Андре Рийо пред ФАКТИ: Валсът е вид лекарство – той притежава магически и лечебни сили

Андре Рийо се завръща в България през 2026 г. – на 3 и 4 февруари в зала „Арена 8888 София”. Гостуването е част от световно турне на нидерландския музикант, съобщиха от „БГ саунд стейдж“. Ще чуете нов репертоар от класически музикални шедьоври, валсове, филмова музика, поп хитове и опера. През февруари, станете част от световното турне на Андре Рийо и неговия оркестър в зала „Арена 8888 София”. Изживейте две незабравими вечери с Краля на валса – на 3-ти и 4-ти февруари!

Припомняме, че това е единственият изпълнител, който разпродава осем поредни години всички свои концерти в България, с общо над 130 000 зрители до момента. Зрителите у нас отново ще могат да чуят любими мелодии, поднесени от Рийо и неговия 60-членен оркестър „Йохан Щраус”, хор и солисти от различни националности, в репертоар, простиращ се от класически музикални шедьоври до валсове, музика от филми, поп хитове и опера. Видеата му достигат над 1 милиард гледания в YouTube. 10 милиона фенове го следват във Facebook, продал е над 40 милиона албума в целия свят.

Музиката е изкуството, което отива директно в сърцето. Затова, когато сте щастливи – покажете усмивката си! Когато сте тъжни – покажете сълзите си! Моля ви, не се срамувайте от това, което чувствате. Музиката е хармония – тя обединява хората, събира ги заедно.

Искам да правя това още много години, защото бих искал да доживея до 140 години! Сега съм на 76, така че съм едва „по средата“, ха-ха! Би било страхотно, ако бях първият артист в света, който изнася концерт на Луната!

В моя оркестър има музиканти от над 20 националности, а по време на летните концерти в Маастрихт в публиката присъстват хора от над 100 националности, споделя още Кралят на валса.

Г-н Рийо, за Вас е написано толкова много, а вероятно не всичко. Имате ли нова мечта или тайна? Може би не нова мечта или тайна, защото аз живея мечтата си и изобщо нямам тайни. Живея мечтата си, защото още като малко момче исках да имам собствен оркестър, с който да пътувам по света. Изглежда, че тази мечта се е сбъднала! Добре, ако наистина искате да знаете една тайна… искам да правя това още много години, защото бих искал да доживея до 140 години! Сега съм на 76, така че съм едва „по средата“, ха-ха!

А какво стана с онази Ваша мечта за концерт на Северния полюс? За съжаление, тази мечта не е възможна… Студеният климат би повредил всичките ни инструменти, така че няма да има танцуващ валс с ледени вълци или полярни мечки. НО все пак би било страхотно, ако бях първият артист в света, който изнася концерт на Луната!

Имате ли сега нова мечтана дестинация? Нещо по-близо – например Африка или Мачу Пикчу? Един валс там вероятно би имал много добър ефект върху местните шамани. Какво мислите? Кой знае? Все още това е прекрасна идея, особено като се замислим колко много хора познават валса и неговата магическа сила: в моя оркестър има музиканти от над 20 националности, а по време на летните концерти в Маастрихт в публиката присъстват хора от над 100 националности.

Пазите ли първата цигулка, която сте държали в ръцете си на петгодишна възраст? Не, вече не я притежавам. Но споменът все още ме кара да настръхвам: на тази възраст получих първите си уроци от едно 18-годишно русо момиче – мигновено се влюбих, и в нея, и в инструмента. Звукът му е нещо, което никога няма да забравя: омагьосващ, прекрасен, вълнуващ!

Все още ли сте в прегръдката на прочутия Страдивариус от 1732 г., или сте го сменили? Тази великолепна цигулка все още е моя: всички цигулки „Страдивариус“ имат уникален звук, а тази е един от последните инструменти, изработени от италианския майстор. Той умира на 93 години и работи до последните си дни – не е ли това повод за гордост?

На сцената Ви наричат Краля на валса, но кой е „Кралят на валса“ у дома? Никой. Всъщност има само един истински Крал на валса и това е човекът, на когото съм кръстил оркестъра си – единственият и неповторим Йохан Щраус, чиито композиции носят толкова любов, радост и щастие на безброй хора! У дома аз съм просто един много щастлив мъж, женен от 50 години за прекрасна съпруга, и горд баща и дядо.

За Вас музиката просто бизнес ли е, или нещо повече? Музиката изобщо не е бизнес. Да, трябва да изкарвам пари, за да плащам на оркестъра си и да живея. Но над всичко тя е моят кислород – просто не мога да живея без нея! Израснах в много музикално семейство, винаги съм бил заобиколен от мелодии. Макар че у дома предпочитам моменти на тишина, все още съм дълбоко свързан с музиката: когато внуците ми научат нова песен или мелодия, аз съм горд слушател!

Ако не бяхте станали музикант, какво бихте искали да бъдете? Или не е имало друг вариант? Мисля, че бих станал архитект. Обичам да проектирам къщи, места за почивка. Например Оранжерията – тропическата градина зад моя замък, където живеят пеперуди и някои риби и където се отпускам – това е място, което сам съм проектирал. Архитектурата, подобно на музиката, е въпрос на хармония и здрава основа; ако основата не е добра, това се отразява на всичко останало. Моята основа е добрият ми брак с Марджори – тя наистина е любовта на живота ми!

Много искам да Ви попитам: какво е Вашето мнение за изкуствения интелект в изкуството? AI вече композира музика, пише стихове и песни, дори пее с гласовете на други хора. Може ли един ден да замени Вашия оркестър? Или дори самия Вас? От време на време виждам снимки или дори кратки видеа с мен. Смея се, но същевременно гледам на тези иновации с известно безпокойство: невероятно е на какво е способна технологията днес, но няма нищо на света, което да замени живата музика. Не бих могъл да живея без нейната уникална атмосфера.

Как хората в изкуството могат да се защитят от неправомерната употреба на AI и от злоупотреби с авторски права? Честно казано, не знам. Предполагам, че съществуват други технологии, които могат да защитят това. Трябва да бъдем будни и бдителни срещу имитации и всичко, което иска да „копира“ или дори да замени артисти или произведения на изкуството – музикални композиции, картини, каквото и да е… И все пак, това си остава невероятно впечатляващо!

Мислите ли, че AI ще може да танцува валс? При правилните инструкции съм сигурен, че един робот може да танцува в ритъм ¾. НО… роботът не чувства нищо (поне според скромното ми мнение). Човешкото сърце е епицентърът на чувствата, затова само истинските мъже и жени знаят как да танцуват валс истински. Валсът е много повече от броене до три и повтаряне на едни и същи стъпки.

Какво място заема валсът в живота Ви? Валсът е вид лекарство – той притежава магически и лечебни сили: по един валс на ден дръж лекаря далеч от мен. Когато се чувствам малко тъжен или меланхоличен, валсът винаги успява да ме развесели. Импровизациите на цигулката ми почти винаги завършват в този ¾ ритъм, който ми дава тласък за целия ден!

Заедно с Оркестъра „Йохан Щраус“ карате хиляди хора да стават на крака. Къде е магията – в модерната интерпретация на Щраус, в хумора Ви или в нещо друго? Това е комбинация от всички тези неща, смесени с усещане за радост и здравословен оптимизъм. Каквото излъчваш, това получаваш обратно: ние се забавляваме на сцената и „предаваме“ тази радост на публиката. Те ни отвръщат със смях и тогава вече имаш всички съставки за една незабравима вечер!

С какво владеете публиката и сцената? Никога не бих „владеел“ публиката! Музиката е изкуството, което отива директно в сърцето. Затова, когато сте щастливи – покажете усмивката си! Когато сте тъжни – покажете сълзите си! Моля ви, не се срамувайте от това, което чувствате. Музиката е хармония – тя обединява хората, събира ги заедно.

Пристрастен ли сте само към валса, или бихте се отклонили към друг жанр? Бихте ли свирили нещо модерно от сцената? Най-много обичам валса заради неговия магнетичен и омагьосващ ритъм, но свиря и мелодии от филми и мюзикъли, опери и оперети. Избирам ги със сърцето си: щом дадена мелодия докосне мен, сигурен съм, че ще докосне и публиката, и оркестъра ми. Затова в албумите ми, по време на концертите, на DVD-тата ми и т.н. ще откриете най-различни музикални жанрове.

Събрахте своя 60-членен оркестър през 1987 г. Какви бяха критериите за подбор? Всички са изключително талантливи – как ги избрахте? Музикантите в моя оркестър са група, която наричам моето Голямо семейство, защото наистина е така: по време на турнета споделяме всичко. Подбирам ги много внимателно: разбира се, трябва да имат талант, но също така трябва да се вписват в групата, да умеят да работят в екип. За предпочитане е да са завършили консерватория. Някои членове са в оркестъра още от самото му основаване през 1987 г. – дълбоко уважавам тяхната лоялност към мен и към музиката, която свирим!

Вашият ансамбъл включва музиканти от 13 националности, включително България – Кремена Минева, която е с Вас от 25 години. Ще добавяте ли нови международни членове? Кой знае? Музикалният талант може да се открие навсякъде! От време на време млади мъже или жени ми пишат с желание да се присъединят към оркестъра. Каня ги да дойдат и да свирят за мен и ако има музикално съвпадение, могат да станат част от нас. Вземете например цигуларя Юстинас – той е от Литва!

Всъщност това е поредното Ви посещение в България; вече спрях да броя кое подред е, защото българската публика Ви обожава. С какво ще ги изненадате този път? Българската публика може да бъде сигурна в една вечер, изпълнена с музикални изненади: ще доведа редица международни звезди, оперни певци със световна слава и още много други. Ако ви разкажа цялата програма, нищо няма да остане за изненада, нали? Нямам търпение отново да се върна в България!

Спомняте ли си интересна история или случка от предишните си посещения у нас? Не помня точно къде в България беше, но влязох в една малка църква, където чух няколко жени да пеят. Тъй като като млад съм бил част от хор, спрях и се заслушах. Мелодията беше прекрасна! Изведнъж ми се стори, че я разпознавам от фентъзи филм, наречен „Уилоу“. Когато попитах българската ни оркестрантка Кремена, тя ми каза, че това пеене е българска народна песен и се нарича „Мир, Станке, ле“ – много популярна песен във вашата страна! Никога няма да забравя този момент…

Имате всичко – дори замък. За какво може да мечтае човек, който е постигнал всичко в живота? Само за живот, изпълнен с музика. Надявам се да правя това още дълги години: обичам да правя хората щастливи с музиката, която свиря, и ако остана здрав и щастлив, няма за какво повече да мечтая.

Ексклузивно интервю на Оля АЛ-АХМЕД

Прочети цялата публикация