Милорад Додик обяви референдум за президентския си мандат след отнемането му от ЦИК

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик обяви късно в сряда, че ще поиска народна подкрепа чрез референдум относно продължаването на своя президентски мандат. Това изявление дойде само часове след като Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина официално му отне правомощията, позовавайки се на влязла в сила присъда от една година затвор и шестгодишна забрана за политическа дейност, пишат боснеските медии.
Додик беше осъден за неспазване на решенията на върховния международен представител в БиХ, германеца Кристиан Шмит, чиято легитимност ръководителят на Република Сръбска системно оспорва.
"Мандатът ми е даден от народа, затова именно народът ще реши дали да го запазя", заяви Додик на пресконференция след среща на лидерите на управляващата коалиция в Баня Лука. Той посочи, че референдумът ще се проведе въз основа на решение на Народното събрание на Република Сръбска.
Съгласно изменения в Закона за референдум и гражданска инициатива, приети през юни 2024 г. в Република Сръбска, за валиден референдум вече се изисква мнозинство от гласувалите, а не от всички вписани в избирателния списък - сериозна промяна, която улеснява провеждането на допитвания.
Додик подчерта, че управляващата коалиция остава "решена да защитава конституционната и Дейтънската позиция на Република Сръбска, която, според него, е сериозно застрашена от действията на Кристиан Шмит". Той отново заяви, че Шмит не е легитимен, тъй като не е утвърден от Съвета за сигурност на ООН.
"Бошняшките партии искат да ме елиминират от политиката, но аз няма да напусна Република Сръбска", заяви още Додик.
Междувременно адвокатът на Додик - Горан Бубич - е подал искане до съда в Сараево присъдата му да бъде заменена с глоба от 36 500 конвертируеми марки (около 18 700 евро). Босненското законодателство позволява присъди до една година да бъдат "откупени" срещу парична санкция.
Политическото напрежение в Босна и Херцеговина остава високо, като този ход на Додик се разглежда от анализатори като нов етап в дестабилизирането на следвоенния конституционен ред, заложен в Дейтънското споразумение.
Додик вече получи подкрепа от Русия, Сърбия и Унгария и дори посети Будапеща след обявяване на съдебното решение. Заради правото на вето на Русия в Съвета за сигурност на ООН едва ли световната организация ще може да вземе решение по въпроса.
Додик от години е обект на международни критики и поради публичното си отричане на геноцида в Сребреница, където през 1995 г. силите на босненските сърби убиха над 9 000 мюсюлмански мъже и момчета - престъпление, признато от ООН за акт на геноцид.
През март съдът издаде и международна заповед за арест, след като Додик напусна страната въпреки вътрешната забрана. Интерпол обаче отказа да публикува т.нар. "червена бюлетина".
Прочети цялата публикация



Москва: Много политически сили в ЕС помагат на съперниците на Виктор Орбан на предстоящите избори в Унгария
ЦИК обяви правилата, вижте кои секции остават без камери
"Уволнен си!": Кой беше отстранен от началото на втория мандат на Доналд Тръмп
На фона на войната в Иран! Пентагонът уволни началника на сухопътните войски на САЩ
Митата на Тръмп: сметката я плащат американците
Доналд Тръмп: Иранският президент поиска прекратяване на огъня
Тръмп строи скрит военен комплекс под новата бална зала в Белия дом
Един месец след началото на войната с Иран - само тежки избори за Тръмп
Дейвид Сакс: Времето ми като „цар“ на изкуствения интелект и криптовалутите в администрацията на Тръмп приключи
26 март 2000 г. Путин става президент на Русия
Polestar с рекордни продажби от началото на 2026 година
МВР отчете 35 водачи с алкохол, 18 с над 1.2 промила на 1000
Езическите корени на Великден: Скритите тайни зад символите на пролетта
Интер Маями с Меси и Суарес се задоволи само с равен срещу Ню Йорк Ред Булс
Без мирно споразумение между САЩ и Иран след 21 часа преговори в Пакистан
Тръмп: Китай ще има големи проблеми, ако достави оръжия на Иран, преговорите не ме вълнуват
Унгария гласува на парламентарни избори
Британските фермери обмислят масови протести заради рязкото покачване на цените на горивата