В миналото Дания беше много либерална. Днес не иска бежанци.

Дания, която беше много либерална държава, от началото на века затяга все повече правилата си спрямо мигрантите - особено от бежанската криза от 2015 насам. "Ще затрудним достъпа до Дания, за да пристигат по-малко хора", каза тогавшният дяснолиберален премиер Ларс Расмусен.

Още тогава правителството съкрати продължителността на разрешителните за пребиваване, както и помощите за кандидатите за убежище и затрудни събирането на семействата. При въвеждането на 50-та правна мярка за затягане на режима тогавашната министърка по миграционните въпроси отпразнува събитието с торта във Фейсбук, разказва германската обществена медия АРД.

Социалдемократите копират курса на десните

"Когато социалдемократите поискаха да се върнат на власт, си казаха: в Дания цари широк консенсус по отношение на тази политика, затова ще я копираме", обяснява политоложката Марлене Винд. Резултатът: през 2019 година социалдемократката Мете Фредериксен спечели парламентарните избори с твърдия си подход срещу чужденците.

Нейното правителство разработи нова линия: кандидатите за убежище могат да останат в страната само временно. Интеграцията като цел бе заменена с връщане в родината. Стратегията включва отблъскване и политически символизъм. Ако се вярва на правителство, именно по тази причина все по-малко хора търсят убежище в Дания. През 2024 година са били подадени 2333 молби.

Високи изисквания за разрешително за убежище

Сирийката Ала Дуба и нейното семейство живеят вече от осем години в Дания. Загубили са дома си в Алепо. Съпругът на Ала - Мустафа Факих - пристига две години преди семейството си през 2015 с лодка през Средиземно море. Разпределен е на датския остров Ерьо - идиличен курорт.

Междувременно Мустафа е открил фирма за градинарски услуги и почистване, Ала следва и иска да стане възпитателка. Те обаче получават разрешителни за пребиваване само с по двегодишен срок - сегашното им изтича през май, разказва АРД. "Датчаните поставят високи изисквания за разрешителните за престой. През цялото време си под натиск и стрес", казва Ала.

Тя и съпругът ѝ по-лесно биха могли да се върнат в Сирия, но синовете им, които ходят на училище в Дания, нямат никакво желание да напускат страната. Перспективата отново да загубят всичко плаши 17-годишния Абдул. "Прекарали сме половината си живот в Дания, научихме езика, намерихме приятели. Мисля, че ще ни бъде много трудно да се върнем."

За много датчани основният аргумент срещу чужденците гласи: ние сме малка страна с високи социални плащания. Ако приемем твърде много хора, държавата ще се окаже под заплаха.

Ала проявява разбиране за тези настроения. Но смята, че след като тя и съпругът ѝ вече са си изградили живот в Дания, работят, а децата им ходят на училище, "би трябвало да можем да останем".

В депортационните центрове: "Ти не си човек"

Към хората, които не са получили разрешително за убежище, се подхожда много по-твърдо, отколкото към семейството на Ала. Тези, които не искат доброволно да напуснат страната или не могат да бъдат екстрадирани, по правило попадат в някои от депортационните центрове, които дори биват наричани затвори.

Фархад Ростами от Иран живее от осем години в такъв център, в малка стая с матрак на пода. Дания е отхвърлила молбата на кюрда за убежище. "Затворени сме тук без каквито и да било възможности - нямаме право да работим, не сме свободни хора. Принудени сме да стоим тук, без бъдеще. Аз съм им напълно безразличен", разказва Ростами пред АРД.

Дания иска Ростами да напусне страната. Но той се опасява, че в Иран ще бъде арестуван незабавно, а датските власти не си сътрудничат с Иран по въпроса. Затова 27-годишният мъж остава в депортационния център. Както и още 200 други, които трябва да напуснат страната - почти всички са мъже.

Те имат право да се движат свободно през деня, но трябва да нощуват в центъра. Ростеми може да вижда приятелката си и двегодишната си дъщеря само по уикендите. "Никой не може да разбере колко ми тежи това", споделя мъжът пред АРД. "Дъщеря ми плаче всеки път, когато трябва да се разделим след среща. Плачът ѝ не ми излиза от главата."

Управляващите поддържат твърдия курс

Датското правителство проявява твърдост спрямо хората като Ростами. Сигналът към бежанците е: връщайте се, нямате бъдеще тук. Дания често има успех с тази стратегия, казва министърът по интеграционните въпроси Кааре Дибвад Бек. Според него подходът на Дания е за пример.

"Ако хората имат възможността да работят, да се образоват и да живеят в нормално жилище, никога не биха напуснали страната. Тук възрастните без перспективи за убежище нямат тези възможности. Ако и други европейски страни постъпят по същия начин, и оттам много хора ще си заминат", казва министърът, цитиран от АРД.

Датският модел обаче не може да бъде пренесен толкова лесно и другаде - тъй като в началото на 1990-те Дания си издейства специален статут в ЕС, включително в сферата на бежанската политика. Поради това страната може по-лесно да прилага по-строги мерки.

Автори: Юлия Вешенбах (ARD) | Кристиан Бленкер (ARD)

Прочети цялата публикация