Как българското влакно става оръжие

България се готви да отбележи един век от създаването на Института по памука. Той се намира в Чирпан. Основан е с указ на Цар Борис III, а сградата му е изградена със средства от Фондация „Рокфелер". През 2001 година е преименуван в Институт по полските култури заради драстично намалелите количества на площите с памук в България. „През 50-те години в България са се отглеждали около 1,8 милиона декара памук, през 80-те години са били около 1 милион декара, докато през 2002-2003 година площите са спаднали до 2-3 хиляди декара. След влизането ни в ЕС от 2007 година поради субсидирането на културата, интересът е завишен към нея и в момента са около 20 000 декара. Квотата, която ни е отпуснал ЕС за субсидиране, е 33 000 декара", обясни проф. д-р Нели Вълкова. За памука в България се заговори, когато беше обявено, че в Сопот ще се строи най-големият завод за барут в Европа. А важна част от производството на барута се оказа памукът. „Влакната на памука се третират със сярна и азотна киселина, след което се изсушават и се получава нитроцелулоза, която е силно възпламенима. Всъщност от нитроцелулозата се изготвя този памук", обяснява проф. д-р Нели Вълкова. Но в Чирпан, столицата на памука, от него се интересуват основно журналистите. „Получаваме медийно внимание, а не внимание от държавата", казва доц. Минка Колева

Прочети цялата публикация