Ще уплашат ли Путин мините по източния фланг на ЕС?

Анализ на Николай Марченко

„Мините са едни дебнещи убийци. Дълго след една война невинни жертви продължават да загиват и да се осакатяват в страни, за които нищо не знаем. Ангажираният със своите си проблеми свят не се тревожи от тази статистиката на смъртта – около 800 души месечно, най-вече жени и деца.“ Така, на 12 юни 1997 г., три месеца преди трагичната си смърт, принцеса Даяна (1961 - 1997) се изказва на семинар на Общността на жертвите на мини, цитирана тогава от Свободна Европа.

Принцеса Уелска не доживява до подписването на Конвенцията за забрана на противопехотните мини (Отавския договор), предизвикано от мащабната ѝ благотворителна кампания, само две години. Каузата на Даяна продължава синът ѝ принц Хари, посетил наскоро Украйна – през 2019 г. той пресича минно поле в Ангола в рамките на кампанията за забрана на противопехотните мини, точно както някога майка му.

Интересно е какво би помислила Даяна днес, когато пет държави от Европейския съюз (ЕС) обявиха оттегляне от Отавския договор от 1999 г. – Литва, Латвия, Естония, Полша и Финландия ускорено минират границата с Русия. Москва заплашва с война в отговор на решението на Варшава да минира границата с Беларус. Според експерти решението поражда въпроси – минираните площи на континента стават повече, без да гарантират защита при потенциално нахлуване на Владимир Путин в ЕС. За сметка на това мините означават жертви сред мирното население и многомилиардни разходи по разминиране.

„Повдигаш матрак - последва взрив“

На 10 април 2025 г. в Киев са изпечени необичайни козунаци по случай предстоящия Великден. Проектът Soul of Soil 2.0 продължава дейността, чийто амбасадор някога бе принцеса Даяна - привличане на внимание към минираните земеделски земи в Украйна. На събитието са изпечени козунаци от зърно от разминирани полета в Херсонска област.

Зърното бе отгледано от фермера Алексей Руденко и племенниците му в село Мала Александровка – за целта сапьорите са очистили 1800 хектара поле, съобщава РБК Украина. Три дни по-рано, на 7 април, в Сумска област 13-годишно момче се е взривило на мина, закачило е неизвестен предмет с крака – лекарите все още се борят за живота му. От началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна над 1150 украински цивилни, включително деца, са пострадали от минни експлозии.

Украйна стана най-заминираната страна в света, обяви през април Службата на ООН по въпросите на мини - 30% от територията ѝ – 174 000 км² - е блокирана с 2 млн. наземни мини на путиновата Русия. Окупационните войски на Руската федерация минират полета, гори, пътища, жилищни сгради, домашни предмети и дори детски играчки.

„Руснаците минират електрически кани, микровълнови печки, перални“, разказа пред телевизията Freedom инструкторът по минна безопасност от Черниговска област Александър Бондаренко, добавяйки за клопките с детски легълца: „Повдигаш матрака и последва експлозия“.

Според телевизията UNITED24, войната превърна украинските полета, гори и пасища в смъртоносни зони: мините и експлозивите убиват не само хора, но и домашни любимци, селскостопански и диви животни, които често настъпват снаряди и разтяжки.

Работата по разминиране се усложнява, защото точното разположение на мините често не е известно - те са навсякъде. За разминирането на страната ще са ни необходими не по-малко от 5000 специалисти и поне 30 години, изчисли бившият министър на отбраната на Украйна Алексей Резников.

Минните полета на Карабах

На 4 април на съдебно заседание в Баку бивш генерал-майор на арменските въоръжени сили Давид Манукян, подсъдим заедно с колегите си за престъпления против човечеството, призна, че властите в Ереван са минирали Карабах.

Пета част от територията на Азербайджан – друга най-заминираната страна от бившия Съветски съюз над 30 г. бе окупирана от Армения при военна, дипломатическа и финансова подкрепа на Москва. Ереван е поставил около 1.5 млн. мини в Карабах.

Според ген. Манукян, бойците от „7-та линия на отбраната на Агдеринския район“, чийто командир е бил, например са минирали до с. Гюлистара в Геранбойския район: „Ако не се лъжа, бяха мини ПМН-1“.

Армения е минирала контролираните от нея райони дори след Втората Карабахска война през 2020 г., когато Баку си върна по-голямата част от окупираните територии. След края на войната, в Азербайджан жертви на мини са станали още 390 души.

Например, през 2022 г. в Лачинския район на Азербайджан са открити мини-капани, поставени от арменските военни при отстъпление, под погледа на т. нар. миротворчески военен контингент на Русия.

Ереван бави скъпоструващия процес по разминиране на Карабах, отказвайки на Баку във всичките карти на минните полета. Точността на предадените карти пък е само 25% – на всяка безопасна стъпка на сапьора се падат три фатални. Азербайджан ще похарчи за разминирането около 30 г. и поне 25 млрд. долара.

Наскоро карабахската война отново напомни за себе си - на 6 април 4 души в Азербайджан са пострадали при взрив на мина. Сред тях 13-годишно момиче и 11-годишно момче са с наранявания на крайниците, още един пострадал мъж - е с ампутиран крак.

Френската Минна линия още убива в Алжир

Два дни преди поредните подриви на деца в Украйна и Азербайджан, Съветът на ООН по правата на човека единогласно подкрепи резолюцията за забрана на мини, иницирана от Алжир при подкрепа на 20 държави, включително Азербайджан. Защо точно Алжир? През 1956 - 1962 г. по време на Войната за независимост на Алжир, Франция постави около 11 - 15 млн. мини по източните и западните граници на бившата си африканска колония. В Африка този район се нарича Минната линия.

Защо армията на генерал Де Гол минира Алжир? С цел блокиране на алжирските бунтовници, придвижвали се през граници при снабдяване на Революцията с оръжие и боеприпаси. След като са си извоювали независимостта, алжирците започват разчистването от мините, отнемащи много животи – остър въпросът в двустранните им отношения с Париж.

„Мините на френския колониален режим говорят за намерението му да продължава да убива невинни на алжирска земя“, заяви правозащитникът Мессауд Адами на 5 април на конференция в Алжир, по случай Международния ден на осведомеността относно минните заплахи.

Към френското правителство на съратниците на президента Еманюел Макрон се отправят претенции за деянията на Де Гол. „Мините са една тиха война, заровена под земята, насочена срещу мирното население“, заяви председателят на Националната асоциация на жертвите на мини в Алжир Мохамед Джуади, призовавайки Париж „да поеме отговорност за престъпленията“.

Франция, която подкрепя Армения в конфликта с Азербайджан, предоставя на Алжир картите на минните полета едва през 2007 г. - 40 години след края на войната. Тогава алжирските експерти обявиха, че карти вече са безполезни заради природните промени, променили ландшафта в страната им. „Няма и една карта, която да ни насочи към точното месторазположение на мините“, констатира координаторът на Алжирската комисия по историята и националната памет Лахсен Зегиди.

Според алжирската телевизия TV1, плътно минираните и обградени с бодлива тел гранични райони на страната продължават „да взимат животи и да осакатяват стотици граждани“, включително жени и деца.

Ще спрат ли мините Путин?

Въпреки общия консенсус относно опасността от мините, нарастващата заплаха от Русия накара пет държави от ЕС от предния фланг на НАТО – Литва, Латвия, Естония, Полша и Финландия, да обявят оттегляне от Отавския договор. Това е обосновано с желанието им да укрепят границите си преди потенциалната агресия на Путин, който стяга освободения си след революцията в Сирия военен контингент към границите с балтийските държави.

„Русия не подбира средства в жестоката война, която води“, защити решението министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна пред Deutsche Welle (DW): „Гледаме как да си защитим страната и границите на НАТО и ЕС“. Въпреки това решението на властите във Вилнюс, Рига, Талин, Варшава и Хелзинки е спорно - военните експерти се съмняват, че Путин може да бъде спрян единствено с мини.

„Малко вероятно е да сътворим нещо подобно по границите с Русия на това, което американците създадоха в Южна Корея - многостепенна система за отбрана срещу потенциално нахлуване от Северна Корея, включваща минни полета“, заяви пред DW бившият директор на Полския институт за международни отношения проф. Славомир Дембски.

Според анализатори, след напускането на конвенцията трябват мерки за защита на цивилните от мини. „Нищо подобно от властите ни така и не бях чул“, заяви литовският юрист по международно право Ритис Саткявичюс, цитиран от DW.

Неспособността на властите да действат с минирането на границите по-деликатно, първо предизвика слухове сред населението, а след това - и бурна обществена дискусия, не останала незабелязана от врага. Затова Путин, с устата на директора на СВР (Службата за външното разузнаване), заплаши с война след появилата се от Варшава информация за миниране по границата с Беларус.

Според Сергей Наришкин „в случай на агресия от страна на Северноатлантическия алианс срещу съюзна държава“ първи щели да пострадат „носителите на подобни идеи сред политическите кръгове в Полша и балтийските държави“.

Въпросът със защитата на границите с Русия и Беларус все още може да се реши от само себе си и до минирането да не се стигне. „Проблемът при разгръщане на минни полета е в дефицита на военното оборудване на пазара - сроковете за доставки в отбранителния сектор сега са по-тромави от всякога“, цитира DW директора на Центъра за геополитика и сигурност във Вилнюс Линас Кояла.

По този начин агресивният опит на Русия, Армения и Франция с разполагането на милиони наземни мини ярко демонстрира - тази отбранителна политика няма печеливши. Където и да бъдат разположени мините – ще носят смърт не толкова сред потенциални военизирани и диверсионни групи, колкото сред цивилните и децата им. Минното замърсяване възпрепятства завръщането на бежанци у дома и нормалното функциониране на селското стопанство - съответно и следвоенното възстановяване на съответните страни.

Прочети цялата публикация