прочети цялата публикация