Кремъл губи влиянието си в Кавказ? Москва и дипломатическата ѝ война срещу Баку

Говорителката на руското Министерство на вътрешните работи (МВнР) Мария Захарова предупреди трети страни да не се опитват да подкопават „изключително важните“ приятелски отношения между Русия и Азербайджан. „Трябва да се помни, че тези отношения са от стратегически съюзнически характер”, заяви тя. “Без съмнение, има сили, на които това не им харесва”, отсече Захарова.

И двете изказвания бяха направени на 2 юли 2025 г. на фона на изостряне на отношенията между двете съседни държави, започнало още през декември 2024 г., когато пътнически самолет на азербайджанската авиокомпания AZAL бе свален от руски ПВО системи. Путин се извини на президента на Азербайджан Илхам Алиев за „трагичния инцидент“, при който загинаха 38 души, но не пое отговорност за него от името на Москва.

Руски полицаи пребиват азербайджанци

Нов кръг на напрежение започна на 27 юни след рейд на руски спецчасти срещу азербайджанци в столицата на Уралския регион гр. Екатеринбург, във връзка със случаи на убийства от периода 2001 – 2011 г. Действията на руските правоохранителни органи доведоха до смъртта на двамата братя Хюсейн и Зияддин Сафарови – родени в Азербайджан, а няколко други мъже пострадаха тежко и бяха настанени в реанимация.

На 30 юни Следственият комитет на Русия (СКР) заяви, че и двата смъртни случая били “причинени от сърдечна недостатъчност”. Въпреки това, при повторна съдебно-медицинска експертиза, проведена от властите в Баку, се установи, че смъртта на братята е настъпила в резултат на тежък посттравматичен шок, предизвикан от множество телесни увреждания.

Правителството на Азербайджан изрази остър протест по повод силовите акции срещу азербайджанците и обвини Кремъл в етническа дискриминация. В страната бяха отменени всички събития, организирани от руски държавни и частни институции, както и визитата на руския вицепремиер в Баку.

В отговор на това, на 30 юни Министерството на вътрешните работи на Азербайджан извърши обиск във филиала на руската държавна информационна агенция “Sputnik Азербайджан” в Баку. Акредитацията на пропагандната структура на Русия бе анулирана още през февруари т.г. В резултат на обиска двама високопоставени служители — главният редактор Игор Картавих и шеф редакторът Евгений Белоусов — бяха арестувани за срок от 4 месеца. Още петима служители на агенцията също бяха задържани и се намират под следствие по подозрение в измама, незаконна предприемаческа дейност и придобиване на имущество чрез престъпни средства.

Дипломатическата криза се задълбочи още повече, когато на 1 юли 2025 г. съд в Баку арестува осем граждани на Руската федерация, задържани по подозрение в участие в трафик на наркотици от Иран, наркобизнес и киберпрестъпления. В отговор на всичко това, външните ведомства на двете страни си размениха ноти на протест и взаимно се обвиниха в разрушаване на двустранните отношения.

Кремъл търси повод за конфликт

От това може да се направи извод, че Кремъл се опитва да компенсира загубата на влияние в региона на Южния Кавказ, като упражнява натиск върху азербайджанската диаспора в Русия. От своя страна действията на властите в Баку представляват симетричен дипломатически отговор на руската политика на национално потисничество.

Към момента ситуацията не излиза извън рамките на дипломатическа криза и няма потенциал да прерасне във военен конфликт. Русия е третият най-голям търговски партньор на Азербайджан по износа и вторият по обем на вноса. За първите пет месеца на 2025 г. търговският обмен между двете страни е нараснал с 25% и е достигнал 2,16 млрд. долара. В условията на толкова интензивно икономическо сътрудничество и на фона на продължаващия военен конфликт в Украйна, Москва и Баку най-вероятно ще се стремят към прагматично уреждане на напрежението — за което свидетелстват и изказванията на Захарова.

Въпреки това, за да бъде избегната една по-нататъшна ескалация, Кремъл очевидно трябва да се откаже от имперските си амбиции. Ще се наложи Русия да престане да възприема бившите съветски републики като периферия на собствената си сфера на влияние. В продължение на почти 30 години Москва използва конфликта в Карабах като лост за натиск върху двете закавказки страни — Армения и Азербайджан.

Но след войната между Азербайджан и Армения от 2020 г. и спецоперацията на азербайджанските въоръжени сили от септември 2023 г., когато Баку възстанови контрола си над целия Карабах, ситуацията вече е съвсем различна. Баку разшири стратегическото си сътрудничество със съюзниците си Турция и Израел, след което Кремъл напълно изгуби механизмите си за каквото и да било влияние в региона.

Николай Яковенко,

украински журналист, военен и политически анализатор

Прочети цялата публикация