Шефката на ЕК: Европа е изправена пред действителна заплаха; Макрон отговори на Путин: Не съм Наполеон!

Европа е изправена пред ясна и действителна заплаха, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция след края на извънредното заседание на Европейския съвет, посветено на променената международна среда и бъдещето на Украйна, предаде БТА. По нейните думи ЕС е решен да действа мащабно и бързо, както налагат обстоятелствата. Необходимостта от подкрепа за украинските въоръжени сили никога не е била по-спешна, добави тя. Фон дер Лайен уточни, че представените по-рано тази седмица предложения за вложения в европейската отбрана предвиждат европейските държави да пренасочват за военни цели средствата за сближаване само при желание. В интерес е и на президента на САЩ Доналд Тръмп да се постигне мир чрез сила, каза Фон дер Лайен. По нейните думи това би било възможно само с подкрепата на държавите от ЕС. Осигурихме финансовото оцеляване на Украйна тази година, предоставяме военни способности на Киев, поддържаме украинската електропреносна мрежа. Европа е много важна за положителен изход - за постигане на мир чрез сила, това е в интерес на всички, добави тя. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща посочи, че е настъпил решаващ час за Европа и сигурността на европейците. Той отбеляза, че европейските военни разходи ще бъдат съобразени с НАТО и ще бъдат насочени към придобиването на боеприпаси, средства за противовъздушна отбрана, дронове, за военна мобилност и способности за електронни операции. Подкрепата ни за Украйна ще продължи, ако войната продължи, при всякакви бъдещи мирни преговори, при възстановяването и приемането на страната в ЕС, каза Коща. Решени сме допълнително да увеличим помощта. Готови сме да подкрепим Киев, когато е готов да пристъпи към преговори, които могат да доведат до справедлив и траен мир, обобщи той.

Президентът на Франция Еманюел Макрон каза след срещата на върха на ЕС в Брюксел, че иска до средата на настоящата година да види дали може да се установят нови сътрудничества в евроблока около възможността да се възползват други страни от френското ядрено разубеждаване, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

"Ще започнем с една фаза, в която нашите технически експерти ще обменят мнения. Това ще бъде едновременно стратегически и технически диалог. Ще последва обмен на мнения на ниво държавни и правителствени ръководители, за да видим до средата на годината дали може да се създадат нови сътрудничества“, заяви Макрон и добави, че няколко лидери са говорили с него по този въпрос.

Макрон също така каза, че неговият руски колега Владимир Путин е империалист ревизионист, който е допуснал историческа неточност, като го е сравнил в Наполеон.

"Наполеон извършване завоевания. Единствената империалистка сила, която виждам днес в Европа се нарича Русия и тя е един империалист ревизионист на историята и на идентичността на народите“, каза Макрон.

Вчера, ден след като френският президент Еманюел Макрон нарече Русия заплаха за Европа и предложи други европейски страни да бъдат поставени под френския ядрен чадър, руският държавен глава заяви, че някои хора са забравили какво се е случило с Наполеон. През 1812 г. френският император нахлува с армията си в Русия и превзема Москва, но след това е принуден да предприеме отчаян опит за отстъпление през зимата и понася огромни загуби, припомнят Ройтерс и Франс прес. „Все още има хора, които искат да се върнат към времето на Наполеон, забравяйки как приключва това“, заяви руският президент, без да споменава Макрон по име.

Макрон нарече Русия екзистенциална заплаха за Европа и каза, че руският президент несъмнено е бил засегнат от това, че „ние разкрихме играта му. Той увери, че Москва иска прекратяване на огъня в Украйна в рамките на преговорите си със САЩ на Доналд Тръмп не, за да постигне траен мир, а за да поднови по-добре войната, предаде Франс прес.

Макрон каза, че ще разговаря с Путин, когато бъде решено, че е настъпил подходящия момент за това, допълва Ройтерс.

Френският президент заяви също така, че подкрепя идеята за общ заем за финансиране на отбраната на Европа. Той добави, че не иска увеличаването на средствата за отбрана да отиде само за закупуване на неевропейска продукция, която е налична в складовете. Макрон добави, че каквото и да се случи в Украйна Европа трябва да изгради автономни отбранителни способности.

Макрон заяви и, че французите винаги са били лоялни и верни съюзници в НАТО. По този начин той отговори на президента на САЩ Доналд Тръмп, който постави под съмнение малко преди това ангажимента на Франция да защитава САЩ в рамките на НАТО. Макрон подчерта, че Франция изпитва уважение и приятелство към САЩ и американските лидери и е в правото си да иска същото нещо от тях към нея.

В Брюксел лидерите на няколко държави от Централна и Източна Европа приветстваха инициативата на Макрон, отбеляза Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Полският премиер Доналд Туск, чиято страна в момента е ротационен председател на ЕС, заяви: „Трябва сериозно да обмислим това предложение“. Той подчерта, че „както винаги, детайлите са важни, но готовността на Франция в тази насока е много значима“. Балтийските държави също изразиха интерес към предложението на Макрон. Същите страни настояват за увеличаване на разходите за отбрана от страна на страните от ЕС, за да се избегне евентуална бъдеща агресия от съседна Русия. Президентът на Литва Гитанас Науседа нарече идеята „много интересна“. „Имаме големи очаквания, защото едно ядрено убежище би представлявало наистина много сериозен възпиращ фактор спрямо Русия“, каза Науседа. Министър-председателката на Литва Евика Силиня определи френското предложение като „възможност за дискусия“, като подчерта, че ще е необходимо повече време за разговори с други европейски съюзници и на национално ниво. Според Федерацията на американските учени (FAS) Франция разполага с четвъртия по големина ядрен арсенал в света – с приблизително 290 ядрени бойни глави. Френският ядрен арсенал включва балистични ракети, разположени на атомни подводници, които представляват около 80% от бойните глави на страната, както и крилати ракети, изстрелвани от бомбардировачи с голям обсег. Въпреки че Франция е член на НАТО, нейните ядрени сили не са част от интегрираната военна командна структура на алианса. По данни на Федерацията на американските учени САЩ и Русия разполагат с над 5000 ядрени бойни глави всяка, което заедно представлява около 88% от световния ядрен арсенал. След тях, но на значителна дистанция, се нарежда Китай. Обединеното кралство, което вече не е член на ЕС, но работи за възстановяване на по-близки връзки с 27-членния блок, също разполага с ядрени оръжия. „Що се отнася до разширяването на нашия ядрен възпиращ потенциал или използването му за защита на други европейски държави – ние вече го правим“, заяви Том Уелс, говорител на британския премиер Киър Стармър. „Обединеното кралство вече ангажира своите ядрени сили с НАТО, помагайки за опазването на евроатлантическата сигурност“, допълни той. По време на Студената война ядреният чадър на САЩ имаше за цел да гарантира, че съюзниците, особено членовете на НАТО, могат да разчитат на американските ядрени сили за защита в случай на заплаха. Това е една от причините много държави в Европа и по света да не са разработили собствени ядрени арсенали, посочва АП. Миналия месец победителят в изборите в Германия и вероятен бъдещ канцлер Фридрих Мерц призова за дискусия относно „ядреното споделяне“ с Франция. Германия е сред европейските страни, които имат на територията си разположени американски ядрени оръжия в рамките на ядрената политика на НАТО. Предложението на френския президент Еманюел Макрон Европа да бъде пазена от френския ядрен чадър бе прието предпазливо, но и приветствано, от лидерите на скандинавските страни, които традиционно са резервирани по въпросите за ядрените оръжия, отбеляза АФП. „Всичко в момента трябва да е на масата“, заяви датската министър-председателка Мете Фредериксен за националната новинарска агенция Рицау при пристигането си за срещата на върха на ЕС в Брюксел. „Като повечето хора, шведите желаем да има възможно най-малко ядрени оръжия, но в момента трябва да сме щастливи и благодарни, че двама от нашите съседи (Франция и Великобритания) имат ядрени оръжия“, каза шведският премиер Улф Кристершон. Той се аргументира, че „в противен случай само Русия ще има ядрени оръжия“. Българският премиер Росен Желязков отбеляза вчера, че предстои да стане ясно каква точно е инициативата на френския президент Еманюел Макрон. „Това не са инициативи в рамките на Европейския съюз и форматите на Съюза, но е важно да сме участници във всички формати, които гарантират сигурността на Съюза“, добави Желязков. След като Макрон за пръв път изказа идеята за включване на Европа във френското стратегическо мислене за ядреното възпиране през 2020 г., реакцията на партньорите му от ЕС беше вяла, припомни Ройтерс. Но най-ясният знак, че настроението се е променило след петте седмици на президентството на Тръмп, дойде от Германия, като Мерц заяви, че Берлин може би трябва да стане по-малко зависим от ядрения чадър на САЩ, отбеляза агенцията. Някои лидери на ЕС изразиха предпазливост. Чешкият министър-председател Петър Фиала нарече дебата „преждевременен“. „Възможно е да го обмислим, но засега сигурността ни е гарантирана от тясното сътрудничество със Съединените щати“, заяви Фиала на пресконференция в Прага преди срещата на върха на ЕС. Отиващият си германски канцлер Олаф Шолц също изрази вчера резерви в Брюксел. В отговор на журналистически въпроси той заяви, че съществуващата система за ядрено възпиране на НАТО „не бива да се изоставя“. Експерти твърдят, че Франция не може да се надява да възпроизведе същото ниво на стратегическа ядрена инфраструктура, с което САЩ разполагат в Европа. Франция разполага само с малка част от броя на въздушните ядрени оръжия, които САЩ могат да осигурят, а всяко обновяване на системите ѝ би било скъпо и сложно, отбелязва Ройтерс.

Премиерът на Италия Джорджа Мелони, която участва в извънредния Европейски съвет в Брюксел, посветен на Украйна и за укрепване на европейската отбрана, отново повтори, че не смята за ефикасно предложението да се изпратят европейски военни на украинска територия, след като там бъде договорен мир, предадоха АНСА и "Ти Джи Ком 24", цитирани от БТА.

Тя пак подчерта, че изключва изпращането в Украйна на италиански военни.

Мелони заяви, че е по-добре да се мисли за по-трайни решения, като например за разширяване на обхвата на Член 5 на НАТО.

Мелони също така каза, че не намира думата „превъоръжаване“ за адекватната, защото темата за отбраната касае суровините и много други области. С използването на понятието „превъоръжаване“, според Мелони, не се дават много ясни послания на европейците.

"Концепцията за отбрана в Европа е по-широко понятие от думата „превъоръжаване“, мисля, че думата „превъоръжаване“ не е подходяща, за да се говори за това, което правим“, каза Мелони. "Отбраната не е просто снабдяване с подходящи оръжия, а въпрос за суровините, киберсигурността и критичната инфраструктура. Това е сектор, който включва толкова много области, с които също трябва да се справяме ежедневно“, добави тя. "Може би даваме послания, които не са много ясни за гражданите, и мисля, че трябва да обясним какво правим по този въпрос".

Италианският премиер обаче изрази задоволство, че предложението на Италия разходите за отбрана да бъдат извадени от правилата за дефицита, е било чуто.

Тя обаче изрази несъгласие относно възможността средства от кохезионните фондове да се използват за отбрана.

„Водихме битка, за да изключим възможността кохезионните фондове да бъдат пренасочвани към разходи за отбрана“, обясни Мелони. “Има клауза, която предвижда доброволност: тези страни, които искат, могат да го направят, не можем да попречим на други да направят този избор. Но Италия не възнамерява да го направи и аз ще предложа на парламента да изясни от самото начало, че Италия не възнамерява да пренасочва за закупуване на оръжия средства от кохезионните фондове, които са много важни за нас. Това ще бъде решение, което ще вземем заедно с парламента“, подчерта Мелони.

Относно плана на ЕК за превъоръжаване на Европа в Италия има разделение. Вицепремиерът и външен министър Антонио Таяни приветства плана, но също така припомни, че сигурността не може да бъде гарантирана в Украйна и Европа без солидни трансатлантически връзки и НАТО и че е невъзможно това да се постигне без САЩ.

Таяни обаче отчете, че Европа трябва да харчи повече за сигурността си. Той припомни, че под сигурност не се разбира само война, а също и сигурността по улиците, сигурността, която усещат сънародниците всеки ден, текущите рискове, заплахите, като тероризма.

Таяни също се обяви срещу използване на средства от кохезионните фондове за финансиране на европейския план за отбрана.

Вицепремиерът Матео Салвини, лидер на крайнодясната прартия „Лига“ е против плана на ЕК. Също против плана са и двете основни опозиционни партии – Демократическата партия и „Движение 5 звезди". Според двете партии планът е голяма грешка и няма да донесе обща европейска отбрана.

Мелони коментира след срещата на върха в Брюксел и изявлението на руския президент Владимир Путин, нарекъл френския президент Еманюел Макрон „Наполеон“ и намекнал за края на френския император. Според Мелони на това изказване не трябва да се отговаря, защото, според нея, това е демонстрация на Путин, предназначена за собствения му народ

Премиерът на Испания Педро Санчес заяви, че страната му ще изтегли напред графика за увеличаване на разходите за отбрана на 2 процента от БВП, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Санчес съобщи това след срещата на върха в Брюксел, на която европейските лидери обявиха планове да харчат повече за отбраната и да продължат подкрепата си за Украйна.

Испания преди това постави срок до 2029 г. да увеличи на 2 процента от БВП разгодите си за отбрана.

Прочети цялата публикация