Ваня Щерева: Израснах сред домашно насилие. Това е травма завинаги (ВИДЕО)

Ваня Щерева застана пред Мариян Станков – Мон Дьо в подкаста „Храмът на историите“. Пред водещия тя обърна поглед назад към детството си, когато ѝ се е наложило да приеме ролята на възрастен. Говори за преодолените моменти, домашното насилие, сред което израства и което рязко я кара да порасне, за неизживяното детство, което ѝ се случва на по-късен етап, и за доверието, което няма да се умори да раздава. Един автентичен разговор за всички тайни на едно пораснало момиче.

„Аз съм израснала сред домашно насилие. Наложило ми се е да бъда много сериозен човек, да държа ръката с ножа на баща ми, да защитавам майка си през цялото време. Хиляди безсънни нощи, в които трепериш да не ѝ се случи нещо. След много години, когато излязох от този ад, поисках да си взема детството, което не ми принадлежеше тогава. Това е едно от нещата, за които не съм говорила в детайли. До ден днешен се опитвам да се помиря с него в себе си. Преодоляла съм го, но това е травма завинаги. За мен най-големият ужас е разпадането на мира“, казва Щерева.

„Обичам да вляза в обувките на всяка една страна, за да мога да я разбера, преди да отсъдя за себе си. Минавам през всякакви драми и травми и продължавам напред“, уточнява тя за това, че никога не избързва да съди, а винаги търси начин да разбере гледната точка на другия.

Един от най-големите ѝ уроци в живота е свързан с доверието.

„Ако някога съм се чувствала предадена, то е защото съм гласувала доверие. Но няма да спра да правя тази „грешка“ – да вярвам в хората. Доверието е най-красивото нещо, което можеш да дадеш. Ако ме разочароват, ще си понеса болката и ще продължа напред. Най-голямото предателство в живота ми обаче е извършено от мен към самата мен – когато не съм избирала да правя това, което душата ми иска, когато съм търпяла неуважение. Толкова съм добра и търпелива, че чак когато се намеря на „черджето на гарата“, си казвам: „Момиче, стани веднага!“

Талантливата артистка е категорична, че ако има нещо, с което е надарена от Бог, това е самоиронията.

„Имам изострено чувство за несправедливост – тя много ме тормози. Присъщата ми честност понякога ми прави големи бели.“, казва още тя.

В момента е в етап от живота си, в който е по-смирена и приема нещата такива, каквито са. Що се отнася до важността на взаимоотношенията, Ваня вярва, че хората се срещат точно когато трябва.

„Предполагам, че ще се появи един човек, същият като мен, и ще остане. Аз съм много влюбчива. Любовта се оказва слабост всеки път. Обсебвам се от нея и моето личностно развитие, работата ми остават на заден план. Изгубвала съм се много във връзките си.“

Разбира се, с човек като нея няма как да не се повдигне темата за изкуството - както сценичното, така и приложното - ръчно изработените неща са ѝ голяма страст. „Най-много пари съм изкарвала от нещата, които съм правила със страст, без да мисля, че това ще ми донесе пари. Изливам си душата и каквото стане. Обожавам самотата си, никога не ми е скучно.“

„На мен никога не е гледано сериозно като на музикант. Правила съм си експеримент – участвала съм в конкурси с написани от мен песни, които са били дисквалифицирани на секундата. Аз съм печелила огромен конкурс с измама. Написала съм песен – музиката и текста. Помолила съм приятел да застане зад този текст, помолила съм композитор да застане зад музиката. Дори изпълнителката до ден днешен не знае, че тази песен съм я писала аз“.

Ваня Щерева добави, че случаят е бил от преди години и е целял да покаже дали има предразсъдъци към нея.

Прочети цялата публикация