Русия може да продава ток от Запорожката АЕЦ заедно със САЩ

Игор ЮШКОВ, енергиен експерт

Преговорите между Русия и САЩ с Украйна по въпроса за прекратяване на военните действия остават централни за световната политика. В допълнение към въпроса за условията на прекратяване на огъня се появи отделна икономическа писта.

Вашингтон продължава да настоява, че Украйна трябва да компенсира САЩ за разходите по предоставената по-рано военна и финансова помощ. Първи опит за подписване на сделка "за редкоземни метали" бе прекъснато от скандалният разговор между Зеленски и Тръмп в Белия дом на 28 февруари.

След като екипът на Тръмп оказа натиск върху Киев, украинското ръководство стана по-сговорчиво. Но сделката, предложена от САЩ, също се промени, и то не в полза на Украйна. Сега говорим не само и може би не толкова за редкоземни метали (вероятно американското ръководство е получило информация за липсата на запаси на повечето от декларираните елементи на украинска територия), а за контрол върху транспортната и енергийната инфраструктура.

Вашингтон обръща внимание на онези обекти, които могат да генерират печалба тук и сега. Списъкът с такива включва атомни електроцентрали. На територията на Украйна остават три атомни електроцентрали: Ровенска, Хмелницка и Южноукраинска. Би било от полза за САЩ да получат контрол над тях. Но има нюанси... Днес тези атомни електроцентрали са основните производствени мощности на Украйна и формират основата на целия енергиен сектор на страната. Въпреки това цената на електроенергията на вътрешния украински пазар е ниска.

Следователно, за да се увеличи доходността от притежаването на такива станции, новите собственици ще лобират за по-високи цени. Вече се изяснява защо Киев трябва да предаде атомната електроцентрала на САЩ: посочва се, че така ще бъде гарантирана тяхната безопасност - Русия, според тях, няма да посмее да стреля по американска собственост. Това се казва в съвместно изявление на държавния секретар на САЩ Марко Рубио и съветника по националната сигурност Майк Уолц, разпространено след телефонни разговори между Тръмп и Зеленски на 19 март.

Но през цялата Специална военна операция Русия не е атакувала АЕЦ и свързаната с нея инфраструктура, за да не предизвика ядрена катастрофа. Следователно позоваването на сигурността е само слаб опит да се обясни планираното разделяне на украинските държавни активи. Друг вариант е да изнасяме електроенергия от атомните централи за Европа, където цените на тока вече са доста високи. Но тогава ще трябва да спрем електрозахранването на украинските потребители, тъй като сега няма с какво да заменим атомните електроцентрали - секторът на горивната енергия е силно "изтънен" от Въоръжени сили на Руската федерация. Следователно износът е възможен само в малки количества и след ремонт на редица горивни електроцентрали.

Основната интрига беше темата за Запорожката АЕЦ. От 2022 г. тази станция е под руски контрол и преминава под управлението на Росатом. Запорожката АЕЦ е най-голямата атомна електроцентрала в Европа: тя се състои от 6 реактора ВВЕР-1000. Поради обстрел от украинските военни на територията на станцията и мрежовата инфраструктура, всички реактори бяха "замразени". Рискът беше, че ако електропроводите, захранващи станцията, се повредят и резервните дизелови генератори останат без гориво, системата за охлаждане на реактора ще се изключи и аварията, която се случи във Фукушима в Япония, може да се повтори.

За Украйна е изгодно да предложи на САЩ да поемат Запорожката атомна електроцентрала, тъй като украинците така или иначе не я контролират. И така ще бъде възможно да се опитат да развалят отношенията между Москва и Вашингтон. Русия ще настоява, че станцията принадлежи на Росатом и се намира на руска територия и всички преговори за функционирането ѝ САЩ трябва да водят с Кремъл. Но за Русия също не е изгодно да откаже сътрудничество с американците по Запорожката АЕЦ.

Опциите за взаимодействие може да варират. Например, дискусията може да не е за американски структури, които притежават станцията, а за създаване на съвместно предприятие за продажба на електроенергия на украинските потребители. Има редица фактори, които говорят в полза на възможно сътрудничество.

Първо, в днешната реалност е изключително трудно да се пусне Запорожката АЕЦ. Заплахата от обстрел на инфраструктурата ѝ остава. И тук може да се използва принципът, за който американската страна говори на Украйна: присъствието на компания от САЩ ще предотврати обстрела. В този случай може да проработи, защото Киев все още извършва тези обстрели.

Второ, пускането на Запорожката АЕЦ на пълна мощност е рисковано поради факта, че през юни 2023 г. Украйна взриви водноелектрическата централа Каховка, което доведе до ликвидирането на едноименния резервоар. Запорожката АЕЦ има собствен охладителен басейн, но той винаги е бил свързан с Каховското водохранилище и никога не е имало риск от недостиг на вода. Сега, за да се снабди водоемът за охлаждане на станцията с вода, е необходимо основно да се преустрои водовземната система. За да се постигне това, е необходимо да се гарантира безопасността при изграждането и експлоатацията на тази инфраструктура. Или самата водноелектрическа централа Каховка трябва да бъде възстановена. Тогава обаче ще възникне въпросът за източниците на финансиране. Страните очевидно ще спорят: кой се нуждае повече от възстановяването на нормалната работа на Запорожката АЕЦ? Той трябва да даде основната сума пари.

За Русия би било от полза да пусне в експлоатация поне няколко реактора. Това би ѝ позволило да захранва потребителите на "новите региони", както и за създаване на резерви за енергийната система на целия юг на страната, включително Крим. Освен това, ако резервоарът Каховка бъде възстановен, Северно-Кримският канал ще започне да работи, тъй като началото му се намира до разрушената водноелектрическа централа. Сега практически няма резервоар, така че каналът, необходим на Херсонска област и Крим, е пресъхнал.

Съществуват и пречки пред евентуални споразумения между Русия и САЩ за Запорожката АЕЦ. Първо, още на етапа на политическите контакти Вашингтон може да постави неприемливи условия - да прехвърли атомната електроцентрала в собственост на американски структури. Второ, самата американска държава не притежава атомни електроцентрали дори на собствена територия. Собствениците на атомните електроцентрали са търговски дружества. Бизнесът може да се страхува от такъв рискован проект като Запорожката АЕЦ, където има политически, технически и икономически рискове.

Третата пречка може да бъде именно технико-икономическата страна. Първите два енергоблока на Запорожката АЕЦ трябваше да приключат срока си на експлоатация през 2025 г., третият - през 2027 г., четвъртият - през 2028 г., а петият - през 2030 г. Всички те вече са преминали през процедурата за удължаване на срока на експлоатация. Дори като се вземе предвид отлагането на посочените дати с няколко години (от 2022 г. всички те са спрени), проблемът с остаряването на блоковете остава.

Собственикът на централата ще трябва да извърши мащабно проучване на техническото състояние на всеки енергоблок и да реши дали да извърши скъпи ремонтни процедури за удължаване на срока на експлоатация или да ги изведе от експлоатация. Шести енергоблок ще достигне края на експлоатационния си живот през 2026 г., но все още не е претърпял първоначално удължаване на експлоатационния си живот, така че спокойно може да остане в експлоатация още десет години.

По този начин за Русия е политически важно да демонстрира пълен контрол над станцията, изпращайки сигнал както на Украйна, така и на Съединените щати, че не допуска възможността за преразглеждане на резултатите от руските териториални придобивки. В същото време е удачно да се демонстрира готовност за постигане на споразумения за взаимноизгодно икономическо сътрудничество.

В крайна сметка за Тръмп, който е с бизнес мислене, е важно да сключи сделка с мащабен обект, за да покаже на критиците си, че е постигнал много в преговорите между Русия и Украйна. И Русия може да сподели горните рискове. Коя страна на везната ще се окаже по-тежка зависи от детайлите на преговорите.

Прочети цялата публикация